Завръщането на непосредствения страх от загубата на живота ни беше едно от най-ужасните неща, които ни се случиха последните 2 години. Призракът на смъртта се превърна в мощен тъмен демон и надвисна над главите ни.
Аз преживях загубата на мой близък малко преди да влезем в ковид годината. Задачата да се възстановя се усложни и от факта, че синът ми също преживяваше по своему загубата на прабаба си, а около него хвърчаха само лоши новини за опасност и за още смърт.
Тогава, за да преодолея скръбта, а и да обясни на детето си какво се случва, прочетох книги, които показват момента на загубата и нейното преодоляване като
пътуване през себе си.
Това пътуване изисква смелост, честност, връща те към ролята на дете, прави те повече родител, и чак тогава стигаш…до светлината.
Ще ми се тогава до себе си да имах и малката, почти детска книжка „Въпросът за смъртта за деца и родители“ на Калина Йорданова. Платформата за психично здраве „Кожа“ издаде в ограничен тираж книгата за деца от 4 до 10 години и техните родители , като отговор на нуждата да говорим за смъртта, загубата, скръбта, светлината след нея открито и без клишета.
Калина Йорданова е клиничен психолог и използва опита си от работа с деца, изгубили близки, за да „говори“ по темата тихо, с внимание, без гръмки фрази, с уважение към изборите, които правим, за да изгоним демоните от мислите си. Тя дава насоки за трудните разговори в семейството, между приятели, в които фрази като „Разбирам те“, „Съчувствам ти“, „Ще мине“, „Време е да продължиш напред“ са просто кухи.
Калина разказва историята на дете, което е изгубило домашния си любимец или/и баба си, и не знае какво се случва след това. Родителите му също не знаят отговорите.
Не могат да обяснят какво е „траур“,
не знаят как да кажат „довиждане“ на своя близък, чувстват вина…
Децата обичат реда и търсят, дори и облечени в приказки, ясни отговори на въпросите си. Когато родителите осиротеят на свой ред, също се превръщат в деца и им е нужно някой да им насочи погледа към по-ясна картина какво и как се случва. Тук се намесва психологът, който облича в думи мътните емоции и помага на малки и големи да намерят път напред.
„Въпросът за смъртта за деца и родители“ засяга конкретно темата за депресията, което не се случва често в книги, предназначени за деца. Родителите също се страхуват да задълбаят в причините защо продължават да живеят в минало време, да се самонаказват, особено когато това състояние на ума може би засяга и децата им. Затова определям като смелост решението на Калина да напише: „това състояние на ума се нарича „депресия“ и трябва да се лекува“. Надявам се повече хора да прочетат два пъти тази страница и да се замислят за себе си.
Книгата не съдържа рецепти за преодоляване на загубата, нито успешни истории. В нея ще откриете посоки и решения, които да приемете или не.
Имате избор.
Илюстрациите на книгата на Ирина Арменкова допринасят за спокойния и тих, интимен разговор по темата. Това е книга, която да четете и разглеждате днес и утре, за размисъл, за утеха, за споделяне. Ако разгледате илюстрациите дори и напосоки, ще усетите, че те са създадени за деца – осиротели, но готови да продължат да живеят. „Въпросът за смъртта за деца и родители“ завършва с „И не забравяй – продължавай да дишаш“. За да помним с любов и да обичаме напред.
Книгата се разпространява в ограничен тираж и с покупката ѝ се финансира дейността на неправителствената организация „Кожа – платформа за психично здраве“ (koja-bg.org) с цел по-добра грижа за менталното здраве в България и в чужбина.
0 Коментара