Героинята Фей, която познаваме от “Златната клетка”, се завръща отново с поредната доза отмъщение и още по-разтърсваща история. “Сребърните криле” вече излезе на пазара и сме нетърпеливи да узнаем кои са препятствията, пред които ще се изправи този път..
Върхът на ножа сочеше към гърдите на Фей. Устните на Джак бяха разкривени в триумфална и презрителна усмивка.
– Отвори вратата – каза той. – Или ще ти прережа гърлото.
Сърцето на Фей биеше лудо.
Тя направи каквото ѝ каза и отключи вратата и решетката. Джак я изблъска вътре и заключи. Нямаше къде да избяга.
Той я поведе пред себе си и я бутна на дивана, дръпна чантата ѝ, разтърси се в нея и накрая изсипа съдържанието върху масата.
– Ти ме измами, измами всички. Съсипа живота ми. Знам, че не съм убил дъщеря ни. Не знам как си го постигнала, но тя е жива, трябва да е жива. Държиш дъщеря ми някъде.
Фей не съумя да отговори. Беше като парализирана, едва ли не безразлична пред случващото се. Джак се бе появил изневиделица и тя още не можеше да осъзнае, че това е истина, че той е тук.
– Ще намеря Юлиен и ще докажа, че си ме натопила. Когато приключа с теб, целият свят ще разбере каква лъжлива уличница си.
Джак говореше бързо и напрегнато, почти маниакално, и вървеше напред-назад по пода на всекидневната. Косата му беше мазна, а дрехите мръсни.
Нямаше я елегантността, която така бе впечатлявала Фей.
Той взе телефона ѝ и започна да разглежда снимките. Фей чакаше спокойно. Знаеше, че там няма следи от Юлиен.
– Можеш да търсиш навсякъде – каза тя. – Не крия нищо от теб.
След като не намери това, което му се искаше, той хвърли телефона, втурна се към дивана и доближи лицето си плътно до нейното.
– Натопи ме за убийството на собствената ми дъщеря! – изкрещя той. – Цяла Швеция, семейството ми, приятелите ми, всички мислят, че съм чудовище. Убиец на деца.
Слюнка опръска брадичката ѝ.
– Знаеш ли на какво бях подложен в затвора? Ще я открия и ще покажа какво си направила! Ще ти отнема всичко, точно както ти отне всичко от мен!
Реакцията му караше Фей да се чувства все по-уверена, макар да осъзнаваше, че я грози смъртна опасност. Думите ѝ все още го жегваха или поне тя така се надяваше. Докато можеше да му влияе, имаше шанс да се измъкне жива.
Джак я притисна към облегалката на дивана, вдигна ножа и го приближи бавно към лицето ѝ. Фей стисна устни и си наложи да го погледне в очите.
– Би трябвало да ти нарежа лицето – изръмжа Джак. – Ти ми коства всичко.
Сърцето ѝ препускаше, но тя не трепна.
– Липсваше ми – прошепна тя.
Гласът ѝ прозвуча толкова убедително, че тя самата се зачуди дали лъже, или казва истината. За миг ѝ се стори, че той поддава.
– Джак, аз съм. Фей. Ти ме обичаш. Никога нямаше да направя каквото направих, ако не ме беше изоставил, ако не ме беше унижил.
Джак я погледна въпросително, почти нежно.
Миг по-късно вдигна лявата си ръка и я удари със свит юмрук по бузата.
– Дори не се казваш Фей. Казваш се Матилда. И когато приключа с това, съм обещал на баща ти да му предоставя удоволствието да те убие, заради това, което си му причинила.
– За какво говориш?
Фей разтърка бузата си и се сви.
– Знаеш за какво говоря. Бях заедно с него в затвора. Знам какво е станало във Фелбака. Отнела си му всичко, точно както направи и с мен. После си избягала в Стокхолм. Мислела си си, че можеш да започнеш отначало.
– Това не е вярно – каза Фей и опита да подреди мислите си. – Бъркаш се.
Нов удар, този път в корема. Фей остана без дъх и се търколи настрани.
– Моля те, Джак – изпъшка тя. – Не знам за какво говориш, някой те е излъгал. Не е както си мислиш.
Джак се изправи и отново закрачи напред-назад. Фей го погледна внимателно. Дали ѝ вярваше?
– Да не мислиш, че с Йоста по случайност сме избягали заедно? Намерихме се в затвора. Обещах му, че ако открия начин да се измъкна, че взема и него. Той също има сметки за уреждане с теб…
Джак се ухили.
– Когато чухме, че ще ни транспортират заедно, разбрах, че това е златна възможност. На надзирателя му се допика и останалото е история.
Фей затвори очи за няколко секунди, след което погледна Джак.
– Тръгни си – каза тя. – Само влошаваш нещата. Няма да кажа на полицията, че си бил тук. Мога да ти дам пари, за да заминеш в чужбина, да започнеш нов живот. Обичам те. Винаги съм те обичала. Няма друг като теб, никой не може да те замени.
И двамата се стреснаха, когато телефонът ѝ започна да звъни. Джак го вдигна от пода и го погледна. Добре познат номер.
– Полицията е – каза Фей. – Звънят ми всеки ден, за да се уверят, че съм добре.
Джак ѝ подаде безизразно телефона.
– Вдигни. Кажи, че всичко е наред. Ако по някакъв начин опиташ да ме издадеш, ще те изкормя – каза той и насочи ножа малко под гърдите ѝ.
0 Коментара