Винаги ми е много смешно, когато казват за мене: „Не работи никъде, тя е домакиня! Та такива хора просто не познават моето предприятие. Наистина в него няма присъствена книга и определено работно време. Трудовият ми договор не е сключен въз основа на кодекса, а по обичайното право. Та и затова не ползвам никаква отпуска и защита от профсъюзите.
Имам претенции за началник, но съм си общ работник, въпреки дългогодишния стаж и надлежна квалификация. А дейността ми е най-разнообразна, дори и такава, за която се иска цензът на висшето образование!
Безсменната ми смяна започва обикновено в 6 часа. Правя сутрешна гимнастика чрез вдигане на тежести:
изнасям кофи с въглища от избата, паля печки
и извършвам някои по-леки чистачески работи. След това се преквалифицирам на закупчик и домакин-снабдител. Купувам на дребно, но влизам в ежедневни търговски отношения със солидни предприятия: „Мляко, месо и риба“, „Хляб и хлебни изделия“, „Плод-зеленчук“ и пр. и пр.
За малко се превръщам в сервитьор, докато поднеса закуската. След това съм вече майстор-готвач, перач, гладач, шивач, кърпач и плетач, макар че не съм завършила съответни техникуми. Често изпълнявам всички тези длъжности по съвместителство и в едно и също време.
На обед съм любезен управител на стол и мияч на съдове.
Следобед изведнъж квалификацията ми нараства извънредно и ставам учител. Решавам задачи, поправям домашни упражнения по литература, препитвам по история, география и още някои други предмети. Уча дори солфеж и усвоих граматиката на три западни езика, тъй като дъщеря ми учи италиански, а синовете – немски и френски.
Понякога (ох, и това се случва!) се превръщам в медицинска сестра: превързвам наранени детски колена, капя капки в нос, слагам вендузи, синап и компреси.
При спорове поемам семейната съдебна власт, налагам наказания и изправителни мерки. Опитвам се дори да законодателствам: „Мий си зъбите преди лягане!“, „Не влизай с обуща вкъщи!“
Вечер ставам и… артист –
пея песни, разказвам приказки, декламирам, уреждам колективни четения, игри и забави.
Случва се да поправям котлони, ютии, бушони, дори нафтови печки. И само това ли? Таен и явен съветник съм по много въпроси, споделям грижи и радости и най-често служа за гръмоотвод на ядосания в своето предприятие другар в живота.
Тук, разбира се, няма да отчитам „дребната“ ми обществена дейност като касиер на партийната организация, блоков отговорник, домоуправител, член на всички квартални кръжоци, курсове и лектории. Това си е дейност точно за незаети в производството като мене лица.
Нали е интересен трудът в моето предприятие!
Имам вече 20 години трудов стаж в него, но не се надявам на пенсия. Много ми е смешно като кажат, че не работя никъде! И ми идва да викам: „Съгласна съм да премина и на друга работа, че да си почина и аз!“ Тогава поне ще имам право на курортна карта от профсъюза, та няма да огорчава горкият ми мъж, който лятно време е принуден да отива сам на почивка!
Олга Пчелинска, домакиня
0 Коментара