Открих ресторативните движения по обичайния начин – когато болките в гърба станаха остри. А принципно то е като с храненето. Добре е да си осигурим храна, преди да ни присвие коремът от глад. Съвсем не е случайно, че основателката на тази практика, Кейти Боуман, е специалист по биомеханика на тялото и е избрала да сравнява движенията с храненето. Ресторативните движения са частта с упражненията от цялостна система за грижа за тялото, наречена Nutritious Movement.
Малко предистория. Кейти Боуман дълги години е била спортист и треньор по различни дисциплини. Наблюдателна жена – забелязва, че дори хората, които активно се занимават с движение, масово нарушават или не се справят с
естествените биомеханични принципи на тялото.
В резултат на дългогодишни изследвания, изводът е, че всички ние, полегнали в удобствата на съвременната цивилизация, по естествен начин ги изгубваме. Тялото и мозъкът са много адаптивни. При тях важи принципа: „Ползвай го или ще го изгубиш“. Когато не ползваме дадени движения, мускули и сухожилия, интелигентното ни тяло ги окрупнява. Така изгубваме дори спомена за основните си функции. Резултатът е, че вместо да натоварваме мускулатурата си, както е предвидил безгрешният ни изначален софтуер, компенсираме с костната система и сухожилията. Не е случайно, че най-честите оплаквания на хора в активна възраст са свързани с болки в кръста, врата, разтягане на сухожилия.
Операциите за подмяна на ставите са скочили двойно
през последните 10 години при мъже и жени на възраст между 40 и 45 години.
Основният деформатор на естествените ни движения е седналото положение. Децата сядат на чинове още 6-годишни и знаете какво се случва после. Най-вероятно четете този текст седнали в офиса, на дивана у дома или където и да е, но седнали. Ето как: с подпъхната опашна кост, врат на костенурка, за да четете от компютъра или устройството, възможно е да сте пристегнати в корема и обувките да ви стягат. Раменете ви са сключени напред. Знам, защото и аз правя така ежедневно повече от 40 години, повече от 8 часа на ден.
Наскоро четох новина – направена е кукла в човешки ръст на име Ема, която показва какви са деформациите в тялото при 20-годишно седене в офис. Образувала ѝ се е гърбица, има разширени вени, подут стомах и зачервени очи. Потърсете я в гугъл. ТУК
Излишно е да казвате на Ема: изправи си гърба. Тя вече не може. Впрочем и вие не можете. И недейте. Защото, ако го направите рязко, ще си докарата друга беля.
В България все още има малко сертифицирани инструктури по ресторативни движения. Румяна Кабзева е една от тях и определено се чувствам късметлийка, че попаднах при нея. Защото освен умението деликатно да ни настройва към възвръщане на забравени движения и събуждане на мускули, Руми внася и разбирането за мъдростта на движението, която е релевантна и за много други неща, които правим, искаме да променим или да си възвърнем закърняло знание.
Основните принципи, които спазваме, са:
наблюдение, неосъждане, подаване на деликатен сигнал за събуждане на заспали, „изгубени“, окрупнени части на тялото без насилие. Хубавото на ресторативните движения е, че те активират невронната връзка с тялото ни. Един вид подават сигнал на някое изгубено движение, че вече имаме намерение да го ползваме. Повторението затвърждава намерението и интелигентният мозък започва да създава нови невронни връзки. Не става бързо, употребили сме години, за да отвикнем. Изисква се известно упорство, да установим връзка с тялото си и то да се убеди, че отново имаме нужда от пълнотата на движенията си.
На хартия не можем да покажем упражненията, защото те изискват и вие, и някой друг да ви наблюдава. Поне в началото. Но все пак решихме да разсеем някои заблуди, които са трайно вкоренени и вместо да освобождават тялото, го вкарват в още по-голям затвор.
Изправи си гърба! Грешна команда
Когато някой ви тупне гърба: „Изправи се!“, имате право да му се озъбите. Дори да е с усмивка. Според общоприетите норми, изправеното положение е с изпъкнал гръден кош, глътнат корем и чупка в кръста. Както казва Руми: „Никога няма да ви кажа да стоите така по няколко причини. Първо, така не можете да дишате дълбоко. Второ, чупката в кръста премества тежестта към костната система и, естествено, започват болките в кръста. Трето, и много основно правило – при идеалната стойка, лопатките са възможно най-далече от гръбнака. Обаче когато лопатките ни са
възможно най-далече от гръбнака,
рамото се обръща напред и надолу. И изглеждаме изгърбени. Причината е, че отпред има едни мускули, които не са активни. Не висим, не носим нищо в ръце (както носим бебе или обемист предмет с ръце). Постоянно сме на клавиатурата, не телефона. Тази „пържолка“ отпред е важно да бъде активирана, за да задържи рамото право, а не увиснало.
Най-добрата позиция, без да се притеснявате дали сте изгърбени, е да вдишате нормално и да наблюдавате положението, в което дишате най-леко и следите гръдната гост да бъде възможно най-перпендикулярно на пода.
Съвети за активация на предния мускул, който постепенно ще изправи рамото.
Старайте се да си създадете навик да се разтягате с коланче, чорапогащник, шал, дръжка на моп – това е един от най-добрите фитнес уреди. Може да се избутвате от пода – всички вариации на лицева опора и планкове са подходящи. Дори не е нужно да отделяте специално време. Може да го правите изправени, срещу стена. Много лесен и приятен вариант е да хванете касата на вратата с две ръце и да се отпуснете напред. Стена има навсякъде, врата има навсякъде, всички имате дръжка на моп у дома. Колкото повече използваме този
мускул, толкова повече ще се изправим.
Мъдростта: Усещането, че сме прегърбени, че не се грижим за тялото, че ни правят забележки е много потискаща. Обикновено се спихваме и се чувстваме виновни. А често и не достатъчно красиви. Няма нужда да си повреждате дишането, кръста и корема, за да го докараме на „външно великолепие“. Важно е да започнем да наблюдаваме тялото си с разбиране на естествените му процеси и да си помогнем взаимно. Да активираме онова, което по невнимание сме игнорирали. С правилните движения. И респект към себе си. Без насилие.
0 Коментара