Веднъж случайно се родих в семейството на обичащи се студенти и заживяхме случайно в общежитие, което в момента съвсем случайно вече не съществува и там в момента случайни хора от случайни държави в Близкия изток крадат врати и прозорци. Научих се по някое време и аз като случайните минувачи да ходя и тичам и по-трудно вече ми щипеха бузките.
И език научих случайно, и започнах да играя по пясъчници и градинки със случайни дечица, и запознати шушукат, че съм бил див, необуздан и краен в желанията си да завладявам играчките на случайни момченца и вниманието на неслучайни момиченца.
Случайно тръгнах на училище, случайно ядях кифли от лавката и бой от съучениците, случайно започнах да тренирам карате, а треньор по случайност се оказа един голям мъж и
благодарение на него пораснах, без да спирам да бъда дете
Случайно влязох в гимназия, в която учех немски от немци и руски от дама, която в последствие стана случайно кмет на София и случайно научих две стихотворения, с които свалях звезди на случайни германки и рускини, ако случайността ме отвеждаше на морето.
Случайно дръпнах с една глава за едно лято, случайно ми обръснаха девствения мустак на една екскурзия, случайно целунах първата си любов, след като случайно ме бяха извадили от тоалетната на дискотека в Студентски град след случайна двучасова дрямка. Случайно завърших и случайно заминах да се скитам по света с широко отворените очи на новородено.
Случайно срещнах един бразилец в Берлин, който нямам идея по какви случайни пътища на гените беше рус и синеок, и станахме приятели, и останахме приятели, и го заведох да махнем главата на едно прасе по Коледа в Самоков, и ме заведе да си махнем главите на един плаж в Рио, и случайно едни 13-годишни хлапета насочиха големи заредени револвери към нас, и ми взеха и портфейла, и телефона, че дори и паспорта, и останах още месец в Бразилия, докато случайно спуснатите лели в посолството ни се мотаеха да издадат един съвсем неслучаен и привидно простичък документ, че съществувам. И това по случайност беше най-хубавата ми зима със слънце и
танци – случайно приличащи на кючеци, и жени – печално приличащи на богини
И се върнах в Берлин, за да срещна втората си жена случайно и по случайност не се ожених за нея, защото един морски капитан се напи до степен да не може да изрече „обявявам ви за съпруг и съпруга“, когато аз случайно й бях хванал ръката и я бях завел на случайна разходка с лодка и явно случайно й бях предложил. Случайността ме отведе и на една улица да раздавам листовки, за да ме запознае с Армин, който за последните три години беше обиколил света и случайно се заприказвахме, и хвърлих флаерите в кошчето, и хванахме един стоп към Прага, където аз останах половин година, а него не съм го виждал оттогава, но скоро писа, че по случайност го пращали в командировка в София, защото – вярвате или не, случайно излизал с българка и работел за баща й.
И в Столицата на бирата срещнах случайно стотици лица и започнах да пиша за тях и случайно си направих сайт с най-добрия ми приятел, който случайно се беше озовал в Рим по това време. И започнахме да разказваме истории, и случайно си намерихме и няколко читатели, и случайно се появи и третата ми жена, и многото думи на прозата започнаха да ме задушават, и май заради нея, сиреч случайно, започнах да пиша стихотворения.
И се върнах в България, оставяйки случайната си работа и неслучайния си университет, за да ловя ежедневните магии и да спя по диваните на случайни хора, и пишех, и дишах, и обичах, и бях жив, и ме напусна третата ми жена, и още повече пишех, и спечелих един странен поетичен конкурс, и един голям поет ми стана редактор, и се запознах със собственичката на най-доброто ни издателство, защото бях бос и ядях грозде една ранна есен в Созопол, и излезе първата ми книга, и случайно обиколих страната с нея, и я обикнах, и случайно реших да остана. Пишех и пиех случайни алкохоли, целувах случайни момичета, будех се до случайни жени, припечелвах по някой случаен хонорар и случайно с няколко приятели отворихме бар на морето, и
всичките те случайно вече са с жени и деца, а мен случайността ме опази
И се върнах разорен, за да срещна възможността да работя в колцентър и да обяснявам на случайни германци как да си рестартират рутерите, и точно щях да приема и случайно се сбъдна мечтата ми да направя училище по творческо писане в една грозновата сграда и там срещнах жената, която случайно видя в мен бъдеще, и по случайност вече годината бъдещето ни е общо, и заживяхме с котка, картини, книги, коркови тапи, дълги нощи и кратки дни, и виждам в очите й как ще изглеждат децата ми.
Прочитам този текст още веднъж, преди да му сложа точката. Случайности не съществуват.
0 Коментара