30-годишната актриса Рая Пеева се присъедини към Деси Стоянова и Сашо Кадиев като светски водещ в предаването „Преди обед“ по bTV. Тя е позната от сериалите „Скъпи наследници“ и „Ягодова луна“ и филмите „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов и „Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела“ на Георги Костов. В последния се снима още преди да започне да учи в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Снимки: bTV
Рая Пеева завършва театралната академия през 2014 г., а от 2015 г. е част от трупата на Младежки театър „Николай Бинев“. Получава театралната награда „ИКАР“ за дебют – за ролята на Алис в „Отблизо” от Патрик Марбър с режисьор проф. Здравко Митков в театър „Възраждане”.
Рая е от артистично семейство – баща й е барабанистът Пейо Пеев, основател на групите „Спринт“ и „Импулс“, а майка й – актрисата Красимира Демирева. Живее с известния актьор Явор Бахаров, с когото се запознават като тийнейджъри, но стават двойка преди около 4 години.
Каква е жената днес? Може ли да я нарисувате с няколко думи? С какъв цвят я асоциирате?
За мен жената днес е разноцветна и има голяма и пъстра палитра от багри. Както от жълтото и зеленото става синьо, така и тя има способността да смесва цветовете, които всъщност са нейните емоции. Затова, през моите очи, жената днес е многоцветна.
Коя героиня от литературните приказки, митовете или историите се доближава най-много до вашата представа за жената днес?
Не е точно героиня, по-скоро бих казала, че е Робин Худ. Героят е в мъжка обвивка, но пък неговата философия много ми харесва.
Днес по-щастливо ли е да си жена като сравниш с майка си и баба си? Как се промениха жените през последните 75 години?
Жените със сигурност станаха по-силни и по-отговорни. Ние раждаме деца и ние поддържаме семейството, каквото и да става, и според мен жената е опората в момента. Ако преди десетилетия това е бил мъжът, днес това е жената. Не искам да използвам израза, че „имаме топки“, но със сигурност сме станали по-мъжки момичета.
Какъв е най-силният ви женски спомен?
Всъщност, аз се почувствах като жена наистина, когато участвах във филма „Пеещите обувки“ в ролята на Лея Иванова. Обличайки одеждите и влизайки в нейната обвивка, се усетих като жена през 60-те години, такава жена си представих, че съм. Това е един от първите ми най-силни женски спомени. Естествено, другите са лични, защото са свързани с личния ми живот.
Какво наследихте от предишното поколение жени? Какъв завет бихте искали да оставите на онези, които сега влизат в света?
Заветът, който е най-важен за мен, и ми е даден от майка ми, е, че една жена винаги трябва да бъде щастлива и обичана. И дори тя трябва да бъде по-обичана от мъжа, отколкото самата тя го обича. Това съм запомнила от майка си и ако някой ден имам дъщеря, ще я подкрепям във всяко едно отношение, само за да бъде щастлива.
Достатъчни ли са 75 години, за да пораснем? Как си се представяте вие самата на 75?
Представям си се като баба-бохемка, която е с много пръстени по ръцете, с много гривни, цветно облечена, в голяма тосканска къща, в своята градина, пиеща следобеден коктейл с приятели около прекрасна маса, заобиколена от внуците и децата си (надявам се да не бъде само едно), от най-близките хора, които обичам, и естествено – жива и здрава.
С какво най-силно привличат и отблъскват днешните жени?
Някои от жените, разбира се не искам да обобщавам, имат много грешна представа за това как една жена трябва на първо място да изглежда външно и също така – как да се държи. Забелязала съм, че не малко от жените у нас се интересуват от външния си вид някак нездравословно и са започнали да изглеждат по абсолютно един и същи начин спрямо това, което е модерно сега – било то вежди, големи устни, дълги коси, големи гърди и прочее. Това е сериозен проблем в днешно време. А същевременно не ми допада твърде и държанието на някои от тях – то някак свойско и понякога единственото нещо, от което се интересуват – дано да греша – е материалното. Уви, много жени нямат амбиция да постигат нещо сами, а по-скоро разчитат на някой или нещо да им помогне.
Според мен това, с което жените привличат, е тяхната сила и с това, че стига да поискат, могат да се справят сами във всяка една ситуация. Въпреки че не е нужно, защото мъжът до една жена, както и жената до един мъж, сме две половинки, които правят едно цяло. Не трябва да се разделяме, защото сме силни, когато сме заедно, когато се обичаме и когато си имаме доверие.
Какво загубихме по пътя за себедоказване и равноправие и кои са днешните ни най-големи предизвикателства?
Вярвам, че най-голямото предизвикателство пред жените в момента е възприемането на жената като по-слабия пол. Да, ние физически сме по-слабият пол, но бих казала, че сме по-силни и устойчиви психически.
От коя традиционна добродетел жената днес не бива да се отказва и защо?
От това да пази семейството си и да поддържа семейния уют. Майка ми ми бе казала нещо: „Рая, като актриса нито една твоя роля, нито една твоя награда няма да ти отвори вратата, няма да те посрещне с усмивка, да ти сготви вечеря, да те прегърне, да те погали по главата.“ Така че според мен не трябва да се отказваме от това, на което нашите майки и баби са ни учили, а то е да пазим семейството.
Съществува ли женска солидарност?
За съжаление все по-рядко забелязвам женската солидарност, защото както жените сме станали силни, така и забелязвам някакво лицемерие между нас. Не искам да обиждам жената, естествено. Напротив – има и такива, и такива – има го и доброто, и злото, има я и златната среда. Но сякаш женската солидарност, според мен, е трудно постижимо нещо. Имала съм доста удари от жени в живота си и бих казала, че се разбирам по-добре с мъжете като приятели. В момента обаче имам приятелки, които са минали през едно сито, и останаха най-верните и най-ценните за мен. Надявам се да остане така до края на живота ми, защото пък е толкова хубаво да отидеш на обяд или където и да е, да седнеш с приятелка и да споделиш. Това истински обогатява живота ни.
0 Коментара