Мария Игнатова е една от най-известните телевизионни водещи в България през последното десетилетие.

Шегува се, че е жената с най-много продуценти в България. От тази есен тя е водеща на „Папараци – ново 20!“ по bTV – след като тя самата години наред е една от най-обсъжданите, най-следените и най-интересните за папараците звезди. Но пък пази ревниво личния си живот от медиите.

Мария Игнатова е първата жена-водещ на култовото „Господари на ефира“. Водила е още „България търси талант“ и „Х Фактор“, бе част от комедийната поредица „Пълна лудница“.

На 41 години е, майка на 12-годишен син Виктор. В продължение на 8 години е партньор и в живота, и в телевизионното студио с актьора Димитър Рачков. Разделят се преди около 2 години.

Каква е жената днес – можете ли да я “нарисувате” с няколко думи?

Знам каква трябва да бъде: граждански активна, умна, да обсъжда идеи, а не хора, да владее „меката сила“. Знам също, че това не е никак лесно в условията на балкански патриархат. Тук една важна парентеза – жените у нас все още са обект на всекидневно скрито насилие, и акцентът е върху „скрито“.

Коя героиня от литературата, приказките (митовете) или историята се доближава най-много до вашата представа за жената днес?

С ваше позволение, не героиня, а истински съзидател – Емили Бронте. С „Брулени хълмове“ тя е истински модернист и първопроходец на женското движение за права. Въпреки че самата аз, впрочем, съм нещо средно между Гетсби и Макмърфи.

Днес по-щастливо ли е да си жена, ако се сравните с майка си и баба си? Как се промениха жените през последните 75 години според вас?

Трябва да си даваме сметка за най-важното – живеем в най-добрия период за Европа изобщо, без война, вече 70 години. Настоявам, защото днешната жена никога не е преживявала ужаси, каквито жените са преживели през 40-те. В това отношение сме разглезени, тъй като притежаваме технологии и всевъзможни удобства, които – струва ми се – не ценим достатъчно. Прабаба ми например е родила и отгледала пет деца без съвременната медицина, без ток и течаща вода.

Какъв е първият ви “женски” спомен?

Майка ми и баща ми – неподражаеми, умозрителни хора. И двамата – изпреварили времето си. Той във война със статуквото на соц-а, тя – с „фиксираното“ място на жената в тогавашния социум.

Какво наследихте от предишните поколения жени и какъв завет бихте искали да оставите на онези, които сега влизат в света?

Да бъдем честни: консервативно-патриархалното у нас (и не само у нас) никога няма да позволи прословутото „равенство“, въпреки феминистките напъни в Първия свят. Но всъщност и няма особена нужда, защото жената може да „управлява“. Твърде много енергия се пилее в това да сме „равни“. Женската сила идва отвътре, защото – по моему – жените подреждат света.

Достатъчни ли са 75 години, за да пораснем? Как си се представяте вие самата на 75?

Представям си се с лека, иронична усмивка към проблемите на 65-годишните (смее се).

С какво най-силно привличат и отблъскват днешните жени?

Не съм сигурна. Щеше да бъде прелюбопитно, ако бяхте отправили тези въпроси към  „силния“ пол (смях). В мен има нещо носталгично и романтично – красавиците тип Грейс Кели, като антипод на днешната агресивна женственост, така широко пропагандирана. Да оставим мъжете да бъдат мъже.

Какво изгубихме по пътя за себедоказване и равноправие и кои са днешните ни най-големи предизвикателства?

На път сме да изгубим мъжете (смее се).

От коя традиционна добродетел жената днес не бива да се отказва и защо?

От нежността.

Съществува ли женска солидарност?

Има ли нужда? Помните ли Гъртруд Стайн? Че розата си остава роза? С индивидуални бодли? (смее се).

Facebook Twitter Google+

0 Коментара