Саша Безуханова е международно признат мениджър, ангел-инвеститор и филантроп с 20-годишна успешна управленска кариера в НР и принос в общественото развитие на България.

Дългият списък от нейните бизнес постижения и инициативи в полза на социалния просперитет включва позициониране на България като ИКТ център с глобална значимост, насърчаване на предприемаческата култура и утвърждаване ролята жените в бизнеса в България и на европейско ниво. През 2013 г. тя напуска своята бизнес кариера и се посвещава на каузата за позитивна обществена промяна и устойчиво развитие в България чрез иновации, образование, активно лидерство и споделени ценности, основавайки платформата за иновативно развитие MOVE.BG.

Те е инициатор на EDIT.BG – обединение за дигитално развитие на България, The ChangeMakers – мултидисциплинарна общност на новатори в бизнеса, изкуството и екологията и основател на Entrepregirl Award – годишен конкурс за момичета предприемачи.

Саша е председател на бордовете на Българския център на жените в технологиите и WWF за Централна и източна Европа, член на инвестиционния комитет в Европейския иновационен съвет и съветник в GreenTech Allience. Тя е ментор и ангел инвеститор на редица технологични стартиращи компании.

Саша е обявена за Дигитална жена на Европа за 2013 г. и е сред Топ 100 лидери-новатори на Нова Европа в класацията New Europe 100 зa 2015.

Каква е жената днес – можете ли да я “нарисувате” с няколко думи? С какъв цвят я асоциирате?

Едва ли жената днес може да се побере в един образ и в това е ценността – жената, както никога в миналото, може да манифестира индивидуалността си без ограничения. Жената днес е свободна; има всички възможности да реализира идеите и таланта си и автентична роля за решаване на предизвикателствата на времето чрез изграждане на мостове между различните; има споделеност и грижа за хората – в екипите, които ръководи, в обществото, в семейството.

Жената носи богатството на цялата палитра от цветовете на живота. Тюркоазеният цвят е символ на интегралната мъдрост и хармония на бъдещето, към което женската творческа енергия и градивна сила водят.

Коя героиня от литературата, приказките или историята се доближава най-много до вашата представа за жената днес?

Търсещата Алиса, която пътува през различните светове, вижда красивото във всичко, до което се докосне и го зарежда с плодотворна любов.

Днес по-щастливо ли е да си жена, ако се сравните с майка си и баба си? Как се промениха жените през последните 75 години?

Щастието е индивидуално усещане. Сигурна съм, че и преди 75, и днес жените, а и мъжете, са имали своите основания да бъдат щастливи в специфичния социално-културен контекст на времето си.

Днес жените имат по-голяма свобода и възможности да се изявяват социално и професионално. Има много повече удобства, които позволяват съчетаване на семейните и служебните задачи. Постепенно се преодолява манталитетът, че жената се грижи за домакинството и децата, а мъжът прави кариера – новата генерация двойки споделят задълженията в дома. Това създава предпоставки жената да се чувства реализирана и с това вероятно по-щастлива.

Какъв е първият ви (или най-силният ви) “женски” спомен?

Когато бях пет годишна и с приятелките ми от квартала седяхме на тревата в градината под розовите храсти и играехме на кукли. Въплъщавахме в тях различни роли, сякаш оживяваха. Това беше женска седянка, а ние –  момиченцата – бяхме орисниците. Магично, по женски.

Какво наследихте от предишните поколения жени и какъв завет бихте искали да оставите на онези, които сега влизат в света?

Имала съм много учителки и вдъхновителки в житейския ми път. От баба ми Саша наследих елегантността в маниерите и женския стил и разбрах, че жената има водеща роля за хармонията в семейството. От майка ми се научих на дипломатичност и баланс. Учителката ми по математика в гимназията беше пример за това как със женска сила и любов окуражаваш хората да разпознаят таланта си и да вървят подкрепени уверено по пътя си. Карли Фиорина в НР ми показа силата на жената-лидер да репликира статуквото и да управлява процеси, които трансформират света.

Вярвам, че хората, които сега навлизат в живота, носят качествата да създадат един нов свят, в който успехът ще се мери през това, което си създал за обществото, а не през това кого си победил. Вярвам, че те имат мисията да помирят различията и да създадат среда, в която хората ще бъдат свободни да творят и да ценят приноса на другите, както и да се свържат отново с природата с грижа към нея. Аз следвам тези принципи, живея с тази кауза и зная, че с примера ми окуражавам тези, които поемат щафетата от нас.

Достатъчни ли са 75 години, за да пораснем? Как си се представяте вие самата на 75?

Ние учим всеки ден и за 75 години сме натрупали много опит – растем, а дали сме големи ще покаже бъдещето.

Представям си, че на 75 години ще бъда толкова активна, колкото съм днес – ще работя с млади хора, на които ще предавам знанията ми и ще се уча от тях. Вероятно в индивидуален план ще развивам мои умения в областта на изкуството, за което не съм имала достатъчно време в досегашния ми път .

С какво най-силно привличат и отблъскват днешните жени?

Привличането и отблъскването са характеристики на персоналните отношения между хората и не бих обобщавала.

Това, което привлича в една жена е осъзнатата й автентичност, която излъчва с действията си, както и свободата да бъде жена във всичките си житейски роли.

Отблъсква вулгарността, грубостта, завистта и интригантството – то е валидно и за поведението на мъжете, макар че има женска специфика в такъв тип поведение.

Какво изгубихме по пътя за себедоказване и равноправие и кои са днешните ни най-големи предизвикателства?

Не бих казала, че съм загубила нещо, защото това е личният ми път на опитност, уроци и избори. Имала съм привилегията да бъда сред утвърдените жени и съм гледала на това като на отговорност да работя активно за преодоляване на установените предразсъдъци за мъжко-женските социални роли. И днес работя активно за това повече жени да избират кариера и водещи роли в дигиталната индустрия, за преодоляване на икономическата зависимост на жени и рисковете, свързани с това, за това жените да са свободни и да могат да правят сами изборите за живота си.

Предизвикателствата на днешния ден са ехото от манталитета от миналото. Все още жените са по-ниско платени от мъжете за еднаква работа, по-скоро са плахи да дръзват да заемат лидерски роли, по-голям е рискът да останат без работа, което ги прави икономически зависими от мъжете, по-голям е процентът на жените-жертви на домашно насилие.

В същото време, жените все по-вече осъзнават своята автентична роля във времето на трансформация, в което живеем и колективната женска сила е все по-видима в поемането от жени на водещи позиции в политиката и бизнеса.

От коя традиционна добродетел жената днес не бива да се отказва и защо?

Да бъде пазителката на семейството. То е кодирано в женската природа и е в основата на развитието. Осъзнавайки тази своя роля и сила, жената е добрата майка, която дава и съпровожда живота; тя е партньорът, който помирява и облагородява мъжката войнственост; тя е и добрият ръководител, който създава среда хората да се чувстват подкрепени и окуражени да създават професионално.

Съществува ли женска солидарност?

Разбира се. По-рано говорих за седенките, по време на които жените споделят, обменят и творят. Днешните седенки са клубовете и мрежите, в които редом с професионални и творчески съюзи се раждат нови проекти, има менторство от жени за жени, има споделени усилия за отстояване на общи каузи.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара