На 20 години

Да престана да пуша. Да се запиша като Аркашка на курсове по френски. Да започна да събирам наша научна фантастика. За зимата да си купя дебело яке, номер 48.

Да пломбирам два горни зъба. После да направя предложение на Оля и ако ми откаже, да се оженя за Катя.

Да посещавам редовно тренировките по волейбол, за да попадна в градския сборен отбор и да ходя на състезания.

И най-главното – да завърша института, без да си давам много зор, защото както казват колегите, по-добре е да имаш обикновена синя диплома и румено лице, отколкото червена диплома на отличник и посиняло лице.

На 30 години

Колкото се може по-скоро да завърша чертежа на аеродинамичната тръба, та завърналият се от симпозиума в Париж Аркадий да ме назначи за завеждащ отдел.

Да се откажа от пушенето. Да извадя двата си горни зъба.

За зимата да си купя топъл балтон, 54 номер.

Всяка сутрин да бягам по час и половина в парка. Да науча френски така, че свободно да мога да чета с речник.

На 40 години

Независимо от грешките в чертежите, колкото се може по-скоро да сглобя аеродинамичната тръба, така че завърналият се от конгреса в Рим Аркадий най-после да ме назначи за завеждащ отдел.

Да пуша на гладно не повече от седем цигари.

Да си поставя два горни зъба и да извадя четири долни.

Да купя на децата зимни палта.

Да се абонирам за библиотека „Избрани романи“ и да чета годишно най-малко по два. Да науча френски дотолкова, че свободно да чета френско-руския речник.

Сутрин да бягам по час и половина на балкона.

Това лято да заведа жена си в Прибалтика и на невролог.

На 50 години

Независимо от грешките в чертежите и неправилното монтиране, да пробутам аеродинамичната тръба и ако изляза сух от цялата работа, да поискам мястото на завеждащ отдел.

Да купя на големия си син зимно палто, 58 размер. И ръкавици за себе си.

От Нова година непременно да се опитам да пуша, без да гълтам дима.

Да се абонирам за Малка медицинска енциклопедия и да привикна вечер да пия само чай. Без захар. И без заварка.

Да прескочим през лятото с жената до Подмосковието. И да донеса от тамошните гори някакъв пън, приличащ на Аркадий Михайлович. Да го поставя в антрето и всяка сутрин, когато отивам на работа, да му удрям по един шут!!!

На 60 години

Да наредя внука в детска градина с изучаване на френски. И да започна да уча заедно с него.

Да доведа броя на сутрешните нрикляквания на балкона до три.

Да намеря добър зъболекар. За сина.

Да се откажа от мечтата да престана да пуша.

Да се примиря с Аркадий. Да настаня жена си за изследване в добра клиника. В нейно отсъствие да оправя разлепените тапети в апартамента и да сменя звънеца с кукуригащ.

От морално остарялата аеродинамична тръба да конструирам аспиратор за кухнята, така че със свръхзвук да прехвърля всички миризми в съседите.

Да се пенсионирам. Да наема вила и да прекарам лятото с жена си в нея. Преди това да не забравя да поискам от някого Толстой. Все някога трябва да го прочета.

На 70 годинн (последни бележки)

Вчера навърших 70 години. Бяха Аркадий и Валя. Веселихме се, както когато бяхме на двадесет. Аркашка дълго разказва за своите пътешествия, симпозиуми, конгреси… Но най-важното – през цялото време се възхищаваше какъв изключителен инженер съм. В какви ли страни не бил ходил, но такъв аспиратор като нашия в кухнята никъде и никога не бил виждал.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара