«А че и ти си бил прост – голяма работа! Един си от милионите, от целокупното човечество. Туй е грамадна сила. Недей ся стряска.» Милен Русков, «Възвишение»
Тези дни ми се наложи да отскоча за ден до Париж. Ще кажете, чудесно, не е Каспичан, не е Турну Мъгуреле, не е Абдулино, Оренбургска област, блазя ти. И ще сте прави. И аз го харесвам и не му се дърпам. Откакто го видях за пръв път преди 20 години, този град ме замая и съм безсилна пред него като пред лаком любовник. Хем знам какво предлага, хем винаги намира как да ме изненада и размекне. Така и сега. На свечеряване дремя в някакво случайно заведение, жабуркам чаша аперол за греховните 13 евро и размишлявам върху надписа на една пешеходна пътека. Някой нервно е драснал ясен текст върху бялото на зебрата – „Любовта кръстосва улиците“.
Часове по-рано, в борба да се скрия на сянка от жулещото парижко слънце, прескочих изпречилите ми се думи и се размислих. След терористичните атентати от ноември 2015 г. парижкият стрийт-арт веднага реагира емоционално и заменя въртящата се из новините и подгизнала от кръв дума „la mort“с напоената в страст „l’amour“. Фонетично звучат почти еднакво, но еднаквото им е само това, че и двете думи ни карат еднакво да се замислим за преходността на нещата, за преминаването ни през времето като мижави прашинки от вселената и за истинския смисъл на живота ни. А именно:
какво сме обичали, кого сме обичали, как сме обичали, колко, кога и дали изобщо.
Да започнем и свършим със себе си, като най-близкото и банално създание до носа ни, най-познатото ни и най-ценното. „Обичай себе си“, „Позволи си това и това“, „Ти си си най-важният човек“ – клише до клишето и напън до напъна години наред ни галят косъма, ако е щръкнал накриво по някаква причина. Ежедневно сме подложени на лакърдии в тази насока и на кръстосана стрелба откъде ли не. Рекламите кръвожадно мятат по нас изтъркани слогани в мерака си да отворим портфейл и на втората секунда да се юрнем да купуваме. Междуредията на списанията изпускат пара по темата „вярвай си и се обичай“. Фейсбук се подрусва от късно осъзнали се фенове на рипането в такт три-четвърти, пет-осми и Дико Илиев, при което всеки от тях вярва, че е кръшен виртуоз на хорото и е редно цял свят да научи това. Скокни и ти, можеш, браво, дръж се, земьо, шоп те гази, обичаме хоро, обичаме те тебе, но най-вече обичаме себе си.
Само дето от толкова послушание по темата „себелюбие» остана ли нещо друго или някой друг за обичане или всеки от нас вече безвъзвратно се е затворил в черупката на егоизма си и гине от страх да не би да обеднее от раздадена неправомерно любов навън от него самия?
Как точно ни надъхват спецовете по самомотивация и дали обаче не бъркат в опитите си? Те ни насъскват със самонадеяността на чели, видели, живели и успели в общи линии за следното, до чиято семплост и ние можем да стигнем при известно житейско любопитство и опит: Бъди себе си.
Каквото и да правиш, както и да се изявяваш в обществото, не трябва да ти пука.
Та ти си Бог!
Свиня си – чудесно, грухти, пръхти и се въргаляй в кочина до посиняване. Лъжец си – мами без скрупули, съчинявай невероятности и се придържай към всяка следваща версия, това си ти, нали? Подлец си – че какво от това, важното е да не те е срам, не си бутикова стока, погледни само наоколо каква конкуренция върлува. Обикновен играч си – ок, щом ти е хубаво, не се променяй, все някой ще се препъне в тебе и ще пропадне между пипалата ти. Смотан си и глуповат – е, нищо, в това ти е чарът, не си ли го разбрал. Ако излезеш случайно от зоната си на комфорт, току-виж задвижиш историята напред и нагоре, а това може да те обърка, да се озовеш на непозната територия и да си неподготвен за изследването й. По-добре си налягай парцалите и бъди автентичен, отстоявай себе си, защото само ти знаеш кога се чувстваш добре в кожата си. Не се опитвай да си друг.
Главно това съветват гурутата на самопознанието и не спори с тях, защото мачът отдавна е свирен. Нищо, че те самите си противоречат, когато пришпорват да изследваме мислите си.
Не се плаши от това да се опознаеш, казват.
За какво ти е да има изненада, като по-добре е да си подготвен, всичко да ти е предвидено, предначертано и планирано. Само така си си цар и господар. Знаеш всички отговори и няма въпрос, който да те отклони от обичането на себе си. Като програмиран си и си доволен от тръгването на програмата – ако направиш това, ще стане онова, ако се случи еди-какво си, реакцията трябва да е еди-що си. Дълбокото познаване на себе си означава абсолютен самоконтрол и лишаване от насладата на изненадата. Води и до известна неудовлетвореност и летаргичност. На мен ми се е случвало да се влюбя в мъж само заради въпросите му към мене – онези, които би трябвало да си изяснявам сама. Изземайки ролята ми да се самоизследвам и да се катурна собственотелесно в дълбините на тайните си, ме измами да се влюбя. И край с обичането на себе си. Заобичах него. Защото обичта се оказа цяло, което не се дели. Обичаш ли себе си, не можеш да обичаш друг. Обикнеш ли някого, спираш да обичаш себе си. Колкото повече обичаш него, толкова повече ти лично оставаш на по-заден план, започваш да се примиряваш с компромиси, пренебрегваш желанията си и забравяш що е здравословен егоизъм. Знам, че и на вас се е случвало. И няма смисъл от въпроси защо е така. Защото просто обичаме. Или себе си, или него/нея. Истинската любов означава вътрешната сигурност, че това е твоят човек. Без „защото“, а както е при всяка любов, само „въпреки“. И не е странно, че ако не сме сигурни в себе си, веднага търсим сигурността другаде – в работа, в алкохол, в Бог, в приятел, в гадже, в съпруг, в любовник, и я пренасяме от себе си навън.
Познаваме ли себе си обаче, нищо не може да ни разклати, самодостатъчни сме си и сигурността ни не е заплашена. Осъзнаваме, че не сме идеални, но понеже се познаваме и приемаме, затова и си прощаваме. Точно това съветват и спецовете по себелюбие.
Да си прощаваш и да се поощряваш.
Стъпваш накриво, прощавай си, нали това си ти и се познаваш. Греши, но не се самонаказвай. Бъди като дете, на което всичко му е позволено и не се свени да правиш грешки. Греховете те правят симпатичен, затова отпусни юздите, усмихвай се и остави колелото да се търкаля.
В университета ни учеха как да презентираме. Важен момент беше, ако по време на презентация се усетим, че говорим грешно или глупости, да запазим самообладание и да не се паникьосваме, потим или заекваме, камо ли да почнем да се извиняваме, ами да продължим усмихнати напред, сякаш нищо не се е случило. Най-често хората от публиката в такъв момент ще си помислят, че самите те не са чули правилно, а не, че ние нещо сме сгазили лука. Прощаваме си, поощряваме се как сме изиграли системата и продължаваме бодро към следващите върхове (за да има за поощряване) или падове (за да има прошка).
В никакъв случай не бъди зависим от мнението на другите.
Обичай всичко, което си ти. От колебанията си през лакомията до слабия ангел. От космите в ноздрите през стриите до целулита. Те също са част от тебе, както всичко останало, което си познал и приел. Ако минаваш покрай огледало, пращай въздушна целувка на образа в него. Това подобрява настроението и вкарва светлина в погледа. А че винаги ще се намери някой да не те харесва, пусни го покрай тебе. Нищо чудно да е обратен, с лош характер, дъх или минало. Остави мнението на другите за тебе настрана и не му ставай роб. Усетиш ли, че се влияеш или ти е важнен повърхностният поглед на другите за тебе, виж пак точка едно и нещата ще си дойдат по местата. Ти си това, което си, и всичко друго е въпрос на различен вкус.
С две думи, обичането на себе си винаги е на везна с необичането на други хора. Фиксирането върху собствените нужди и желания е на нож с алтруизма. И няма победители. Обичта винаги търси своя пристан, своето кътче сигурност и комфорт. Безразлично й е ние ли ще я приютим, или ще я отклоним нанякъде. Обичаме ли себе си, това ще ни дава и сила да сме сами. Понякога дори самотни. Но уверени и непоклатими. Независими. Колкото по-малко се обичаме обаче, толкова повече обич ще ни остане за другите. Знаем кои сме, приемаме се, харесваме се, прощаваме си и се поощряваме, а от мнението на околните не ни пука. Остава само да изберем кое ни е важното. Да зарежем съветите. И просто да обичаме.
0 Коментара