Какво се случва след смъртта?

Откъс от книгата „Животът след смъртта“ 

Преживяването на смъртта е почти идентично с това на раждането. Смъртта е раждане за друг вид съществуване, което може да бъде доказано по прост начин. Над две хиляди години ни приканват да „повярваме“ в отвъдното. За мен обаче това вече не е въпрос на вяра, а на знание. (…)

В момента на смъртта има три етапа. На езика, който използвам, когато разговарям с умиращите съвсем малки деца, ще кажа, че физическата смърт на човек прилича на това, което наблюдаваме при пеперуда, напускаща пашкула си. Пашкулът и ларвата му са ефимерното човешко тяло. Но то не е идентично с вас, а е просто ваш временен дом. Да умреш е като да се преместиш в по-хубав дом – символично казано.

Когато пашкулът е необратимо повреден, било то чрез самоубийство, убийство, инфаркт или дълго и сериозно заболяване – няма значение как – от него ще се освободи пеперудата, тоест душата ви. По време на този втори етап, когато пеперудата, все така символично казано, е напуснала тялото, ще се случат няколко важни неща – и ако узнаете какви, завинаги ще се освободите от страха от смъртта!

По време на втория етап ще получите приток на психическа енергия, както по време на първия етап сте получили приток на физическа енергия. Тогава сте имали нужда от функциониращ мозък, от будно съзнание, за да можете да общувате с другите. Ако този мозък, или пашкул, е много увреден, съзнанието ви вече не е будно. В момента, когато то липсва и пашкулът, така да се каже, е болен до такава степен, че не можете да дишате и пулсът и мозъчните ви вълни не могат да бъдат измерени, пеперудата вече се намира извън пашкула. Това не значи непременно, че сте мъртъв, а че пашкулът повече не функционира. При напускането на пашкула достигате втория етап, който се характеризира с приток на психическата енергия. Психическата и физическата енергия са единствените две енергии, с които човек може да борави.

Най-големият дар, който

Бог е направил на човека, е свободният избор.

От всички живи същества само той разполага с този дар. Така че вие сте свободни да използвате тези енергии по позитивен или по негативен начин. Когато душата ви напусне тялото, най-напред си давате сметка, че виждате всичко, което се случва на мястото на смъртта ви – в болничната стая или на местопроизшествието, независимо на кое място сте напуснали тялото си. В този момент вие вече не възприемаme тези събития със съзнанието, което сте имали допреди малко, а получавате нов вид възприятие. Забелязвате всичко наоколо си с помощта на това ново осъзнаване – при това в момент, когато вече нямате нито кръвно налягане, нито пулс, нито дишане, дори понякога в отсъствието на мозъчни вълни. Отлично осъзнавате какво казва, мисли и какво прави всеки от присъстващите. И впоследствие можете съвсем точно да свидетелствате например, че са били нужни три разреза с газова горелка, за да измъкнат тялото ви от катастрофиралата кола. Има дори хора, които са в състояние безпогрешно да посочат номера на колата, която ги е блъснала и си е заминала по пътя, без да спре. Науката не е в състояние да обясни как някой, който вече няма мозъчни вълни, може да разчете номер на кола. Учените би трябвало да бъдат по-скромни! Трябва да приемем скромно, със смирение, че съществуват милиони неща, които все още не разбираме. Но това, че все още не разбираме някои неща, не означава, че те не съществуват или пък не са реални.

Ако сега използвам свирка за куче, вие няма да можете да чуете звука й, докато всяко куче ще я чуе. Причината за това е, че човешкият слух не е направен да възприема такива високи честоти. По същия начин обикновеният човек не може да усети душата, която е напуснала тялото, докато тази освободена душа все още може да долавя честотата на земните вълни и да разбира всичко, което се случва на мястото на смъртта.

Много хора напускат тялото си по бреме на хирургическа операция и са в състояние да наблюдават работата на хирурзите. Всички лекари и медицински сестри трябва да имат предвид този факт и в присъствието на човек в безсъзнание да говорят единствено неща, които биха искали той да чуе. Тъжно е какви неща се изричат понякога в присъствието на болни в безсъзнание, при положение че тези болни често чуват всяка дума.

Добре е и вие да знаете, че ако стоите до смъртния одър на майка си или баща си дори ако са в дълбока кома, те все пак могат да чуят всичко, което казвате. И в никакъв случай не е късно да изречете „съжалявам“, „обичам те“ или всичко друго, което искате да им кажете. За такива думи впрочем никога не е късно, дори и след смъртта, тъй като мъртвите продължават да чуват думите ви. Даже и в този момент можете да уредите „висящи дела“, които ви измъчват от дълги години, и по този начин да се освободите от вината си, за да можете самият вие да продължите да живеете по-пълноценно.

По време на същия този втори етап

„мъртвият“ си дава сметка, че отново е цялостен.

Слепите могат да виждат. Глухите и немите могат отново да чуват и да говорят. (…)

Доста са скептичните ми колеги, които коментират: „Това е просто проекция на желанието на тези хора“. Но в 51% от цитираните случа, близките до смъртта преживявания са се случили внезапно. И всички споделят колко цялостни са се видели „отвъд“.

Ясно е, че това няма да мине за доказателство пред скептиците. За да успокоим именно тях, предприехме научно изследване със слепи хора. Изричното ни условие беше в него да участват само лица, които не са имали никакво светлинно възприятие най-малко в продължение на последните десет години. Тези от тях, които имаха преживяване извън тялото и се завърнаха от него, бяха в състояние да кажат с подробности какви цветни дрехи и бижута са носели присъстващите в този момент, каква е била шарката на пуловера на някого или цветът на вратовръзката на друг и т.н. Разбирате, че в тези случаи няма как да става дума за въображение. Това са факти, които могат да бъдат проверени – стига налагащите се изводи да не ви плашат. Но ако ви плашат, ще бъдете като онези скептици, които твърдят, че преживяванията  извън тялото са просто следствие от липса на кислород. Добре тогава, ако наистина такъв е резултатът от липсата на кислород, да взема да предпиша липса на кислород на всичките ми слепи пациенти! (…)

По време на втория етап разбирате също, че

никой не умира сам.

При напускането на тялото си попадаме в съществуване, в което няма време, в което времето просто вече не съществува, тъй както няма нито пространство, нито и разстояние в смисъла, в който ние ги разбираме, понеже всичко това са земни явления. Ако например млад американец загине във Виетнам и помисли за майка си във Вашингтон, силата на мисълта му на мига ще преодолее хилядите километри и той веднага ще се намери при майка си. Просто защото разстоянията не съществуват. Много живи хора са изпитвали този феномен, когато внезапно са чувствали до себе си някой, който живее надалеч. А на следващия ден получават телефонно обаждане или телеграма, с която им съобщават, че въпросният човек е мъртъв – на стотици или на хиляди километри от тях. Някои хора са надарени наистина с изключителна интуиция, тъй като посещения от този род обикновено не се усещат.

Във втория етап забелязвате също, че никой не умира сам не само защото починалият е в състояние да посети всекиго, когото пожелае, но и защото хората, които сте обичали и които са починали преди вас, ви очакват. И понеже времето не съществува, някой, който на двайсетгодишна възраст е изгубил детето си, при смъртта си на деветдесет и девет години може да види своето дете все още в детски образ, тъй като за тези от „другата страна“ една минута може да трае колкото сто години от нашето време.

Това, което Църквата разказва на децата по отношение на ангелите хранители, е наистина основано на факти, тъй като е доказано, че всеки от нас от раждането до смъртта си бива придружаван от духовни същества. Всеки човек има такива водачи, независимо дали го вярва, или не и независимо дали е евреин, католик, или пък не се придържа изобщо към религия. Любовта е безусловна и именно затова на всеки човек е даден дарът да има водач. Именно тези свои водачи децата наричат „другарчета в игрите“. Най-малките разговарят с тях и усещат присъствието им съвсем осезателно. Но когато дойде време да тръгнат на училище, родителите им казват: „Вече си голям. Ходиш на училище. Стига с тези детинщини“. И така човек забравя за тези духовни същества… докато не ги види отново на смъртния си одър. И ето че една умираща възрастна жена ми казва: „Ето го пак!“ Тъй като знам за кого говори, моля я да ми опише преживяването си. И тя ми обяснява: „Знаете ли, докато бях малка, той беше винаги с мен. Но аз съвсем бях забравила за съществуването му“. На следващия ден тя умира, щастлива да знае, че някой, който много я обича, я очаква отново.

Обикновено от другата страна ни очаква онзи, който ни е обичал най-много. Него срещаме винаги най-напред. Съвсем малките деца, например две- или тригодишни, чиито родители, баби, дядовци и други близки са все още живи, обикновено биват посрещнати от личния им ангел хранител, Исус или друга религиозна фигура. Не съм отбелязала случай протестантско дете да види Дева Мария в момента на смъртта си, докато именно нея виждат много от децата католици. Това е така просто защото от другата страна ги чака личността, която е била най- важна за тях.

В този втори етап, освен че отново се преживяваме като цялостни и се срещаме с любимите си хора, осъзнаваме, че смъртта е наистина преход към друга форма на живот. Изоставяме земните физически форми, тъй като вече нямаме нужда от тях. Но преди да напуснем тялото си, за да възприемем формата, която ще имаме през вечността, минаваме през фаза на преход, която е обусловена от редица земни културни аспекти (или образи). Може да усетим преминаване през тунел или през врата, или пък през мост. Тъй като съм родена в Швейцария, аз се видях да преминавам през алпийски проход, покрит с диви цветя. Преминах през неописуемо красиви планини! Пасищата им бяха така обсипани с шарени алпийски цветя, че мога да ги сравня с персийски килим.

И накрая, когато човек осъществи прехода, вижда в края му да блести светлина. Тя е повече от бяла – тя е абсолютният блясък. И докато се приближава към тази светлина, той бива изпълнен с най-голямата, неописуема и безусловна любов, която може да си представи. Няма думи, с които да бъде описана.

Когато някой има преживяване, близко до смъртта, той вижда тази светлина сравнително за кратко. След това се връща на земята. Но когато умира – имам предвид, когато умира окончателно – контактът между пашкула и пеперудата, който може да бъде сравнен със сребриста пъпна връв, бива прекъснат. След това вече не е възможно човек да се върне в тялото си. Но вие така и така не искате да се върнете, защото няма човек, който да е видял светлината и да иска да се върне. И в тази светлина за пръв път осъзнавате какъв би могъл да бъде човекът. В нея изживявате разбиране без осъждане, в нея изживявате безусловната любов. И в това присъствие, което мнозина наричат Христос или Бог, Любов или Светлина, вие осъзнавате, че животът тук долу е просто едно училище, през което трябва да преминете, за да издържите редица изпити и да научите някои специални уроци. Когато завършите училището и си научите уроците, ви се разрешава да се завърнете у дома.

Може би се питате: „Но защо толкова прекрасни малки деца трябва да умрат?“ Отговорът е, че тези деца за кратко време са научили това, което е трябвало да научат. Тези уроци са напълно различни за всеки един от нас. Но има и нещо общо, нещо, което всеки трябва да научи, преди да се завърне там, откъдето идва –

и това е безусловната любов.

Ако приемете тази любов в сърцето си и я излъчвате непрекъснато, то вие сте научили най-важния от всички уроци.

Обгърнати от тази Светлина, от присъствието на Бог, на Христос или както го наречете, вие ще видите отново целия си земен живот, от първия до последния си ден. Правейки преглед на собствения си живот, вие сте в третия етап. През този етап вече не разполагате със съзнанието от първия етап, нито със способността за възприемане, която е характерна за втория етап. Сега вие притежавате познанието. Знаете съвсем точно всяка мисъл, която сте имали във всеки един момент от живота ви, спомняте си с подробности всяка постъпка, която сте извършили, и всяка дума, която сте изрекли. Но това познание е само една малка част от общото ви знание. Защото, докато правите прегледа на живота си, вие осъзнавате всички последици, които са произтекли от всяка една от вашите мисли, от всяка една от вашите думи и всяка една от вашите постъпки. (…)