„Вторите съпруги, в противоречие на популярния стереотип за сексапилната мръсница, откраднала мъжа на нещастна женица, надарена с повече добродетели от нея, не водят лесен живот. Прекалено много играчи от миналото влияят на бъдещето. Въобразяваш си, че двамата ще поведете нов и прекрасен живот. Но вместо това вечно си обект на сравнения. Всяка дума и всеки жест си имат история. Или нямат. Но не можеш да го знаеш. Струва ти се, че излизаш на сцената по средата на пиесата и си единственият актьор, който не си знае репликите…”

Катрин Тод – „Тайният живот на вторите съпруги”

 

А НИЕ С НЕЯ ПИЕМ КАФЕ

„Не съм решила, не съм го развела”, обичам да се шегувам, когато в разговор с дружки чуя: „Ама той е женен.”

Преди 6 години, когато открих Него, всички говореха поучително, че има съпруга, дете и две любовници. Много млади. Е, запознах се с всичките. И сега сме приятелки до степен, в която много внимавам да им направя кафето така, както обичат да си го пият. Присъствието им в живота му не ме дразни. Може би защото не зная какво е ревност, нито пък умувам над това дали има вечна любов.

В началото на връзката ни той не искаше да се развежда (въпреки нестабилния си брак), а аз го исках само за себе си. И го заслушах внимателно. Съзнателно станах най-добрият му събеседник в разговорите за жени и коли – от футбол не се вълнува (което все пак е тъжно – бел. ред.), станах най-добрият му партньор в бизнеса и най-добрата домакиня. Така се превърнах в неговата липсваща половина, която бившата не е могла да запълни.

И понеже много внимателно слушам, внимателно не повтарям нейните грешки.

Няма как да забравя, че съм и винаги ще съм „втора”. Още в самото начало приех това като своеобразна фамилия. Но тя не е клеймо, нито пък потискаща диагноза, която скатавам под дюшека си. А наличието на „доведено” дете мога да нарека най-малкото отговорност, в повечето случаи сладка. Особено когато имаш късмета това да е един невероятен малък мъж. Точно около него вече не се чувствам „втора” – защото ме приема за своя втора майка. Майка. Желанието му да бъде с мен, когато може да избира между поне още 5 души, разбива негативната черупка, в която е вкарано понятието „втора” съпруга. Безрезервната ми отдаденост към малкия се дължи и на липсата на мое дете – ако сме честни. И на това, че да съм необходима на някого, е мисията ми в живота…

ОБЕЩАЙ МИ ЛЮБОВ, ОБЕЩАЙ МИ ТРЕВОГА

ТЕА ДИМИТРОВА

Той не е от тези, които свалят звезди и обещават. За него аз съм звезда. И аз раздавам обещания, само че не знам дали ще изпълня най-голямото – да му стана съпруга. Страх ме е да се омъжа за него. Не защото ще бъда втора. Бившата отдавна е минало, далеч оттук, от него и от двете им големи деца – тя е поискала така. Не го търси, той – също. Не ме мрази, нито аз нея, защото не се познаваме и защото на нея не й пука, че аз съм „всичко за него”. Така твърди той и му вярвам. Но се страхувам, че след съдбоносното мое „Да” любовта и тръпката ще се уталожат, ще дойде досада,

сладките разговори ще мутират в скандали,

а подаръците – в изчерпани идеи… Това ме накара да се освободя от моя си бракуван брак. Мисля, че тази дума неслучайно има две значения. И никой не може да ме убеди, че грешките в първия са застраховка от грешки във втория. Няма кой да ме убеди и че моето малко дете „ще бъде и негово” (въпреки че много го демонстрира). Затова отсега презирам стъпката, която той иска да направя. Имам ли право на щастие, рискувайки спокойствието на детето си? Искам най-доброто за себе си, но съм готова да го заменя с най-доброто за сина си!

БОДИТО

ПЕПА ИВАНОВА

Събличам се пред мъж, когото компромисно харесвам. Повече ме възбужда петзвездният лукс, искрящ в чашата червено вино, и напудреният в облаци връх, който се вижда от прозореца на хотела. Събличането (както предварително съм си решила) спира до свалянето на пуловера. Оставам по дънки и… боди. Изглеждам секси (както предварително си знаех). Знаела го е и жената, която ми подари бодито за Коледа – втората жена на бившия ми мъж….

Замислих се за подаряването на бельо по принцип. Минава май за най-личния подарък. Аз съм го избирала за няколкото си най-добри приятелки и съм го получавала само от няколкото си бивши гаджета.

Мисълта, че втората жена на бившия ти мъж те чувства чак толкова близка, е някак стряскаща. Както е стряскащо да ги поканиш заедно на гости, да й позволиш сама да пъхне празната торбичка от донесения подарък в чекмеджето, където си държиш небрежно разхвърляните пликчета, без да мислиш, че ще се изложиш.

Никога не сме обсъждали отношенията си. Всъщност с никого не съм ги обсъждала. Познаваме се от времето, когато аз бях съпруга, а тя – служителка във фирмата на моя мъж. Тя е всичко, което аз не съм,

аз съм всичко, което тя никога не би могла да бъде.

Балансирано, удобно. Тя е приятелка с моя 15-годишен син, аз с искрено удоволствие гушкам тяхното 3-годишно дете. Не делим мъжа – той сам ни е разпределил позициите в своя живот. Още по-балансирано и удобно.

Като новото ми боди…

Facebook Twitter Google+

0 Коментара