При него поговорката „Ръст висок, морал нисък” отпада директно като български футболен отбор на световни квалификации.
Деян Веселинов е на 24 години, над метър и деветдесет, с тенденции за повишаване. Откакто се помни, животът му е в зоната на спорта. От естествените момчешки пристрастия към футбола през баскетболната школа на ЦСКА до ефира на Шампионска лига по PRO.BG. Коментира мачовете така, както би му харесало да ги слуша като зрител – спокойно и без излишни емоции. Ако играят „нашите” обаче и случайно спечелят, готов е да си скъса дрехите от радост и да крещи с пълно гърло. В очакване на такива високи постижения ви предлагаме един коментар „на живо” от спортния водещ и коментатор Деян Веселинов.
В началото бе топката
Роден и израснал в София. Със спомени за топката, футбола и игрите пред блока. После идва съседката, треньорка по баскетбол. Момчето е твърде високо за възрастта си,
тъкмо да се включи в боя за високия кош
След кратки прекъсвания Деян посвещава на баскетбола и ЦСКА цели 7 години. Паралелно с това завършва стандартна 3-буквена софийска гимназия, 119-о СОУ. В неясни мечти за бъдещето пред него се отварят вратите на УНСС и атрактивната специалност МИО. Дипломира се. Воден от спортната си страст обаче, той решава друго. „През 2006-а видях, че спортната Ринг ТВ обявява конкурс за нови редактори репортери. На шега и без никакъв опит се явих. Имаше страшно много хора. Избраха около девет човека и започнахме стаж. Минах през няколко етапа – бил съм редактор, репортер, по-късно станах водещ. Сам си пишех сценариите. Минал съм през всичко, но става все по-интересно”, разпалено говори Деян. Журналистическата му кариера набира скорост в ефира на PRO.BG. От миналото лято започва да води спортните новини, а малко по-късно води студиата на Шампионска лига. „Да коментираш мач е нещо много специфично, но затова мога да говоря поне три часа (а това като време са общо два мача – бел. ред.)… Спортните предавания, които ме впечатляват, не са български. Харесвам баскетболните срещи по ТNТ и техните коментари. Иска ми се да възприемем този начин на разговор, подреждането на темите, чувството им за хумор на американците. Западните телевизии могат да бъдат модел за нас, защото имат свои традиции и богат опит. Темпераментът при коментаторите е различен. Общото е, че се прекалява с емоцията. Вместо спокойно да си гледаш мача, чак може да се стреснеш от реакциите на коментатора.
Аз предпочитам спокойния тон, а не истеричния с латиноелементи,
смее се Деян.
Извън тв ефира все пак намира време за лични и отборни баскетболни изяви. „Ей сега е моментът да се похваля, че нашият отбор Bricks стана шампион в една от двете аматьорски лиги. Е, моят принос не e чак толкова голям, защото нямах толкова време този сезон, но наистина съм горд”, заявява високият играч на „Тухлите” с номер 12.
Аматьорският спорт в България, или по-скоро неговата липса, дава акцент на разговора. „Аматьорският спорт е нещо много хубаво. И жалко, че не се развива в България. При професионалния нещата са по друг начин – едни бизнесмени хвърлят едни пари, едни манекени ходят да играят… и така. В повечето страни аматьорският спорт има големи традиции и оттам тръгват много бъдещи звезди. Тук е проблем дори когато решиш да спортуваш през зимата. Много е трудна организацията – да намериш зала, тя да е свободна, да не умреш от студ, докато играеш в нея, и други такива.
Затова повечето деца седят във Facebook и дебелеят, констатира Деян.
За ЦСКА, Стоичков и Бербатов
Деян е тотален фен на ЦСКА. Футболният отбор, разбира се. Защото баскетболен такъв отдавна няма. Коментарите му за последните мачове на любимия разпадащ се с гръм и трясък отбор са истинска мъка. Далеч от времето, когато заедно с баща си е присъствал на един от най-вълнуващите мачове. Нищо, че ЦСКА отново губи. „Тогава ЦСКА игра с „Атлетико” (Мадрид). Отидохме на „Българска армия” два часа преди началото. Стадионът вече бе препълнен. Само феновете могат да почувстват тази невероятна емоция, цялата атмосфера, от която направо настръхваш. Когато на едно място се събират толкова хора, които вярват в една кауза и една победа. „Атлетико” (Мадрид) бяха с много добър състав, ние – не чак толкова. Но паднахме достойно, мисля с 2:4”, разпалено споделя Деян. Всички свръхемоции обаче, преливащи в агресия след мачовете, не са негова кауза. „Агресията в подкрепата на запалянковците е много яка, когато си на стадиона – знамена, факли, песни. Но не бива да минава границите. Да ходиш да се биеш след мач, това е наистина недопустимо.”
Футболни съпруги, топки, силикони, изневери, скандали… Деян е пълен out по темата. Не го интересува личният живот на спортните звезди. Нищо, че напоследък тази област бележи гол след гол във вратата на професионалните успехи. „Симпатизирам на Бербатов. Той реално е най-добрият български футболист в момента. Винаги е пазил личния си живот, не се обяснява по медиите, не парадира, не се появява по клубовете”, лаконичен е Деян. В разговорен план Бербатов подава топката към Христо Стоичков. За него има хвалебствени слова. Напълно заслужени и съвсем искрени. „Срещнах се с Христо Стоичков покрай юбилейните предавания на RING.BG за САЩ ‘94. Той бе наш специален гост. Бяхме подготвили стари кадри, мачове, интервюта. Знам, че в България много хора не го харесват. Но Ицо, като влезе в стаята, разбираш, че влиза Някой. Има излъчването на „звезда” и наистина е такъв. Аз съм 2 метра висок, но се чувствах толкова по-малък от него. Спомням си едно пътуване до Барселона. С баща ми седнахме в заведение да гледаме мача „Барселона” – „Челси”, който се играеше в Лондон. Като разбраха, че сме българи, веднага стана въпрос за Стоичков, дори ни почерпиха. Там той е легенда и до ден-днешен. В музея на футболния клуб „Барселона” за Стоичков има цяла стена с всичките му постижения. В същото време за звезди като Ромарио е отделено по едно ъгълче. Че Ицо е напсувал някого или си е сложил син буркан на джипа… е, какво толкова? Велик футболист е!”, коментира Деян и добавя, че е малко идеалист в спорта.
Романтика с бухалки, обръч и лента
Какви са възгледите на един млад спортен журналист и водещ по въпросите на любовта?
„Романтик съм, но не от сладникавите”, държи на уточнението Деян. Ако иска да подари цвете, ще го направи без повод, спонтанно. Има сериозна приятелка. Колежка, работят в една стая. Работата ги събира. С какво го спечелва обаче? „Хареса ми, защото е малка, нежна и красива. Обратното на мен. Млада е, но не мисли като хората на нейната възраст. Има страст в нея и прави нещата с желание. Аз мисля, че човек или навсякъде е фурия, или никъде не е. Това важи и за личните отношения”, разсъждава Деян. Неговото момиче също е на „ти” със спорта. Тренирала е художествена гимнастика. „Много красив спорт, но е много неблагодарен”, подхваща темата водещият. Чудя се дали той би коментирал едно състезание по художествена гимнастика. „Никога. Това е изцяло женски спорт. Както не смятам, че жена може да коментира футбол. Освен ако не е женски футбол. Днес ролите между мъже и жени много бързо се разменят, този факт ме дразни. Не съм сексист, нито пък радетел за някаква жестока йерархия. Но смятам, че мъжът трябва да е мъж, а жената – жена. Мъжът да е малко недодялан, грубоват, а жената да е нежна. Не ми харесва агресията на днешните жени, това, че винаги те искат да водят играта. Същото е в спорта. Момчетата почнаха с прическите, татуировките, маникюрите. Ами ако си по-суетен от жена си, извинявай, ама отивай да играеш художествена гимнастика!” Край на коментара.
Лексикон
Бирата помага или пречи в спорта… Ако си спортист – пречи, незаменима е, докато гледаш мач.
Типичната неделя… Работа, в неделя винаги има много мачове.
Ако можех да живея във филм… щеше да бъде „Рей”. Ако можех да пея, щях да бъда музикант.
Идеалният флирт… Нещата да се случват бързо, симпатично и неангажиращо. Нали не говорим за връзка?
Моят източник на смелост… да търся онова, което ме кара да се чувствам добре.
Моят страх… смъртта.
В себе си бих променил… Да бъда по-подреден и постоянен в някои от заниманията си.
В света бих променил… Ако всеки гледа своите лични отговорности, светът ще бъде по-добър.
Мечтая… да съм щастлив с това, което работя. Здравето и парите също са важни. Колкото и клиширана да е тази комбинация.
След 10 години… може да съм зад кадър, да правя документални спортни филми. За онези отбори от В група, които играят единствено защото обичат футбола.
Следващият световен шампион по футбол е… предполагам, че ще е Бразилия. Ред им е, а и ще бъдат домакини през 2014 година.
0 Коментара