Първият брак на родителите ми е продължил кратко. Достатъчно дълго обаче, за да се появя аз. Следващите им опити са доста по-продължителни. Аз съм на 34 и все още съм доста дебилен в отношението си към жените. Интересни са ми почти колкото футбола. А футболът ми е интересен точно колкото любовната игра на дъждовните червеи.
Но има моменти, в които така силно се впечатлявам, ама така силно, че си купувам нов костюм и се снимам неимоверно много. За спомен. Тази фотосесия е по-известна като сватба.
Само да вметна, виждал съм такива снимки и при други. Някои – изрязани наполовина, видимо нервно, други – педантично, сякаш да те заблудят, че винаги са си били така. Сякаш споменът е изчезнал наполовина, а ти си участвал в някакъв нелеп ритуал. Най-вероятно на собствената си глупост.
Та значи интересът ми се събужда, в резултат на което аз се събуждам в спалня персон и половина, наполовина отвит, балансиращ на единия ръб на матрака. Но пък ми е толкова хубаво, че на останалата част от леглото лежи някой. И не ми се става. След два часа пак не ми се става, ама след такива взаимоотношения човек огладнява. И двамата огладняваме. След което започва семейният живот.
Хубаво, това не бих ли могъл да го правя и без да си купувам нов костюм, след което да се снимам с всички роднини? Не е възпитано по другия начин, иначе нямаше да ми се е случвало само два пъти.
Но нека ви разкажа за обектите на моето прехласване.
Те не могат да се понасят една друга. Ама много, много.
Първата – защото явно е била пренебрегната (хайде да не ви обяснявам защо, така или иначе аз съм долното копеле). Не че е направила нещо по въпроса да остане начело. Даже напротив. Не че аз съм положил усилия да дам някоя точка в повече. Даже напротив. Както казах, доста дебилен подход.
Втората – защото силно люби. Не знам кой караше едно време учителите по литература да ни втълпяват това Ботево изречение като единствения правилен морален кодекс, но е хванал дикиш на доста места. Лошо за даскалите, още по-лошо за учениците. К’ъв е тоя емоционален екстремизъм? Само дето на учителите много им дреме за това. Аз съм потърпевшият. Първо, защото не възприемам тази гледна точка (в тази част с омразата най-вече), и второ, защото трябва много толерантно да се съобразявам с чувствата на съпругата ми. Втората.
Да не говорим колко я дразни тази думичка (втората) в този контекст. Малиии! Направо си е болезнено. Не че съм отнасял бой, но не е и нужно. Стигат ми репликите.
Не приемайте това като оплакване. Доста е кухо да се оплакваш от семейното си положение. Защото то е като кабелната. Ако не ти харесва – смени канала. К’во, трудно ли е? Ами хайде, бъди мъж, докажи го. Но аз и с кабелната съм така – от 333 канала гледам един постоянно. Хем имам и 24-часов порноканал.
Тук е моментът да похваля сегашната ми съпруга. Изтърпя ме цели четири години, преди да й предложа брак. Сигурно много съм й лазил по нервите с моето небрежно подминаване на този въпрос. А аз това подминаване го умея, почти естествено го правя. В този случай обаче не ставаше дума за тази моя дарба. Наистина чаках момента, в който аз да поискам това. Нямаше да е искрено иначе. А при огромното лицемерие на ежедневието не мога да си позволя да направя нещо, от което не зависи само моят живот, просто така, за спорта. Щото важно било участието, не победата. Е, голямо участие беше първия път, няма що!
Така или иначе, това с бройките (първа съпруга, втора съпруга) е нещо, което касае спорта. Футбола например. Спомняте си за моя интерес към него. Но пък колко фенове има тоя спорт! За тях бройката е важна, резултатът в тяхна полза води до оргазъм. Аз лично мисля да закова на 2 и да се отдам на други важни неща, от които и съпругата ми ще е доволна. Например да си купя остров. В топлите морета, разбира се.
0 Коментара