Винаги съм харесвала по-възрастни от мен мъже. Опитът и побелелите им слепоочия вдъхват сигурност, закрила и уют – все неща, които малко жени откриват в достатъчни количества в себе си. Но на годините, на които съм днес, по-възрастни от мен мъже звучи страховито. Проблемът не е само в сексуалните засечки – виаграта, казват, правела чудеса. По-възрастни от мен вече означава опасна близост с болестите и смъртта, гранична зона, в която единственото сигурно нещо са комплексите, страховете и махмурлукът.
Тази мрачна перспектива усетих още преди десетина години. Тогава пристъпих и към първата си връзка с 8 години по-млад от мен мъж. Той ме обичаше и уверяваше, че това е идеалната разлика, тъй като
жените живеят средно с по 8 години повече от мъжете
и ще си отидем от този свят по едно и също време. Може и така да стане, но не ни бе писано да отлетим към отвъдното, хванати за ръце. Аз се оказах малко неподготвена. Удивително гъвкавото му тяло, с цели 28 години по-младо от тялото на последното ми гадже преди него, ме караше да се чувствам странно. Сякаш от мавруд бях минала на розе. В розето има невероятен чар – леко е, ефирно, лишено от минало, необременено от мътилката на живота. Но колкото повече пиеш розе, толкова по ти липсва маврудът. Липсват ти плътността и загадъчността му, упадъчният привкус, утайката и главоболът на другата сутрин.
Във време на рецесия мъжете мавруд са за предпочитане пред розето. Учените твърдят, че във финансова криза младите любовници съкращават живота на половинките си. По-възрастният се чувства длъжен да поеме отговорността за бюджета на двойката и е подложен на огромен стрес.
Рецесията по принцип ражда чудовища
По време на голямата рецесия в САЩ през 30-те години на миналия век много мъже напускат семействата си. Буквално побягват, изчезват на другия край на света, защото не могат да понесат факта, че са се провалили. Нямат сили и кураж да издържат на натякването на съпругите и гладните очи на децата. Днес икономическият колапс отприщва шизофренични синдроми. Жените рязко сменят посоката – от много по-възрастни партньори минават на двойно по-млади (или обратното), а стари коцкари, свикнали на девича плът, най-неочаквано намират пристан в обятията на запазени съученички.
Моделът „педофилка търси геронтофил” и капсулирането от типа „доктор Хаус е единственият ми порок” са типичната женска паническа реакция на вътрешната неувереност и страховете за утрешния ден. По същата логика, по която през зимата се топлим с мавруд, а розето оставяме за безгрижните летни вечери.
Иначе колегите на д-р Хаус са единодушни, че за децата е по-добре
бащите да са от младата партида
В това отношение всяка жена трябва да мисли като мъжете – за продължението на рода младостта винаги е плюс. Децата обожават по-младите бащи – инфантилността им ги кара да изпадат във възторг, докато уморените побелели татковци само засилват Едиповите им комплекси.Неслучайно гръцката митология толерира любовта с по-млади мъже. Богът на любовта и похотта – Ерос (с римски еквивалент Купидон), често е изобразяван като голо дете с криле, лък и стрела. Невръстният палавник е имал две стрели – златна с пера на гълъб и друга с пера на сова. Тази с гълъбовите пера е запалвала огъня на любовта и често е била изстрелвана към сърцата на боговете и смъртните.
Веднъж майката на Ерос, която се бояла от простосмъртната Психея, защото била много красива, го инструктирала да накара Психея да се влюби в някой лош човек на земята. Ерос се съгласил, но вместо каката Психея улучил себе си със стрелата и мигновено се влюбил в простосмъртна. След хиляди препятствия, разлъки и разминавания двамата се събират и им се ражда дъщеря.
Светът на приказките е пълен с истории за зрели жени, които си падат по млади гаджета. Спящата красавица е една от тях. След стогодишния й сън тя би трябвало да е някъде на около 120, но това не й пречи да приласкае принца, спасил я от жестокото проклятие. Мащехата на Снежанка е друг подобен персонаж. Копнежът й за вечна младост и красота е израз на страстта по връстниците на Снежанка.
Като майка имам нееднозначно становище по въпроса за розето и мавруда. Представата, че синът ми ще сподели живота си (или етап от него) с някоя застаряваща мръсница, ме изважда от равновесие Но ако дъщеря ми някой ден реши да покори младо гадже, не бих имала нищо против. Даже напротив. Ще й разкажа как 43-годишната датска принцеса Александра се венча за 28-годишния Мартин Йоргенсен, фотограф без синя кръв, напук на всички предразсъдъци. Заради любовта тя загуби титлата си – протоколът я задължи да се титулува не принцеса, а само херцогиня Фредриксборгска. Но пък превърна историята им в красива приказка с все още неизвестен край.
0 Коментара