Любимата ми колежка/приятелка/съратница-в-много-начинания окичи наскоро работното си място с табела, която уведомява минаващите, че не се намират в психодиспансер и призовава всички, които имат душевни болежки, дерзания, дисперсии и подобни, да се „пиридвижат через пириплъзване назад“. Смело, Николова, аз не бих била така безотговорна в твърденията си.
Виреем в мила, не ужасно голяма, но ужасно еклектична редакция. Редакциите очевидно са средище на разнообразни по форма, възгледи и възпитание индивиди. В нашия случай- индивидки. Като не забравям да спомена, че всяка индивидка си носи даден обем лудост, чиито амплитуди зависят от бог знае какво точно.
Съвсем разбираемо идва въпросът: „Как е възможно оцеляването на шепа веселяци в подобна неблагоприятна среда?“ Някак – е най-сполучливо казано, макар да звучи възабстрактно.
И така, за оцеляването на екип от пет до десет души (сравнително нормални при днешните условия на живот – разбирай както намериш за добре) са абсолютно необходими, бих казала дори жизненоважни, три неща:
1. От 5 до 10 чифта слушалки. Естествено, че зависи от бройката на оцеляващите. Слушалките се надяват на изтерзаните от разговорите на заобикалящите индивидки уши, без да се пропускадъъъъългата въздишка на облекчение. Иначе е интересно как е възможно от приблизително 20 телефонни разговора на ден само към 5 да са що-годе смислени, а един до два да са наистина ефективни. И, да, водят се така, че на всички да стане ясно как си уплътнявамевремето.
2. Колеги, които си струват усилията. Тоест човек не може вечно със слушалки да седи – почват да го сърбят ушите, а е и вредно за социалните му контакти. Тогава опираш до любимите колеги, с които те е събрало провидението. Един истински екип трябва не само да върши перфектно дейността, за която му плащат, но да умее да се забавлява – по заведения, а и в офиса. Важно е забавата да тече на висок глас с цел заглушаване на по-горе споменатите разговори. Смехът е задължителен, повтарям – задължителен.
З. Лична лудост, която идва като антидот. Разбрахме се, че в наши дни нормални хора просто няма. Има само опасно луди и готино луди. Ако точка 2. е ОК, това показва, че личните лудости са от готините и успешно противодействат на останалите. Е, понякога обстоятелствата се стичат неблагоприятно и опасно лудите взимат превес, но то пък не може все доброто да побеждава.
Ми май е това. За основа е повече от достатъчно, другото е плод на импровизация. Справяме се успешно и сме достойни за подражание – сполитат ни скандали, емоционални изблици и нервни кризи. Жертви обаче няма.
Засега.
0 Коментара