Те са познати на човечеството от дълбока древност като подправки, хранителни и успокояващи средства. Ароматните растения са многобройни, но у нас най- разпространени са
босилекът, магданозът, градинският пелин, дафиновото дърво, розмаринът, мащерката.
Босилекът е едно от най-често отглежданите саксийни растения. Старите гърци са засявали своя босилек, произнасяйки заклинания за богата реколта.
Растението се е ползвало и като успокояващо средство при родилни болки. А за древните римляни саксията с босилек на перваза на прозореца е била белег за целомъдрието на стопанката на къщата.
Най-често срещаният вид босилек – дребнолистният, се прибавя към различни салати и е твърде приятен като чай. Приготвя се от 1 супена лъжица сухи листа, които се поставят в 1 чаша кипяща вода. Запарката от босилек се прилага за лечение на
бронхити и стомашно-чревни колики.
Магданозът може да помогне при възпаление на стомашната лигавица. За да запази по-дълго своите ароматни вещества, трябва да се съхранява в долната част на хладилника. В ястията се прибавя в края на приготвянето, тъй като при варене летливите ароматни вещества лесно се изпаряват. Изсушен, той губи своя аромат, но може много добре да се замрази, нарязан на малки парченца, в камерата на хладилника.
Градинският пелин е познат още в древността,
а през XVIII век е пренесен от арабите в Испания. Маврите са познавали добре свойствата му на сърдечен стимулатор, средство, регулиращо някои менструални смущения, те даже са му приписвали способността да подобрява настроението.
Още от XVIII век градинският пелин се продава като подправка за ароматизиране на ястията. Прибавя се към салати, в така наречения винигрет (смес от оцет, черен пипер и олио). Отвара от пелин се използва като средство за повишаване на апетита.
Листата на дафиновото дърво
са изключително богати на ароматни вещества. Те се използват и пресни, и сушени. Като кухненска подправка са познати на цялата европейска кухня.
Риганът е неизменната подправка на прочутите неаполитански пици. В древността риганът е бил познат като билка, имаща широк спектър на действие . Младите мъже, напускайки бащината къща и имащи намерение да започнат самостоятелен живот, показвали това с клонче от риган, забодено на ботушитe, а ясновидките правеи пудра, смесвайки изсушен риган, мащерка и други билки.
Розмаринът е неизменна подправка на всички ястия от кухнята на южните и арабските страни, за които овчето месо е основна храна. Той е noзнат като стимулат на жлъчната секреция.
Египтяните прибавили мащерка
към смесите от растения, с които балсамирали, а гърците я използвали като благоуханна миризма. Мащерката се използва като подправка към рагу, сосове и маринати. Изследванията показват – маслото, извличано от мащерка, съдържа до 40% тимол, който е с антисептични свойства. Запарката от мащерка се влага в компреси за гаргара, в пасти за зъби, за тонизиращи организма бани и за антиревматични процедури.
0 Коментара