Confidence. (T)RUTH. Важните неща в живота на Рут

Рут Колева знае какво иска от живота и работи здраво да го постигне. Тя не е от лигавите красавици, готови на всякакви компромиси в името на популярността. Рут разчита на таланта си, като добавя към него дисциплина и много труд. Добавя и нещо, което все още звучи екзотично у нас – мнение. Активната й гражданска позция неведнъж й е навличала критики, но Рут предпочита да остане вярна на себе си и да мечтае на едро. Вероятно затова и нещата при нея се случват различно. Така е и с новия й албум Confidence.Truth, записан в Лос Анджелис  с няколко топ музиканти.  Ден преди да пусне албума си в продажба, Рут ще го представи пред публика в компанията на Софийската филхармония.

Огненото момиче с кадифения глас и първият оркестър на България излизат за втори път заедно на сцената на зала „България“. Предишният концерт през 2015 г. беше разпродаден месеци преди събитието. Тогава специални гости бяха Орлин Павлов, Стефан Вълдобрев и Рейчъл Роу. Компанията този път е по-голяма.

Имаш нов албум, записан на неслучайно място и с неслучайни музиканти. Как се случи това?

В средата на 2015 г. се запознах с Георги Линев от групата Кан Уакан, с когото се разбрахме да направим албум заедно. Най-логичното нещо тогава беше да го запишем в Лос Анджелис, където той е базиран. Последва една много дълга подготовка и през август 2015 г. вече бях в Лос Анджелис с десетина демо записа, много тесктове и желание за работа. Първите седмици работихме заедно с още композитори от Ел Ей, след което бяхме готови да влезем в студиата на РедБул, едни от най-добрите в света, за да запишем. Имах огромното щастие и късмет да работя с една дама – Моника Иънг, която успя да уреди невероятни музиканти за албума ми, двама от които бяха номинирани за „Грами“ с техните проекти – Рон Авант с „Андерсън паак“ през 2017 г. и Джамийл Бруунър с The Internet през 2016 г. Месец по-късно записахме и музиканти от Софийска филхармония в София, със струнни аранжименти на Владимир Джамбазов, което беше „черешката на тортата“. Този албум в действителност е най-доброто нещо, което съм правила.

Кога и как се раждат песните ти? Клише ли е фразата, че отразяват живота ти?

Те се раждат първо в душата ми, музиката и думите са плод на въображението, което пък се влияе от човешката емоционалност и душевен мир. Песните, които написах за този албум, бяха силно повлияни от нещата, които се случваха в живота ми в този период. Затова в тях има доза меланхолия, жажда за промяна и отваряне на нова страница. Има малко носталгия по миналото, но и светъл поглед към бъдещето в тези песни.

Как откриваш работната си мотивация?

Аз съм родена с мотивация, може би фактът, че идвам от спортно семейство, е в дъното на моята амбициозност и постоянство (бащата на Рут е известният щангист Неделчо Колев, б.а.). Аз не чакам и не очаквам някой друг да ми свърши работата. Не вярвам, че нещо ще падна отгоре просто ей така, затова не спирам да работя, да се опитвам, да се уча. Това е и смисълът на живота ми, аз не намирам щастие в материализма, а по-скоро в самото извървяване на пътя.

Какво липсва на българския шоубизнес да е на световно ниво – бизнеса или шоуто?

Липсва креативност, добра организация и мениджмънт. Липсват артисти, които искат да бъдат творци, а не просто „копия“ на Бийонсе, Ники Минаж, Джъстин Тимбърлейк или Роби Уилямс. Това да си уникален идва от твоя вътрешен свят, а не от влиянията или желанията да бъдеш „като някой“. Нямаме причина да сме на нивото, което сме, всички останали държави в региона имат добре развит шоубизнес, имат пътуващи артисти, имат дори световни звезди. Ние нямаме нищо, а това донякъде идва от средата, от факта, че тук гледаме да минем тънко, да изкараме някой лев, а не да правим качествено изкуство.

Каква е разликата между Рут на сцената и Рут в живота?

Едната е по-смирена. Тази на сцената:) За мен сцената е мястото, където съм най-гола, в душевен смисъл. На сцена изливам цялата емоция, тъга, любов и огън, които се насъбират в мен, Може би затова предпочитам да съм на сцена, отколкото в студио. Комуникацията с публиката, обмяната на енергия и емоция е нещо, което не може да бъде описано лесно с думи. А там се случва магията.

Ангажирана си социално и не се страхуваш да изказваш мнението си. Защо? Не е ли по-лесно да градиш „безопасен“ имидж?

Лесно е да си удобен. Една от причините да нямаме „световни“ изпълнители е и това, че голяма част от нас, българските артисти, седят безизразни, бездушевни и безопасни. Има певци, които нямат проблем да пеят на 4 различни предизборни концерта на 4 различни партии, да подкрепят вредителите на обществото ни със своя имидж и музика. И после как да има промяна? Затова нямаме Джон Ленън или Боно. Всяка една социална и обществена промяна и революция тръгва от хората на изкуството.

Културната среда в България е…

Тъжна, но с леки проблясъци от младото поколение, което осъзнава, че не сме затворени между 4 стени. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде.

Малките ти радости са…

Да си сипя чаша червено вино, да загледам хубав филм, да послушам класическа музика на поляна в планината, да чета книга на Народния театър, докато фонтаните шумят около мен, да гледам залеза в Гърция и да късам топли домати в някое странджанско село.

Големите ти болки са…

Пасивното мислене. Лошотията на хората. Тия идиоти, дето карат с 200 по бул. „България” и не им пука за живота. Неприемането на различното.

Защо ти се носи славата на скандална?

Чета „451 по Фаренхайт“ в момента и ми идва само един отговор в главата. Хората не обичат различните, дълбаенето в болезнени теми създава чувство за собствен дискомфорт. Свикнали сме да ни занимават с повърхностни теми, клюки и глупости. Аз не фигурирам в нито един от класическите „скандални“ профили – не пия, не взимам наркотици, спазвам законите и си плащам данъците, но имам мнение и го казвам. Това не се харесва на хората, които искат да сложат нас – творците, в кутия и да ни приведат на ниво клоуни,палячовци, забавляващи масата.

Ще представиш албума си със Софийската филхармония. Защо не избра някоя стандартна банда?

Софийската филхармония е един от най-добрите симфонични оркестри в Европа, смятам, че колаборацията ми с тях е едно от най-големите ми постижения. Музиката звучи космически красиво, изпълнена от тях.

Амбициозна ли си? Какви са плановете занапред? 

Аз съм амбициозна, в смисъла на човек, който се труди неуморно, но не на всяка цена. След издаването на албума тук, имам концерти в Япония, Хонконг и Тайван през пролетта. Нямам търпение отново да се върна в Азия, публиката там е невероятна и много вдъхновяваща, но първо 16 ноември 2017 г.  – зала „България“. Това е най-важният концерт в живота ми до момента.