Тереза Маринова няма нужда от представяне. Европейска, световна и олимпийска шампионка по лека атлетика – в дисциплината троен скок. Майка на две деца. В момента е преподавател по лека атлетика в Национална спортна академия „Васил Левски“. Има и своя детска школа по лека атлетика. Тереза Маринова наскоро стана посланик на образователната кампания „Открито за ваксините” на фармацефтичната компания Sanofi. Казва, че е приела предизвикателството да се бори за победа в тази област: разясняването на ползите от ваксините, защото вярва, че те спасяват човешки животи и предотвратяват редица усложнения от заболяванията.
Фотограф Дилян Марков, стил Августина Маркова – Тути, коса и грим Габриела Начкова
„Спортът дава възможност да надникнем зад кулисите не само на едно спортно събитие, но и на всички тези тайнствени неща, които ни определят като хора”. Това са думи на писателя и журналист Иво Иванов, който е разказал десетки удивителни истории на хора от света на спорта. Вас какво ви определя като човек?
Ако приемем, че спортът винаги се определя от думи като дисциплина, борбеност, воля, умение да печелиш и губиш, то тогава смело мога да кажа, че всичко това съм аз. И именно спортът ме е направил такава.
Ние, зрителите, виждаме спортните успехи и разочарования, но вероятно не си даваме сметка какво се крие зад тях. Разкажете ни?
Зрителите виждат много малка част от живота на един спортист, всъщност те виждат само състезанията и резултата, постигнат на тях. Всичко останало остава скрито. Много често феновете не си дават сметка, че за спортиста всеки ден е състезание – при това най-тежката е битката да се пребориш със себе си, с умората, с болежките, с това почти винаги да си далеч от хората, които са важни за теб и са твоята подкрепа. Състезанията не се печелят в дадения ден, те се печелят всеки час, всяка минута и секунда, прекарана на стадиона. Печелят се във всеки един миг, в който полагаш усилия в стремежа си да си по-добър от другия, който също е там и се бори да е по-добър от теб.
Чувала съм много пъти от професионални спортисти, че спортът дава, но и много взима. На вас какво ви отне?
Аз съм от хората, които винаги виждат чашата наполовина пълна, а не наполовина празна, затова не мисля какво ми е взел спортът, а само какво ми е дал. Да, имам пет операции. Да, много пъти не е било възможно да съм там, където искам заради режими и състезания. Но сега това е далеч зад гърба ми и не си го спомням. Помня деня, в който спечелих олимпийската си титла, помня всяка победа, помня и загубите, защото те ме научиха да съм по-добра, дадоха ми куража да се боря и вярата да мечтая.
Вашият баща е бил професионален лекоатлет, но не е искал вие да вървите по този път. Някога съжалявала ли сте, че не сте го послушала?
Никога, това е бил и моят път. Ако мога да се върна, пак бих избирала този спорт. Знам цената и бих я плащала отново и отново.
А ако не бяхте лекоатлет, каква щяхте да бъдете?
Пак спортист, може би. Всъщност, със сигурност щях да съм спортист. За мен спортът е моят най-голям учител, моята страст и моето вдъхновение. Когато съм на стадиона, дишам по друг начин, усещам по друг начин. Там имам криле.
Вече сте преподавател в НСА. Работите и с деца. Какво ви се иска да предадете нататък? Каква следа да оставите?
Всичко, за което си говорехме досега. Искам да обичат това, което правят, да избират и да стоят зад своя избор, да бъдат смели в мечтите си, защото само ако видиш нещо в мечтите си, ще тръгнеш да го преследваш и отдавайки му се, някой ден ще го превърнеш в реалност.
Какво мислите за днешните деца? Много се говори за затлъстяването, за липсата на достатъчно часове по физическо в училище, за липсата на мотивация, на кумири в сегашно време, които да увличат децата да се занимават с даден спорт.
Кумири не е точната дума. Бих казала – примери. А примери има, но като че ли все по-често не виждаме правилните. Обичам, когато на стадиона дойдат деца и кажат: „Аз искам да бъда като…“. И на мястото на многоточието мога да посоча много имена. Трябва да се замислим – всеки един от нас като родител – какво показва на детето си. Вие като медии наистина ли показвате най-добрите примери? Не стана ли по-лесно да врътнеш един скандал и да станеш известен, вместо да се потиш всеки ден на стадиона. Колко хора знаят коя е, да кажем Елица Янкова или Мирела Демирева, и колко знаят, айде да не ги споменавам и аз, скандалните девойки, с които ни занимават всеки ден – какво са яли и какво са си купили. Благодаря, но не желая това да е пример за моята дъщеря.
Цялото интервю четете в новия брой на „Жената днес“
0 Коментара