Да яздиш делфин, да хапнеш салата от кактус, да пийнеш „маргарита” под светещи кратунки, да танцуваш с жив ацтек и да се ожениш бос по древен ритуал на маите… Това можеш само в Мексико!
Разбира се, всички атракции са просто брънка от голямата туристическа човекогълтачка на полуостров Юкатан, разработена така примамливо, че дори се натискаш да си дадеш парите.
В интерес на истината, салатата от кактус на вкус не е нищо особено – като малко по-тлъсто авокадо, но пък да гледаш как голи до кръста мъжаги секат 6-месечните бодливи растения с мачете, е завладяваща гледка. Разбира се, мексиканците са превърнали в атракция дори отглеждането на кактуси. Особено агаве, от което се прави алкохолната напитка пулка. Технологията е безотпадна. По древен ритуал потомците на ацтеките отсичат сърцето на приличния на гигантско алое кактус. Чрез дълга кратунка, с пробити дупчици в двата края в продължение на 6 месеца изсмукват сока от вдлъбнатинката на отрязаното сърце (което вече са направили на салата). След това растението умира. Сокът се оставя да ферментира и възсладката, подобна на сироп за кашлица напитка, е готова за употреба. Заведенията, където я сервират,
се наричат „пулкерии”
Дългите шипове на агавето пък се превръщат в своеобразна игла, чието естествено продължение е ликото от листата на кактуса. Чрез обработка с минерална кал то придобива жълт или виолетов цвят и с него се тъче или везе. Характерните покривки за маса и покривалата пончо се оцветяват с ликото на агавето.
Сеченето на черния полускъпоценен камък обсидиан по древен ацтекски обичай също е превърнато в атракция. Оказва се, че обсидианът не е само гробовно тъмен – има златист, кафяв, преливащ като дъга… Статуетките на антични вождове и божества, оцветени с вградените в тях тюркоаз, седеф, авантюрин и лапис лазурит, са приказно красиви. И доста скъпи, ако ги купите от големите занаятчийски работилници, където пазарлъкът не върви. Куриозно е, но каменните фигурки и репликите на старинни ножове и длета, продавани около големите туристически средища както Теотиуакан край Мексико сити и Чечен-Ица на полуостров Юкатан до Канкун, са доста по-евтини, отколкото в специализираните магазини за народни занаяти, при еднакво качество.
В Мексико печелят от всичко. Дори от произхода си. Макар историческата логика да настоява, че
ацтеките отдавна са изчезнали като народ
(с активното участие на испанските завоеватели), се намират неколцина „оцелели” представители на племето, които, накичени с пера,
забавляват туристите с характерните си танци и добавят към хонорара си по долар-два от снимки с тях. В интерес на истината „ацтеките” силно се отличават физически от всички останали: снажни, макар и малко пухкави, с дискретен бронзов тен, почти кръгли очи и дълги чупливи коси. Абсолютна противоположност на дребничките като шепа маи, с цвят на спечена глина, косо разположени цепки вместо очи и пращящо прави коси. Впрочем,
маите далеч не са на изчезване
– на Юкатан и Гватемала има около 2 млн. души. Но пък в Мескико живеят над 60 различни племена и не е много трудно да се намерят неколцина подобни на ацтеките от стенописите на Диего Ривера в президентския дворец. Великият художник (известен и като мъж на скандалната Фрида Кало) е изографисал на два етажа в палата цялата история на Мексико. Та дори и неграмотното население да се преизпълни с гордост само като гледа.
Полуоствов Юкатан е блажено красиво парче суша, което отделя Мексиканския залив от Карибско море. Климатът е тропически, плажовете ласкави, а растителността толкова буйна, че ако зарежете градината си за няколко месеца, ще заварите непроходима джунгла. А като прибавим историческите забележителности като Чечен-Ица (каменен комплекс на маите, обявен за едно от Седемте чудеса на света), Укшмал и Тулум, плюс безбройните голф игрища, разбираме защо Канкун и Ривиера Майя са се превърнали в световни курорти. Карстовите пещери сенотес – невероятно красиви естествени резервоари за дъждовна вода, добавят щипка чар към усещането за красота и нега. Естествено, местната туристическа индустрия щедро се възползва от всички благини на природата и историята.
Но най-завладяващо е
плуването с делфини,
защото реализира сън наяве от детството. Който е израснал с анимационния филм „Ум белият делфин”, ще ме разбере. Как да не броиш с възторг таксата от 120 долара?!
В „Долфин дискавъри“ на Ривиера Мая осъзнаваш, че усмихнатите морски бозайници са само брънка от шеметната верига за забавления. Но се потапяш във въртележката от нови усещания и гребеш възторг с пълни шепи.
Огромен парк, обсебил част от морето. В един басейн гигантски морски крави кротко преживят маруля направо от ръцете ти. В друг треньори с неопренови костюми обучават малки делфинчета, в трети – тюлени правят закачливи лупинги…
А около тях десетки магазинчета за сувенири, ресторантчета, туристически агенции, готови, докато сте „размекнати“, да ви предложат още и още приключения. Тревогата кой ще ви снима с камерата ви, когато палувате с делфините, е излишна. Личната техника остава заключена в сейф. Чак когато се окажете заобиколени от „придворен” оператор и фотограф, ви става ясно защо. Само още не са ви казали срещу колко. Търсачите на авантюри по бански се разделят на отбори по 8, всеки получава спасителна жилетка, шнорхел и чисто нов мундщук. И поемате към кичест остров. Миниатюрни маймунки мармозетки и капуцини се закачат с посетителите, но придружителите подбутват „човекопотока“ към задължителната снимка със смешната птица с огромна човка тукан.
В басейна дресьорката Олимпия представя себе си и делфина Мадона. Приветливото животно минава като ласкав воал. Бременно е в 11-ия месец.
Скоро ще ражда, морските бозайници носят 12 месеца. Някак под сурдинка ни обясняват защо само господа тренират мъжките делфини. Животните се влюбвали в дресьорките си
и им налитали сексуално
А били толкова нежни и приятно настойчиви, че някои дами се поддавали.
Олимпия пък сменя темата и разкрива защо награждава Мадона с калмари за добре изпълнен номер. Много просто! Делфинката е на диета. Калмарите съдържат 90% вода, а рибата бъка от протеини и бъдещата майка пълнее. Което разваля фигурата й. И ищаха за работа. Следим през маските елегантните движения на Мадона за „запознаване” с нас. Ясно е, че е научена да реагира на жестове, но подсъзнателно ни се иска да ни харесва лично нас, на нас да се усмихва с приветливата си делфинска уста.
Иначе е просто. При две ръце напред Мадона идва „да ви цунка” и задържа, докато фотографът и операторът не направят хубав кадър. Едната ръка пред гърдите, другата опъната встрани – делфинката ляга по гръб, вие я хващате за перките и яхвате корема й, а тя ви разхожда като шейна-кормилачка из басейна.
„Дай малко назад, не крий лице, задръж така!“ – виковете долитат от момчетата с камерата и фотоапарата. Трудно им е да ви заснемат през пръските вода, докато Мадона бута с нос сърфа, върху който сте легнали. Към компанията се присъединява и делфинката Луиза за „двойно теглене” из басейна.
Накрая двете плуват странично и ни махат за сбогом с перките си. Махаме и ние. Вече забравили, че това е само дресура.
За нас е нова любов
Още вир-вода мокра, групата, току-що целунала бъдещата майка за сбогом, е вкарана в кошара с телевизор за „много важна прожекция“. Филмът си е досущ като истински. С делфинска глава вместо лъва на „Метро Голдуин Майер”, надпис „в главната роля Мадона“ и подходящо озвучаване. Цена на DVD-то 35 долара. Как да не ги броиш с възторг?! В близкия магазин се оказваш обект на обилна фотосесия с ласкавото „добиче“. По $15 на снимка. Плюс онази с туканите. И тук не минаваш метър. Най-малко 10 лъскави спомена стават твои. Приемат кредитни карти, разбира се. И в брой, и в евро.
До напускането на „Долфин дискавъри“ има още няколко финансови капана, почти безболезнено падаш и в тях. Вече имаш снимки на дресиран тюлен, на морска кава, на папагал… със себе си като фон.
Шофьорът на микробуса тактува нервно с крак нещо, подобно на салса – графикът ни за още приключения изостава. Едва изсъхнали от делфинариума, се гмуркаме в сенотес. Кривваме по лъкатушещ път през джунглата. Но се оказва, че и околностите на карстовите пещери са максимално облагородени. Ресторант, в който потомки на
маите танцуват с бутилки бира
върху идеално пригладените си коси, без да разлеят и капка. Пазарче за сувенири, около което виждаш с очите си как местните женици бодат пъстри ръкоделия, а мъжете гледжосват в пещи глинени паници с причудливи рисунки. А на хвърлей място юноши правят хартия от кората на дървото амате по старинен майски обичай, като я свалят, без да загива растението. Върху изсъхналите на слънце листове рисуват наивистични сюжети от селския бит.
Но целта на посещението е сенотес. Под земята на полуостров Юкатан се крие пещерен свят, който образува сложна система. Формирането на естествените кладенци започвало, когато рухвал таванът на пещерите. На езика на маите думата dzonot означава свещено място с вода. Тук жреците извършвали своите обреди. От началото на 80-те години на Юкатан са открити над
160 км подземни преходи и пещери
и повече от 90 сенотес. Освен туристическа атракция те са и любимо място за пещерно гмуркане.
Почти отвесно прави стени. Кръгла дупка в земята, дълбока най-малко 50-60 метра, водопад от зелени лиани и водни пръски… И бездна! До дъното има поне 30 м. Безброй каменни стъпала, издълбани в скалата, водят към подземното езеро. Смелчаци правят салта от издатина като естествен трамплин. Ако забравиш колко е дълбока водата, ти идва да скочиш и ти. Е, може би не толкова художествено.
Вън вече тече фолклорно шоу. Оркестър мариачи реди мексикански песни. Танцьори симулират бой с петли, но все пак не оставят пернатите да се кълват до кръв. Не че традицията не е такава, но повечето от гостите са европейци и американци с друго отношение към животните. Непривлекателен дребосък излиза с ласо в ръце и скоро забравяш отблъскващата му външност. Въжето му се подчинява като живо и рисува цели картини.
Ако ти омръзне – малко вътрешно дворче, застлано с изумителни мозайки, къта няколко картинни галерии и кръчмички. Приказната атмосфера се допълва от изрязани като дантели кратунки, с лапмички вътре, провесени от гъстите клони на дърветата.
Освен плажа, водните атракции, историческите забележителности и голфа, на полуостров Юкатан развиват и… сватбен туризъм. Особено романтично е
бракосъчетанието на пясъка
по древен ритуал на маите. Балдахините за церемонията са бели и се веят като в приказка на Шехерезада.
Ритуалът е базиран върху картини от антични вази и пирамиди. Както и на оригиналните текстове, записани от католически монах край езерото Атитлан в Гватемала. Разбира се, никой не сервира кучешко – една от задължителните видове мръвка, наред с еленското и пилешкото на младоженската трапеза.
Ритуалът се води от истински шаман на майски език. Във всеки от четирите ъгъла на олтара гори по една голяма свещ, ориентирана в посоките север, запад, изток, юг, а петата, посветена на Господ, е в центъра.
Свещта на севера е бяла и символизира женското начало, югът е жълт и олицетворява мъжа. Изтокът е червен като изгряващото слънце, западът – черен като нощта. Централният светилник е в зелено – цвета на нефрита и водата, майката-земя и космоса. Двойката разменя символични подаръци. Женихът дарява на невестата царевица и какао, а тя му отвръща с брашно и тортилас (царевични питки). Кукурузът символизира храната, а какаото – парите. Защото зърната му дълго време са използвани от маите като платежно средство. Венци от бели и жълти цветя обгръщат двойката и те заместват западната традиция за размяна на пръстените. Господ е свидетел на съюза и младоженците се целуват.
Класическа музика на маите звучи, изпълнена с инструменти от пра-испанския период преди и след церемонията. Барабани, кратунки, звънци от миди, флейти и тункулес (дървен, ръчно резбован инструмент, който издава само две ноти). Младоженците и гостите задължително са облечени в чисто бели дрехи. Булката и женихът трябва да наблегнат на простите и изчистени кройки. Всички са боси, за да поемат през стъпалата си енергията от ритуала и да се свържат с майката-земя.
Полезни съвети
На полуостров Юкатан тропическият климат ви задължава да си носите изключително леки дрехи, без да забравяте дъждобрана. Пороят се излива за не повече от 30 мин., но е като потоп.
Поради близостта със САЩ на почит тук е доларът. Съотношението с мексиканския долар е приблизително 1:10. Еврото върви, но задължително ще ви порежат с курса.
Не се бойте от лютите манджи. Свикнали с изнежените езици на гостите, мексиканците им сервират гозбите си с почти нормален вкус. Ако искате екстремни усещания, има допълнително подправки.
Местните бира и вино са доста добри. В ресторант: 3-4 долара за бутилка бира и 18 за вино. Ястията са по около $10.
В местната кухня всичко е на основата на палачинка или качамак с пилешко или свинско, пюре от черен боб и зеленчуци. Вкусно!
0 Коментара