Здравейте г-це/г-жо Кодинова!
Пише Ви, според категоричното Ви определение, една нехубавка, нещастна и неудовлетворена кифла; тесногръда, невзрачна, зле облечена, зле еволюирала в социума, необразована, страхуваща се и неуспяваща със собствени сили нито в препитанието, нито в секса, нито в любовта, дори не и в приятелствата, читателка на „Петдесет нюанса сиво“ (ПНС).
NB!!! Държа да отбележа, че самата аз не се чувствам и определям като такава!
От публикацията Ви разбирам, че сте сериозно разтревожена и притеснена за част от четящите жени. За да Ви успокоя, Ви предлагам глътка вода от извора.
Имах удоволствието да пребивавам във виртуална общност от доста на брой жени, с които по едно и също време (и по стечение на ред обстоятелства ) четяхме глава след глава, публикувания от авторката текст – съвсем неофициално тогава- в един сайт.
Групата беше доста разнородна – по възраст, образование, социален статус, та дори и по това къде живеят жените -повечето в България, но имаше и такива, които успешно са намерили реализация и дом в чужбина. Няколко девойки, няколко студентки, преобладаващо жени между 25-35 годишни, с малки деца. И няколко жени на 40+, сред които и аз. С вече големи деца –студенти и съпруг, който по-скоро прилича на вашия научен сътрудник с коремчето, и никак на господаря на Вселената – мистър Грей.:) ( Уверявам Ви, не съм им разменяла местата в сънищата си! )
Тъй като и в написаното от Вас, и в написаното от Letiashtata Kozzila Erato (приемам второто в по-голямата му част) упорито се налага мнението, че четящите ПНС са по-необразованата част от обществото, държа да ви информирам, че поне 35% от жените в групата бяха с висше образование и професия, не че за мен това има значение. За нито една от тях не бих употребила определенията, които Вие си позволявате.
За ваша информация (и разочарование), докато вървеше четенето и обсъждането на скандалния за Вас текст, същият беше обстойно разнищен и оценен с всичките му недостатъци, липси, бедност на изказа и каквото друго се сетите. Без да пречи на забавлението:-) Още тогава, сравнявайки го с други, много по-добри и богати текстове, бяхме убедени, че точно този ще нашуми и набере популярност, не заради литературната си стойност обаче. А заради потенциала си за сензация и комерс. Тенденция наложена от медиите (към които принадлежите и Вие, с претенция да възпитавате вкус), а не от читателите. Впрочем някои от тези други текстове, вече също са издадени официално като книги. Някои дори са преведени на български. Но никой не пише за тях. Защо ли!?
Общуването в групата, уверявам Ви, не се е свеждало само до персоната на мистър Грей.:) И освен приятно, беше и много полезно, както всеки обмен на информация. Обсъждали сме Мопасан и Томас Харди. Спорили сме за великите романи на 20-ти век (за великостта на някои от тях съм на особено мнение).
Лично за себе си чрез тези разговори открих Дон Делило. Един интересен автор, който е слабо познат у нас. За жалост само две от книгите му са преведени. С две думи нямам причина да се комплексирам и срамувам от интереса си към ПНС, тъй като имам и доста други, и различни такива.
Няма явление, няма и изстрели с топ срещу феминизма. От анализа Ви на книгите, оставам с впечатление, че или не сте ги чели, или доста свободно интерпретирате текста, за да стане удобен на тезата Ви. (Представете си, че реша да направя чисто формален анализ на някоя от книгите на Хенри Милър, само на база честотата на употреба на думи от семантичното поле на думите обозначаващи полови органи и сексуални дейности. Без оглед на съдържанието и други характеристики, лесно бих могла да го категоризирам като порнография. Но не го правя. И нямам потребност от това.) Мнението ми е, че вниманието, което се обръща на трилогията е прекалено голямо, а реакциите твърде пресилени. Питам се защо никой не надига вой при излизането на много други посредствени романи, всеки месец!?
Ако има нещо което трябва да ни тревожи, то е точно в реакцията и коментирането на ПНС. И по-конкретно – отношението към секса.
Оказва се, че част от жените мислят и преживяват секса като нещо срамно, скрито, подмолно; не желано, а по задължение; мислят и възприемат мъжете като машини за чукане, а не като същества с емоции; Тези жени вероятно не могат или не си позволяват да черпят радост и удоволствие от интимността, което е тъжно и жалко. И добре би било феминисткия Ви апломб да бъде впрегнат в тази посока.
В обобщение:
Разбирам, че имате свое мнение и го приемам, но моля не правете генерални обобщения от незначителни факти и не лепете етикети на хора, които не познавате. Приемете, че някой може да не споделя вкусовете Ви, но това не го прави второ качество човек.
Между другото, лично ли познавате „невзрачната лелка от Лондон – 51-годишната към момента Ерика Митчъл, ненаписала нищо по-значимо от гимназиално есе преди това”, и тя ли Ви довери, че е „непрочела кой знае какво”!?
Презрително-високомерният Ви изказ обижда.
Наистина последно – думата „тъпо” в заглавие на уважаващо себе си издание, звучи доста грозно и неуместно.
С добри пожелания.
Р. Илчева
0 Коментара