Днес е първият ни следсватбен ден. Събуждане се бавно и с интерес оглеждаме непознатата обстановка. Погледите ни се срещат. Чувстваме се щастливи, че сме заедно, един до друг.

Първа се обажда Лили:

  • Ти какво знаеш да правиш?

Тя обича да задава такива странни въпроси. Отговарям й с преднамерена сериозност:

  • Знам да разлагам полиноми, знам на колко е равно съпротивлението на материалите при слаботоковите трансформатори и каква е силата на опън при пълното оборотно задвижване на фрезмашината. . .
  • А не знаеш ли да правиш яйца на очи? – ме пита Лили. – Ужасно съм гладна!

Вдигам рамене. Не съм и поглеждал досега какво прави майка ми в кухнята.

  • А ти не знаеш ли? – питам на свой ред аз.
  • Знаеш добре, че преди месец защитих дипломната си работа. Да не мислиш, че ми е оставало време да готвя?

Ставаме и започваме да тършуваме в новото си жилище. Хладилникът ни е голям, скъп сватбен подарък от чичо Евстати. Жалко, че не се е сетил да остави в него поне едно парче салам! Имаме си чисто нова печка. Тя ни е от леля Димка, кръстницата на Лили. Поглеждаме я и за миг си помечтаваме за чудните лакомства, които могат да излязат от фурната й.

После продължаваме да се ровим из сватбените подаръци, но не намираме нищо, което да се яде.

Ненадейно напипвам една готварска книга, голяма, с твърда корици. Лили я разгръща и чете посвещението.

  • Така и предполагах! – казва тя. – На вуйна Дочка подаръците са все едни такива…
  • Чакай! – грабвам книгата от ръцете й. — Ето къде е спасението ни!

Обличаме се и отиваме заедно в съседния супермаркет. Пред щанда разтваряме готварската книга и започваме да четем на продавача в хор:

  • Дайте ни три яйца, двеста и петдесет грама брашно, сто и двадесет грама сирене, масло колкото поеме, и една щипка сол!

Той ни гледа като слънчасал. А хората наоколо се подсмиват многозначително.

Дали лък леля Дочка не ни е пробутала някоя дефектна готварска книга!…

Facebook Twitter Google+

0 Коментара