След няколко фалшиви тревоги някой (организаторът Archventure) най-накрая го „направи” – българската предприемаческа общественост е в неспокойно очакване на срещата си с човека – единица мярка за ексцентричност в света на бизнеса. По всичко личи, че на 19 май съвсем наистина ще видим сър Ричард Брансън в зала 1 на НДК, където очакваме да отговаря на всякакви въпроси от областите на личните и професионалните му интереси – път към успеха, предприемачество, образование, иновации, устойчиво развитие на бизнеса и икономиката.
Съвсем навреме за събитието българският издател на веселяка милиардер ще ни подгрее с последната му книга – „Методът Virgin” (AMG Publishing).
Бизнес делата на сър Брансън още не са стъпили на българска земя, или поне не официално, но въпреки това той е добре известен у нас благодарение на активната му писателска дейност. Основателят на мултимилиардния конгломерат от фирми Virgin Group се слави освен с уникалния си подход към управлението, и с щедростта си в споделянето на своя (не)успешен опит в някои от най-високо рисковите предприемачески сфери –
гражданска авиация, железопътен транспорт, космически туризъм
На нея дължим шест (до момента) авторски книги: „Майната му! Да го направим!”, „Как изгубих наивността си”, „Бизнес отвъд ограниченията”, „Бизнесът на бъдещето”, „Like A Virgin: Бизнес тайни, които не се преподават в училище” и „Методът Virgin”. Е, и кариерата му на най-скъпо платения бизнес лектор в света по собствените му думи.
Първите няколко асоциации, които читателят традиционно прави при споменаването на Ричард Брансън и „Virgin”, са забавление, ексцентричност, милиарди, частен остров и още поне десет думи с позитивна конотация, които съвсем по допирателната или въобще не свързваме с трудности, проблеми, смъртна опасност, заплаха от съдебно преследване. Имаме рецепция само за крайния резултат – бляскав, шумен, луксозен. Факт е, че отговорността за тези „розови очила” в голяма степен е в ръцете на самия Брансън и склонността му да пренебрегва и омаломощава пречките и, верен на интуицията си, да се впуска в на вид прекомерни рискове.
Което не означава, че бурният успех на сър Брансън и компаниите му се дължи на късмет или благосклонни обстоятелства. Напротив. Дотам води дълъг, трънлив, осеян с дупки и препятствия път, от който би се върнал всеки без достатъчна и правилна мотивация. Но не и човек, който се стреми да направи света по-добро място. Трудностите само правят постигнатото достойно за уважение в още по-голяма степен. Нещо повече – Брансън използва някои от „дефектите” с много добър маркетингов „ефект”.
Например вродената дислексия, която неимоверно много усложнява училищния му живот. В комбинация със сухия, скучен и лишен от всякаква практическа стойност учебен материал плюс неефективността на традиционните методи на преподаване, създава предпоставки бъдещият милиардер да напусне образователната система, преди да е получил диплома. За сметка на това получил благословията на директора на училището, който му казал, че или ще стане милионер, или ще попадне в затвора. И тъй като не попаднал в затвора въпреки всичките си усилия, днес сър Брансън има всички основания да ни съветва как да забогатеем. Но отправени от човек, който по силата на дислексията изпитва затруднения с четенето и писането, съветите да четем повече и постоянно да си водим записки на хартия придобиват нови измерения.
Рики, както го нарича майка му, е известен и с
богатия си опит в екстремните преживявания,
някои от които с неуспешен, почти летален изход. В крайна сметка Брансън записва в биографията си два подобрени рекорда – за прекосяване на Атлантика с лодка (1986 г.) и за прекосяване на Тихия океан с балон (1991 г.). Първият опит за прекосяване на Атлантическия океан завършва скоропостижно с разбиване на лодката в близост още до английския бряг и спасяване на корабокрушенеца с правителствен хеликоптер. Този привиден провал обаче получава огромно медийно внимание и привлича обществения интерес към личността на предприемача и към Virgin, а милиардерът остава верен на своя нетрадиционен маркетингов похват – да бъде рекламно лице на собствената си марка и да използва всякакви нестандартни поводи, за да гради положителен имидж.
Светлините на прожекторите обаче са далеч от начинанието на Брансън, което заслужава най-много внимание. В края на 90-те години заедно със своя приятел музиканта Питър Гейбриъл и Нелсън Мандела милиардерът започва разговори около идеята за малка неправителствена организация от световни лидери, които да оказват надполитическо влияние за разрешаване на някои от най-наболелите глобални проблеми. През 2007 г. в Йоханесбург Мандела обявява свикването на „Старейшините” – Дезмънд Туту е председател на организацията в продължение на седем години, преди да предаде поста си на Кофи Анан. Сред нейните членове са още: Джими Картър, Мери Робинсън, Ернесто Зедило, Рикардо Лагос, Марти Ахтисаари, Лахдар Брахими.
„Старейшините” вероятно е инициативата, която в най-пълен смисъл въплъщава убеждението на Брансън, че истинската мисия на бизнеса не са числата на печалбата, а това да повишава пряко и косвено качеството на живот на клиентите и на хората, заети в него.
Животът е твърде кратък
(Откъс от „Методът Virgin“ на Ричард Брансън)
Още от времето, когато бях на шестнайсет и се заех с първото си бизнес начинание, списание Student, до днес, когато се занимавам с много по-мащабни проекти като Virgin Galactic и космически туризъм, винаги съм се придържал към следната основна философия: ако един нов проект или бизнес възможност не ме развълнува и не събуди предприемаческите и иновативните ми енергии, разбирам, че това не е нещо, с което мога да променя света. В такива случаи предпочитам да подмина и да се захвана с нещо друго, което ме въодушевява.
По същия начин се отнасям и към писането на книги: ако не ми е приятно да го правя, вероятността написаното да не се хареса на никого е доста голяма. Просто е: ако не се забавляваш с нещо, никога няма да го правиш толкова добре, колкото ако се забавляваш. Както е казал един мъдър човек: „Животът не е генерална репетиция“. Това е! Тъй че – освен ако не възнамерявате да се справите по-добре в следващия си живот – приемете, че сте късметлия и получавате втори шанс. Защо да рискувате да пропилеете ограниченото си време на тази земя с неща, които не разпалват у вас огън?
Непрестанно се удивлявам колко много хора прекарват живота си с поглед, забит в огледалото за обратно виждане, или в приказки как ще се променят нещата в бъдеще. Не е никак лошо да пазим спомените си и да им се радваме, а когато планираме бъдещето, да използваме наученото от миналия опит – това е нещо, което всички трябва да правим. Но какво се случва с днешния ден? Твърде често „сега“ се губи в трескавата бъркотия на стремежа към „утре“. Приемете го: днес изживявате „добрите стари времена“, за които ще си спомняте след двайсет години. Защо не направите всичко необходимо да им се наслаждавате, докато е възможно?
Махатма Ганди е един от моите герои за всички времена. Докато съм жив, ще помня тези негови думи, които прочетох за пръв път в час по история като ученик: „Живей така, сякаш ще умреш утре. Учи така, сякаш ще живееш вечно“. Този безценен съвет е съкратен до популярното: „Живей всеки ден, сякаш ти е последен“, което е твърде повърхностно и често се превръща в кредо на безбожници, които не се интересуват от последствията на постъпките си. Добре си спомням как веднъж (като начинаещ скандалджия) след някаква пакост използвах като последен коз да се оправдая пред майка си следното: „Но, мамо, правех само онова, което Ганди казва, че е редно“. Напълно безразлично, но и безапелационно, тя отговори: „Ако още веднъж използваш днешния номер, Рики, може и да ти е за последно“.
*“Майната му! Да го направим“ – заглавие на книга от Ричард Брансън
0 Коментара