Преди дни се завърнах от изключително поучителен фестивал в Турция. Дидим, разположен между два съвършено уникални и пълни с исторически артефакти древни полиса – Милет и Приен, е туристически град, успешно помиряващ традиции и модерни идеи за бъдещ просперитет. Извън сезона в него живеят 80 000 души, той е райска дестинация за сърфисти и любители на кайта.
Кметът на града, в чийто център извисява мраморна снага най-големият храм на Аполон в Турция, решил да направи не угощение с прочутите шашлици и кебапи, а с вегански гозби. Всъщност това не е екстравагантност, отговаря ми градоначалникът на въпроса защо посяга на мръвкарската репутация на Егейската територия, а завръщане към стари традиции. Бабите и майките на мъжете и жените от общинската управа, загрижени да привлекат нови туристи, готвели тъкмо така – „зелено“.
И наистина, оказа се, че всичко веган е присъщо на местната кулинарна традиция – и приготвените чрез топлинна обработка ястия, и суровите – с много от прочутия местен зехтин и оцет, както и водораслите, стеблата на репичките и всевъзможните зеленолистни, които обожаваме в баници, бюреци, гюзлемета и прочие тестени обвивки.
В първия ден на феста – с емблема морков и брокол – 220 сергии, решени в зелено и лимонено, посрещаха хилядите гости от цяла Турция и чужбина и ги очароваха със смутита, плодови супи, вегански бургери, кюфтета от бакла, салати от водорасли… Както и с всевъзможни ръчно низани и плетени бижута, кукли и сувенири от керамика, мъниста и текстил, създадени с въображение и приветлив аматьорски почерк.
Сокът и виното от черница, която изобилно расте в района на Димим, са ненадминати. Местните смокини също са незабравими. Сушени, с различни ядки, подредени като бижута в красиви кутии или кошници – вкусен органичен десерт, който сваля лошия холестерол.
Ягодите са другото богатство на региона. Големи колкото кайсии, с естествен аромат и вкус, набрани ръчно от хилядите хектари ягодови насаждения.
Местният зехтинът, с който се приготвят някои от веганските блюда, е знаменит. В изблик на местен патриотизъм жителите на Дидим твърдят, че производството на зехтин се е родило по тези земи преди хиляди години. Дали е така – историята мълчи.
През втория ден на феста от трибуна на чаршията многобройни лектори от цяла Турция запознаха гостите с тайните и предимствата на веганското хранене. А за по-голяма убедителност насред чаршията, та чак до къмпинга на сърфистите, беше опъната огромна софра за радост на всички любители на храната с доказан био произход.
На щанда на немско семейство, избрало да живее целогодишно в града, можеше да се види всичко, което едно маслиново дръвче дава. От кора, и листа за чай и настойки, до зехтин, маслини, пюре, туршийки и стрити костилки за цяр.
Още са съзвземам от всичко, което вкусих, видях и чух за алтернативното на месоядното хранене, но нещо друго ми идва на ум. Като че ли ми го прошепнаха камъните на древния амфитеатър, в който е ехтял гласът на Талес. Отрицанието на отрицанието е най-естественото потвърждение. По тези географски ширини това те отвежда до прозрението, колко е прекрасно да продължиш с традиционните местни и морски знаменитости в турската кухня.
0 Коментара