Пенелопа чакала 20 години Одисей, който по волята на боговете се пилял из различни острови след Троянската война. Пенелопа с чест удържала невероятния натиск на множеството претенденти за трона на Итака и ръката й. Така се превърнала в класически пример за съпружеска вярност.
В древногръцкия епос има и ярки примери за женска слабост, поквара, измяна. Това са така наречените вечни теми, по които човеците хилядолетия наред не престават да мъдруват и спорят. Казват: нищо ново под слънцето. И все пак нямат ли някакъв съвременен прочит мъжките норми за брачна вярност, прелюбодейство, грях?
Спомням си, че допреди едно-две десетилетия всеки съпруг, чиято жена е загърбила строгата моногамия, бе застрашен да получи позорното клеймо „рогоносец“. А съпругата неизбежно бе дамгосвана с епитета „кучка“ или с един друг епитет, пак с буквата „к“. Днес, в новия век, все повече от нас ще решават по нов,
по-модерен начин задачите от любовните триъгълници.
Историята на моя приятел арх. Евтимов дава хляб за разсъждения в тази посока. Ето какво ми разказа вечният ерген Евтимов: „Тя се казваше Таня и беше жена на моя колега Жоро Камбуров. Беше фино миньонче с къса коса и глупаво вирнато носле. Една привечер дойде вкъщи, за да вземе назаем някакви пари, които спешно трябвали на семейството. Жоро беше в командировка и не можеше да свърши тази работа. Таня застана на вратата мокра до кости от дъжда, който валеше навън. В ръката си държеше чадърче, прекършено от бурята. Поканих я вътре, за да се подсуши. Подадох й пешкир и дори й помогнах да се избърше. И в този момент усетих как тя потръпна от желание и страст. Разпалих се и аз. Целунах я, тя ме прегърна и… се любихме на пода. Така започна нашата връзка.“
Виждали се тайно в седмицата веднъж-дваж. Правели чуден секс, после пушели, пийвали по чашка уиски с лед и си приказвали. Евтимов започнал да осъзнава, че хлътва дълбоко по Таня.
Тя признала, че също е влюбена в него.
Обичала обаче и мъжа си. Дори не можела да си обясни защо се обърнала към втори мъж. Може би затова, че Жоро бил брюнет, а тя от малка обожавала сините очи и русите коси. „Ти, приятелю, нали помниш каква златна грива имах, преди да посивея?“, каза ми с неприкрита суетност Евтимов. Таня говорела винаги почти с обожание за мъжа си и това постепенно започнало да дразни любовника й. Веднъж си приказвали за един конкурс, в който с проект за хотел в Родопите участвал Жоро. Макар икономистка по образование, Таня ентусиазирано обяснявала колко гениален е Жоровият проект. Евтимов излязъл от нерви и я срязал: „Ти, миличка, не разбираш от тези неща. Видях Жоробия проект и ще ти кажа, че никога няма да бъде построен. Просто стои сред ландшафта като необелена гулия върху торта гараш.“
Таня си замълчала. Поканите за следващи срещи отклонила с мотива, че е уморена от тежки ангажименти в службата. „Почувствах, че започвам да подлудявам. Не можех без нея.
Разбрах, че я приемам с цялата и любов към мъжа и.
И дори, че тази любов я прави още no-красива в очите ми. Обадих й се. Посипах си главата с пепел. Признах й, че съм бил груб и несправедлив от глупава ревност. Че Жоровият хотел е много добър (което беше истината) и че ще се опитам да му помогна за конкурса с връзките си. Таня прие да се виждаме отново. Вече беше някак no-сдържана, по-строга и така – още по-очарователна“, продължи разказа си арх. Евтимов. След няколко години романът му приключил, защото Жоро и Таня заминали на работа някъде в Африка. „А хотелът в Родопите наистина стана чудесен“, завърши историята си приятелят ми.
Понякога съпоставям изневярата на Таня с авантюрите на други познати съпруги, които не пропускаха заради „спорта“ да преспиват с всеки, които им се види малко симпатичен или интересен. От височината на седмата Божия заповед „Не прелюбодействай!“
всички забежки от брачния договор носят еднакъв знак.
Но през погледа на нас, обикновените грешни хора, нещата сякаш трябва да се оценяват различно. За по-ясно искам да поставя тази Таня и до моята колежка от миналото Глория.
Мъжът на Гло – Асен, също работеше с нас. Бяхме млади и често се събирахме на шумни купони. Веднъж всички си бяхме пийнали порядъчно и започнахме да се заяждаме на майтап един с друг. Един от компанията, Васката, обаче прехвърли мярката. „Чакайте, чакайте, да ви кажа, млъкнете малко и ме чуйте!“, развика се Васката. И продължи: „Знаете ли, че
Асен е един жалък пикльо?“ Знаехме историята. Асен бил на пост като войник. Погнал го огромен смок. Той захвърлил калашника, побягнал и дори се подмокрил. „Хайде всички в хор да започнем да викаме пи-кльо, пи-кльо… Ходи се скрий някъде, бе нещастник! И ти за мъж ли се броиш!“, продължи да вика със злост Васката. Пияният Асен се вбеси, скочи и се опита да хване грубияна за яката. Васката с отмерено, но силно кроше го нацели под брадичката и го просна на земята. Закарахме Асен в друга стая, положихме го на легло, където той, обезсилен от алкохола и удара, заспа. А Гло още
същата вечер се хвърли на врата на победителя в двубоя.
После тя започна да се хвали на свои приятелки, че върти луда любов с Васката и че е сложила рога на своя “пикльо“. В същото време тя демонстративно се умилкваше около мъжа си и пред него ахкаше и охкаше колко го обича. Асен приемаше нежностите с напрегнато лице. Сякаш някой беше
посипал стъклена ваза във врата му. Той мече мразеше Васката до смърт, а беше подочул това-онова за любовните похождения на Гло. След време Асен и Глория също заминаха в чужбина с протекцията на Асеновия баща, който тогава беше голям шеф във външното министерство.
Пенелопа чакала Одисей 20 години. Но Одисеи е бил велик герой и най-хитроумният сред смъртните. Ние, обикновените мъже, не бива да очакваме подобни жертви от нашите жени. Но грозната измяна, предателството не бива да се прощават! Така мисля аз.
0 Коментара