Вероятно загасям трийсетия фас за деня, като се има предвид, че е малко след полунощ, а съм станала в 7,30. Тогава паля 2 една след друга, гарнирайки ги със сметанизирано кафе и с гримираната мутра на поредния политик, станал за първи път по-рано от мен, за да каже едно-друго от тв студиото на някой иначе приятен сутрешен блок. Всичко това води до трета цигара, тя пък – до тоалетната, където жаловито заключвам, че колкото повече тютюнев дим и политически бръщолевини поемаш сутрин, толкова повече тоалетна хартия ти трябва, извинете.
Момент, да запаля.
Пропуших на 17, брутално изневерявайки на утопичното си мнение, че жена с цигара е най-грозната гледка на света, всяко дръпване е съзнателно, самоинициативно самоунищожение, а това, че ще купувам нещо, чиято съдба е да бъде смачкано накрая – полуидиотщина.
Е, да, ама пробвах, а както каза една манекенка наскоро – пробваш нещо от любопитство, то ти става навик, а той се превръща в характер. (Тя не е никотинозависима и явно е дарила мозъка си с тази мъдра сентенция, когато от любопитство е пробвала нечие луксозно легло – не че е сбъркала.)
Аз обаче сбърках. И всъщност не пробвах от любопитство, а поради зъбобол и “сърцебол”. Така се случи, че в една вечер един кариес бе твърдо решен да ме докара до самоубийство, както и мъжът с тогавашен статут на “голямата ми любов”. В такава маниакална депресия ме свари сугестивното предложение “Запали си, олеква!” на една приятелка, че като засмуках тоя филтър, имах чувството, че съм минала през зъболекар маг, който на всичкото отгоре се е оказал много по-як пич от “голямата ми любов”.
И за 6 години толкова се пристрастих към тези цигари, че бих се отказала по-скоро от настоящата си “голяма любов”, но не и от тях. Въпреки че и те, и тя са ми еднакво неприятни. В смисъл – узурпират характера еднакво силно, не можеш да си отговориш защо посягаш към тях, когато можеш да вършиш нещо съществено, и заканата да ги разкараш от живота си свършва точно до поредното дръпване или онази измишльотина “Обичам те”. Докато те довършат.
Долу любовта, долу цигарите! Каква простотия – да запаля от кухо пуберско самосъжаление – бих казала сега, когато дишам само докато спя (при условие, че са отворени всички прозорци) и докато правя секс (при условие, че ми е интересно).
Не че не съм ги спирала – спирала съм ги и аз като Марк Твен около 100 пъти… Точно толкова пъти за 3 дни аз или не работя, или пропускам важно телефонно обаждане, или не чувам щастието, което чука на вратата ми, защото през това време съм в “пушалнята” на офиса и съставям 101-ия начин за спиране. Или пък смятам как една кутия цигари на ден значи 7300 цигари на година, а за 6 години – повече от 40 000… Накуп сигурно изглеждат нещо като Айфеловата кула, а в пари – възможност да я видя и аз най-сетне тази кула.
И накрая, анализирайки стажа си в тютюнопушенето, следва, че пуша най-често:
– преди изпит – за да не си изгриза ноктите заедно с пръстите от паника;
– преди важна среща – за да се “надъхам” (лошото е, че в крайна сметка само дъхам или лъхам);
– преди маршрута София – Варна – защото шофьорът лъже, че спира при всяка спешна нужда;
– преди кинопрожекция или театър – за да наваксам;
– след нея – за да се потопя в лирично дълбокомислие;
– след секс – защото е класика;
– след скандал – защото цигарите поне не ми противоречат;
– след ядене – за да спра да ям;
– докато мисля дали да си платя тока, или да си купя чехли – за да се отдалеча от първото;
– докато чета някоя крайно интересна книга – за да се оправдая, че не чувам как пепелникът реве да го изсипя;
– докато чакам някого, който нагло си е въобразил, че мога да чакам повече от 5 минути – за да има какво да смачкам яростно;
– докато си бъбря с приятелки – за да ми е по-сладка самата цигара…
Всичко това на вас, непушачите (гордея се с вас), явно ви изглежда доста безсмислено. И на мен така, но вече имам чувството, че движението на ръката към устата ми е по рождение.
Да, знам, че съм като един мрънкащ болнав човек, на когото са казали, че ще се излекува, ако скочи от висока скала в дълбока пропаст. Не, решава болният, по-добре да си остана вкъщи. Какво пази той?
Все си мисля, че номерът е просто да стигнеш на върха на скалата…
0 Коментара