Из книгата на Д-р А. Дебе “Брак и безбрачие”, издадена през 1886 г. у нас.
Нравствените отношения между съпрузите според Д-р Дебе, всякога трябва да се отличават с кроткост, благосклонност, дълбока привързаност и неизменно уважение. Най-пълно доверие е нужно да царува между съпрузите, защото хармонията и щастието им зависят от него.
Ако за беда, по непредвидени обстоятелства, това доверие отслабне, се прибягва към философията за неговото възстановяване, защото именно то е веригата, която нравствено свързва съпружеската двойка. Доверието е крайъгълният камък, върху който се гради зданието на брака и ако тоя камък липсва, зданието се сгромолясва заедно със спокойствието и взаимното щастие.
Щом доверието отстъпи място си на съмненията, източникът на уважението пресъхва. Мрачни облаци скриват слънцето на прекрасните дни и в жилището на брака се залавя да зрее горчивият плод на ревността. Тогава съпрузите започват да се взират един в другиго.
На жената й се струва, че мъжът й е смешен
и скоро той й става несносен (нетърпим). В същото време мъжът, като очаква всичко от жена си, търси всякакви средства да попречи за осъществяването на страховете си. Тия средства според цивилизацията и народа са били повече, или по-малко варварски.
На изток затварят заподозрените жени, а индийците им зашиват детеродните части. В Испания, Португалия и Италия също ги държат под ключ, а доайените в семейството като Аргоси с вечно отворени очи никога не ги оставят сами. Модата на девствените пояси, която е обща за изброените народи, е слабо разпространена във Франция. Френските мъже не са така ревниви и са повече философи, защото знаят, че нито подвръзките, нито ключовете и поясите, могат да устоят на онова, което поиска жената. В същото време са убедени, че жените всякога са разположени да вършат това, което им се забранява (слабост, наследена от Ева) и е достатъчна даже самата забрана, за да пламнат от желание да я сторят.
Между това, въпреки народното възмущение срещу ключовете, срещат се още доста глупци, желаещи да се ползват от това средство,
но се забелязва, че в повечето случаи са старци
Следващата история, добила голяма известност, накара цяла Франция много да се смее и всякога ще остане като доказателство за безполезността на поясите.
И така, едно момиче толкова добродетелно, колкото и мило, се омъжва за един престарял вече човек, който често я води на бляскавите столични вечеринки. Модата е такава, а мъжът като светски човек, не можел да я пренебрегва. Там младата жена става предмет на най-настойчивото внимание на едно конте, което непрекъснато я преследва, без да получи отговор от нейна страна. Тия преследвания продължават толкова дълго време, че младата жена мисли да се оплаче на мъжа си. Но ревнивите мъже са по-скоро готови да вярват на лошото, отколкото на доброто, което се случва и в настоящето произшествие. После ревниви укори и оскърбления,
тоя мъж – дивак, заръчва пояс с ключ
и силом кара своята целомъдрена жена да го тури на себе си. Младата жена, оскърбена и унизена от подобна постъпка, толкова различна от Парижките нрави, прави отпечатък на ключа и заръчва да й направят такъв. След това пише на онова конте от вечеринките и му назначава свиждане.
– Досега – казва му тя, като му връчва ключа от пояса – аз бях честна жена, кълна ви се във всичко свято! Но когато мъжът ми, от позорна ревност, поиска да стане пазач на моето целомъдрие, аз реших да го изгубя! Едвам удовлетворена от тази си среща, младата жена тутакси усеща горчиво разкаяние, но отмъщението било вече извършено.
И така, мъже, бойте се да оскърбявате чувствителността на вашите жени, не употребявайте никога строги средства и особено не губете тяхното уважение!
0 Коментара