Това, което ме „хвана“, не бяха някакви пикантни подробности, а нещо много общо. Зад общото потърсих нюансите, а зад тях истината. Пътят към нея минаваше през домовете на три жени с различно обществено и семейно положение, на различна възраст, но със сходни проблеми. Проблеми, за чието решаване години наред посвещаваха много от времето си, защото от това зависеше тяхното спокойствие.
Когато се занимавах със „случаите“ на трите жени, срещнах много хора. Едни правеха всичко, за да им помогнат. Но изглежда, случайно те бяха малко на брой. Други действуваха преднамерено, маскирани зад „грижата“ да се „помогне на съгрешилите“. Трети спадаха към категорията на тия, които „знаеха всичко за жените“. „Знаещите всичко“ вършеха всичко, за да нахранят своето любопитство.
Случай първи
Жената е на възраст малко над 40-те. Доскоро омъжена, сега вдовица. Майка на две деца. Гледа при себе си възрастния си болен баща. По професия е учителка. Живее в блок, който се намира в модерен жилищен комплекс. Жилището й е сравнително обширно. Най-общо това е жената и обстановката, в която живее. Но, само най- общо. Действителността е друга. Друга е не защото казаното дотук не е истина, а защото в живота на жената се намесват хора, заинтересовани да видят друга действителност. Това са „добрите съседи“. Те се грижат за нея всяка минута, всеки час, всеки ден…
Интересно дали вниманието на хората се повишава, когато една жена е принудена от обстоятелствата с всичко да се справя сама. Но дали може да се нарече внимание любопитството, сподирено от възможността да се фантазира за моралната устойчивост на една останала без съпруг жена. Интересното в случая е, че най-усърдни и изобретателни във „фантазиите“ са жените. Същите, с които довчера са си разменяли олио, захар, червен пипер…
Всичко започва с това, че „една съседка влязла у…, не зная по кое време, и видяла в дома на вдовицата чужд мъж и жена“. Пиели кафе… Съседката „случайно“ била домоуправител и поискала на гостите да покажат документите си. Гостенката ги показала, но мъжът не. Тогава?… Той „или е любовник на вдовицата, или пък тя сводничи“. Чухме думите на съседката, можем и да ги отминем. Но не бива. Защото това стига до всички съседки и до мъжете им. Един дори предлага: „Да се съди за сводничество!“ Предлага го строго, безкомпромисно, на събранието, на което жената, за която е казано, не присъствува.
Тя обаче научава и иска обяснение: редно ли е да се кажат такива думи зад гърба й? Среща мълчание или в най-добрия случай дежурното: „Не съм чул“. А кой е чул, ще си позволя да попитам. Нали на това съкооператорско събрание за избиране на нов домсъвет са били всички? И пак всички преди това с помощта на клюкарския телеграф са знаели „нещото“ за вдовицата. И то неусетно, а може би и съзнателно режисирано, се превръща в неприлично вмешателство в живота на един съсед. Тази жена има деца. Едното от тях е момиче… По-важното обаче в случая е, че децата, които вдовицата учи, имат за родители, за майки жените, които
„търсят начин да се помогне на съгрешилата“.
А тя е добра учителка, с авторитет. Говорих с нейни колеги, с нейни ученици, чиито родители не са нейни „добри съседи“, защото живеят в други входове или блокове или пък не се влияят от клевети. В авторитета и доброто име на вдовицата се убедих. Не се убедих само, че „загрижените“ за нейния морал ще я оставят на мира. Да работи й живее спокойно, сама да решава личните си проблеми. Проблеми на човек зрял, който няма нужда от бавачки и „доброжелатели“.
Случай втори
Млада жена на около 30 години. На работа във външнотърговско предприятие. Неженена, със самостоятелно жилище. Интересна и способна. Входът, в който живее, има 21 апартамента. С 10 от тях си има грижи. Грижи с хората, които ги обитават. Една млада и интересна жена е винаги търсена. От приятелки и приятели. И наблюдавана от много самозвани пазители на морала. И не само наблюдавана, но и „разнасяна“.
Самостоятелността на младата жена, пренебрежението й към клюките на съседите пускат в ход други планове. Целта пак е да се „спаси“ съгрешилата. Средствата са разнообразни и всякакви. Започна се с доноси до предприятието, с анонимни писма и обаждания по телефона. Прави се опит да бъде въвлечена и учрежденската партийна организация. Призовава се „на помощ“ и кварталната общественост, доброволните отряди и дори кварталният инспектор. Младата жена и личният й живот се
превръщат във въпрос номер 1 на 10 семейства.
Със „случая“ са запознати дори и децата. Животът й става ад. Ад, създаден от нейните съседи, които мислят, че имат право неканени да се намесват грубо в чуждия живот и настървено да използуват всякакви средства, за да създадат определено мнение за нея, нищо че няма факти за това. Когато проверихме случая, съседите отрекоха, че изобщо са знаели нещо. И всичко това направиха със съзнанието, с убеждението, че „нищо не е станало“.
Случай трети
Млада майка на извънбрачно дете. Живее заедно с него в малко самостоятелно жилище. Работи в голямо предприятие. Постоянен обект е на „голямо внимание“ в района, където живее. Първо се започва с 3-годишното детенце. Често то чува от връстниците си думата „копеле“. Учителката в детския дом им прави бележка, моли родителите им да бъдат внимателни, когато разговарят пред децата си. Но бедите не свършват дотук. Любопитството на съседите към дома, в който живее жената, е болезнено.
Следи се кой влиза и кой излиза от него.
С най-малки подробности се отчита как изглеждат, как са облечени и какво носят хората, които посещават майката и детето. Мъчат се да създадат мнение за жената такова, каквото там е удобно…
Опитах се да разкажа за три различни жени, в чийто интимен живот се намесват безотговорно и с лека ръка „добри съседи“, а според някои и „добри хора“. От грижа? Не! От желание да им помогнат? Едва ли! По-скоро от безделие, от духовна пустота, зад която прозира лицето на едно натрапчиво любопитство. То неканено се вмъква в чуждия дом. За да направи дните на тези, които живеят в него, горчиви и тежки. За да трови настроението, да изяжда времето, дадено на човека за други, по-добри и по-достойни дела.
0 Коментара