Каква я мислех, каква стана

Може и да преувеличавам, но когато чета онова, което вече се пише свободно – понякога от първо лице, друг път анонимно – за деликатната сфера на секса и взаимоотношенията, се чувствам малко като Никола Тесла, който е заличил своите открития за електричеството и магнетизма, защото си е дал сметка, че човечеството не е готово да ги ползва за мирни цели.

Когато започнах да изследвам сексуалността на нашето време и да преоткривам стари и забравени истини за най-нежните и раними отношения, искрено се радвах, че на поколенията след мен не им се налага да преодоляват табута, че възможността за по-голям избор ще им помогне да научат по-бързо и ефикасно какво наистина обичат. Че свободата от патриархалните условности, фактът, че жената вече

извоюва правото си да не бъде третирана като стока,

порасналото й самочувствие и самоуважение ще й помогнат да създаде и новия мъж – онзи, когото сърцето й обича, онзи, по когото бедрата й тръпнат, онзи, с когото може да партнира. И бях хипер окей с идеята, че не е нужно това да бъде един човек през цялото време – независимо, че преди да отработим някакво разбиране за себе си чрез страстта и любовта, ще попадаме на един и същ типаж. И все пак вярвах, че т.нар. „сексуална революция” помага да откриваш по-лесно интересни аспекти на собствената си същност, чиято крайна цел е да станеш по-приемащ се и по-обичащ се. И съответно да привличаш такива партньори. И през ум не ми мина, че можеш да бъдеш едновременно „сексуално свободен” и сляп за онова, което всъщност ти се случва.

Признавам, сгреших

От няколко години чувам разкази от моите млади приятелки за един симптом, на който първоначално не обърнах внимание – мъжете били станали импотентни. Случайно е, напил се е, казвах, може и да е ударил няколко линии кокаин в повече… ще се оправи. Малко по-голямата грамотност по отношение на психологическите фактори карат приятелките ми да търсят проблема в себе си, модерно е, знаете. Но, естествено, го търсят на грешното място – „той явно се плаши, притеснява, стряска от мен”. Тази самозаблуда е евтин трик на егото да излезе сухо от ситуацията. И отново означава – проблемът не е в мен, той е някакъв страхлив скапаняк.

Постепенно започнах да обръщам по-голямо внимание на тези оплаквания, защото станаха тенденция. И започнаха да ми правят впечатление други мнения по темата. Преди повече от година психоложка, която консултира Marie Claire, беше дала следния коментар на представително изследване на асоциация Relate, според което през последните години мъжкото либидо категорично пада: „Когато започнах терапевтичната си практика преди 18 г., беше голяма рядкост мъж да се оплаче от липса на интерес към секса. Сега буквално всеки трети декларира подобна незаинтересованост. Причината може да е в това, че жените развиха много нови качества и тяхното доминиране се усеща, но мисля, че можем да погледнем на проблема и от друг ъгъл. Години наред и ние, психолозите, и жените, и медиите полагахме неимоверни усилия да

накараме мъжа да проговори

за онова, което чувства, за своите емоции и в крайна сметка те започнаха да го правят. Но изгубиха либидото си. Може би сексуалното им желание е било техният естествен начин на изразяване и сега са объркани от новата си роля във взаимоотношенията”.

За моя радост нямам текст, в който да поощрявам разприказването на мъжете по деликатната тема, свързана с пениса му. Имам единствено текст, наречен „Не говори с него”. Жената се грабва, жената не се пита – това е единственото мъжкарско поведение, което от векове за векове ще има успех, което самите ние уважаваме дълбоко, защото такава е природата на нещата. Хайде, прегледайте си отново „Укротяване на опърничавата”. Еволюцията не е да си сменим местата и да му кажем “чакай, бейби, аз исках само секс, ти сега… какво ме държиш за ръката по улицата”. Еволюцията е да надстройваме базата с повече и по-красиви усещания, еволюция е да не правим драма от инстинктите си, а да откриваме в тях нюансите на любовта.

Но вместо това, от най-близката си приятелка, която съм „отгледала” от 15-годишна, чувам оплакването:

 „Вече и чист секс няма”.

А една друга, не толкова близка, създаде текст от тази реплика и продължи разсъжденията си така: „Уж дезертирахме от любовта с идеята, че сексът е къде-къде по-ясен (или го има, или го няма); ясно си личи дали е добър или лош – и не е нужно да полагаш особени грижи за него (освен презерватива, разбира се). И някак не се изисква голямо мислене – няма значение дали лежиш под колите цял ден, дали озеленяваш голф игрища, или разпределяш милиони бюджет – пред леглото всички са равни.
Така си мислехме, а какво се оказва накрая – нова схватка, нова битка, нови уловки, нови игри. Вече и чист секс няма. Уж мъжете обясняват как това им е идеално, а на практика се оказва, че далеч не е така.”

Извинявам се, че текстът ми се превърна в анализ на други текстове, но тук има две базови грешки, които за съжаление са част от масовото мислене: „сексът е къде-къде по ясен” и „мъжете обясняват”. Кое му е по-ясното на секса, аз не знам. Сексът е базов инстинкт за създаване на поколение, което означава, че е мистерия. Той е

инструмент за еволюция на Вселената

и ние не сме кодирани да го разбираме, а само да му се подчиняваме. Безусловно. Без необходимост от разбиране. Привличаме се сексуално само ако гените ни са съвместими, а не защото сме изпили няколко бири повече или защото егото ни юрка да се доказваме – „кой не му го вдигне на този…”.  А мъжете могат да ти обяснят нещо за колите 4×4; за фондовата борса; нещо футболно, но моля, не ги питайте какво им е идеално преди, по време и след секс. Който се интересува от темата, може да прочете „Автобиография на моето тяло” на Дейвид Гай. В днешните приказки за мъжката уязвимост виждам отразена само нашата собствена несигурност. Страхът да не се окажем отново и отново от прецаканата страна. Затова се правим на много отворени – че искаме само секс. Да не ни личи колко сме уязвими без прегръдките и целувките, без държането за ръчичка, без човешката топлина на съществото, с което не искаш да правиш секс, а искаш да погълнеш. Нищо лично, утробата ти го иска – такава й е природата.

И сега идва кулминацията, но не към оргазма, а в обратна посока. По едно време беше започнало да става модерно фелациото да не се брои за секс. И това го измислиха жените, не го приписвайте на мъжете. Може би заради онзи първичен страх, че ще искат да го погълнат и после няма да могат да се оправят с емоциите си. А при свирките… и без друго са малко онези, които поглъщат. Няма страшно.

Та, кулминацията дойде от един текст, предизвикал бум от коментари и одобрения във  facebook  от анонимна авторка, нарекла себе си Dolce Vita, от който става ясно, че мъжете вече не „пускали секс”

без да си получат фелациото,

а и тогава не е много сигурно. А поантата в него, която най-масово се радваше на успех, бе тази: „Фелациото е основният секс на мързеливия, необразован, неумел, скапан, изтощен и срутен любовник. Мързи го да прави секс, но иска да свърши. Вярва на глупостта, че за жената сексът е хубав и без оргазъм, че тя си осмисля живота само като доставя удоволствие на любимия. Ако е гейша и й платиш за услугата, точно това ще й осмисля живота. Но не интимния, а професионалния. Жените обичат оргазмите, а чрез фелацио не ги получават. С удоволствие ще ти направи, ако я накараш да свърши. Но преди това, в случай че не си написал „Спасителят в ръжта“ – хич не се надявай”.

Селинджър е замесен заради прословутата му връзка с 18-годишната талантлива лолитка Джойс Мейнард, когато е бил на 52, а взаимоотношенията им са включвали повече практика по фелацио, отколкото по художествено творчество. Авторката споделя, че ако това със свирките без секс й се бе случило със Селинджър, би си го записала в CV-то… но не чувства особена радост, когато ситуацията е от типа: „Забиваш си някой в бара, а той още преди да ти научи фамилията, да не говорим за бащиното име и рождения ден, вече иска да си сложиш в устата това, с което преди малко е пикал. И смята, че си му длъжна.”

Преди да прочета точно този абзац, и за миг не съм смятала себе си за консервативна. Споделяла съм много пъти, че ценностите ми са формирани в бохемски компании, не в моногамни връзки… и все пак чета и препрочитам и не вярвам на очите си. Запознавала съм се с момчета в барове, тръгвала съм си на сутринта, без да си оставя телефона,  имам и

 „отстрели”, достойни за CV,

но никога не се е случвало това да става без причина. Не материална, а чисто човешка. Никога не се е случвало да не му е чист, а когато се е случвало да се разминем с твърдия ефект, винаги сме намирали начини да докоснем човешката си същност – онази, която истински копнее за контакт с друго същество, което да усети близко. Случвало се е да няма страст, но не се е случвало да няма нежност. И прегръдка.

Колкото до писателите, нормално е за техните подвизи да се говори, защото те си ги тиражират и ги обличат в смисъл. И обичат пред аудитория да го играят ербап. Карбовски обича да казва на жените, че уважава само онази част от тях, която е способна да стигне до оргазъм от свирка. Мир на праха му, Валентин Пламенов пък беше известен и с постулата си, че не признава жена, която не гълта, и мъж, който не знае спрежението на глагола „съм” поне на два чужди езика. Нямам представа колко жени не са устояли на подобно предизвикателство в името на това да бъдат във физическа близост до таланта им. За себе си мога да кажа, че дори когато бях млада и зелена, не виждах връзката. Има една женска секта в даоизма, наречена Белите тигрици. Тяхната практика е да абсорбират мъжката енергия именно чрез фелацио, но дори те не говорят за добиване с талант след поглъщане на семенната течност.

Те търсят прозрение свише

Но дълбоко се съмнявам, че търсачките на лесен секс с очевидни неуспехи и във фелациото търсят единение с божественото, когато забиват мъже по баровете. Мили момичета, и аз съм имала неуспехи в постигането на така желаната твърдост, но не ми се е случвало да не превърна интимния контакт в сакрално преживяване. И всички думи, които изписах през годините, бяха за това, че ако не превърнем сексуалното преживяване в сакрално, няма никаква нужда да се потим. Цялата слуз и сперма е безобразно разпилян енергиен капитал, ако не отвориш вратата към докосването на душите, към обмена на вашите енергии, сетива и сънища. И дори не говоря за любов. А само за мир, бил той и временен, колкото за свежа глътка блаженство от извора на Сътворението. Говоря за това, че различните светове, в които живеем, поне за малко могат да бъдат помирени в екстаза на съвокуплението… дори когато съвокуплението не се осъществи по учебник. Ако членът му отказва, но сърцето продължава да тупти, надежда има. Искрено съжалявам, че ми се налага да го кажа, но взаимоотношенията са огледало. Това, което виждаме, онова, от което се възмущаваме, е отражение – нормално е да получим само това, което влиза в куверта, който сами сме готови да платим. Сори, опитайте с любов. Може да се окаже по-лесно, отколкото само със секс. Само предлагам.