Има хора, които лесно запомнят лица, паметта им е невероятно услужлива. Други се измъчват дълго, докато възстановят образа, който желаят. Трети веднага забравят как изглежда човекът, с когото са се запознали преди минута. Ако сте от последните два типа „паметлии“, често ви се случва да се чудите кой ли беше мъжът, който ви поздрави, или жената, която ви изглежда до болка позната, но не знаете откъде. Казвате си ядосано: „Защо не съм добър физиономист!“ Може да станете. Ето как:
Променям начина, по който възприемам лицата
Започвам да ги наблюдавам по-внимателно и съсредоточено, интензивно. Тези, които искам да запомня, отделям от групата. Вглеждам се конкретно в чертите на лицето. Съсредоточавам се. Поставям на фокус формата на главата и лицето, очите, устата и носа, веждите. След това отделям типичен детайл, формулирам го – носът е римски или „боксьорски“, веждите – сключени, очите – леко раздалечени, и т.н. След това си казвам: „Ще запомня този нос, тези очи!“ Заповядвам си: „Като видя отново това лице, ще го позная непременно!“ Така държа будно вниманието си и атакувам активно запаметяването. Образът влиза в съзнанието ми и се настанява там и аз мога да бъда спокойна, че когато ми потрябва, ще се събуди, ще „изплува“.
Тренирам паметта си
Стремя се да я държа будна и на разположение, а не заспала и ленива. Това става, като я зареждам непрекъснато с нови образи, с нови изживявания. Започвам да се интересувам от по-широк кръг неща. Не отминавам безразлично хората по улиците, в магазините и парка. Вглеждам се в лицата им (но не прекалено очебийно), отбелязвам си наум някои особености. Забелязвам различията, но и приликите не ми убягват. Започва да ми харесва да наблюдавам себеподобните си, техните маниери, жестове и походка, начина им на общуване, мълчанието им. Допълвам в паметта си колекцията от образи, багри и цветове. Една интересна и хармонична музика на живота.
Добре е, когато се вглеждам в лицето,
което искам да запомня, да си отбележа наум и някои неща от ситуацията наоколо. Един предмет от мястото на срещата, темата на разговора или дори аромата на парфюма, кройката на дрехата. Тези дреболии много помагат, когато възстановявам в па¬метта си образа на лицето. Той ще дойде с лекота в съзнанието ми по асоциация – тези подробности ще го събудят.
Често се мислим за по-лоши физиономисти, отколкото сме
Паметта ни изневерява обикновено когато сме преуморени, ако сме изпаднали в стресова ситуация. Но когато отново дойдем на себе си, паметта ще се избистри.
И една полезна хитрина: срещам някого, който ми се струва много, много познат, съвсем леко кимам, за да му дам знак… Е, той може да се окаже по-добър физиономист от мен…
0 Коментара