С финансовия успех би трябвало да настъпва и облекчението, че дребните битовизми за далече и следват само слънчеви и щастливи дни. Оказва се обаче, че богатите също плачат. Или поне децата им.
Според изследване, публикувано в The Atlantic, процентът на самоубийствата сред гимназистите в Пало Алто, Калифорния – сърцето на Силиконовата долина и на рекордно високите доходи, е ужасяващо голям. 12 % от проучваните тинейджъри са имали сериозни намерения да се самоубият. Децата, живеещи в един от най-богатите райони на САЩ, са стресирани и нещастни.
На повърхността животът на богатите деца изглежда процъфтяващ. Те имат коли, хубави дрехи, добри оценки, лесен достъп до здравни грижи, както и отлични перспективи. Техният старт в живота е далече по-бляскав от този на връстниците им. Но много от тях явно не навигират успешно в юношеството.
Децата на Пало Алто по-често злоупотребяват с наркотици и алкохол, в сравнение със средните норми за американските гимназисти. Клинично доказаните депресии, тревожност и престъпно поведение са два до три пъти по-високи от обичайните за тази възраст в САЩ.
По-бедните деца по-често посягат към оръжия, вероятно за самозащита, но богатите тинейджъри повече лъжат, мамят и дори крадат.
Според изследователите основен фактор за тази тъжна статистика е натискът от родителите, учителите и високите очаквания към тях. Тези деца обичайно са натоварени с много повече активности и занимания от обикновените си връстници. Те ходят от малки на балет, пиано, два вида спорт и няколко езика. Денонощието им е уплътнено и не остава време за игра и контакти с други деца. От тях се очаква, че ще бъдат отличници в училище и в живота, а на дребните им неуспехи се гледа като на огромни провали.
Това е огромно психическо натоварване за детската психика. Под подобен натиск децата стават хиперактивни, хронично уморени, неадекватни и самотни.
Сериозна причина за порочния кръг е фактът, че местата в елитните учебни заведения – колежи, интернати и университети – са малко и борбата за тях е голяма. На практика броят на селектираните като престижни колежи и университети само намалява от 1970-а година насам.
Защо е такава битката за елитните училища? Защото елитът на Америка днес не се състои от семейни бизнеси, а от професионалисти с внушително образование. Частните фирми се наследяват, но доброто образование – не. Без значение колко успешни са родителите, децата им трябва да извървят своя път сами. Макар че богатството има своите привилегии. Само за 20-ина години образованите американски родители са започнали да прекарват двойно повече време с децата си, за да ги подготвят от рано за успешно колежанско образование. Те им внушават, че конкуренцията е жестока и трябва да се борят за първите места във всичко – училище, спорт, любов… За родителите е много важно да направят от децата си победители.
Надпреварата между родителите обаче се отразява зле на децата.
Разговорът за интензивния натиск върху децата обикновено се фокусира върху родителската култура. Но е редно да се разглежда в по-широкия контекст на американската икономика.
В известен смисъл, това, което заможни родители правят, работи. Има много малко социална мобилност в САЩ, нагоре или надолу, а повечето от тези, родени в най-богатите и най-добре образовани домакинства, някой ден ще управляват успешен бизнес и ще учат своите деца на същото.
0 Коментара