Нося митическото име Андромеда, но всички ми казват Андро. Живея почти в центъра на столицата в луксозен, тристаен апартамент. Досега имам спестявания на стойност 4897 лева, реализирани от чисти мои трудови доходи, въпреки че съм още на 7 години и осем месеца. Парите съм получила като възнаграждение за положен от мене труд в системата на съобщенията.
Понеже мама и татко не си говорят с месеци, аз осъществявам връзката между двамата. Разнасям бележки между двете стаи, които от деликатност не чета, но най-често приемам и предавам съобщения в телеграфен стил:
– Андро, кажи на баща си да остави 280 лева за ботушките, мокета и щорите.
Предавам съобщението в татковата стая и чакам отговора. В днешния динамичен век няма време за разтакаване. Трябва бързо да го получа и предам на съответния адрес.
– Откъде пари? Нямам! До гуша ми е дошло от нейните ботушки, мокети и щори.
Тръгвам обратно към мамината стая, но гласът на татко ме спира на прага.
– Андро, чакай малко! Кажи на майка си довечера тя да те вземе от фигурното пързаляне, защото аз съм зает и ще закъснея!
Бягам към мама да й предам татковия отговор.
Тя нервничи и мърмори под носа си, за да не я чуя: „Мухльо, защо ми е вкъщи без пари. После се обръща към мен и нарежда с мощния си алт:
– За довечера има много здраве! Аз съм от 18 часа на посрещане на Мигел де Сикейрос, а от 20 часа на парти в съюза.
В татковата стая:
– Мама довечера ще ходи да посреща Мигел де Сервантес, а после ще бъде на парти в съюза.
– Писна ми от тях. Днес Сервантес, а утре може да им скимне самия Дон Кихот да посрещат. Нищо не работят в тоя съюз. По цял ден посрещания, цигари, кафета и вицове.
– Татко, когато дойде Дон Кихот, дали ще дойде с него и Санчо Паиса?
– Не знам! Питай майка си! Тя е по посрещанията и изпращанията.
Освен простата свързочна дейност между мама и татко осъществявам и редакторска, по-скоро цензурна работа. Примерно, ако татко нарече мама „гарга , аз го трансформирам веднага в „чикън“. Звучи много по- интелигентно. Ако пък мама нарече татко „муле“, аз го предавам като „пони“, по-нежно и някак си екзотично е.
Както виждате, работата ми не е проста
като на обикновен раздавач. Налага се да разбирам от психология, граматика, фонетика, та дори по малко и от етика.
За всичко това ми се заплаща. Накрая на тримесечието, когато дойде сметката за телефона, представям и аз моята за проведените стайни и междустайни разговори, редакторски хонорари и т. н. Възнаграждението излиза два пъти по-голямо, защото моят труд е творчески и се заплаща скъпо. Имам пълен работен месец, почти без почивни дни. Плащат си моите абонати, не мога да се оплача.
Имам обаче известен страх за бъдещето си.
При наличието на тази касетофонна техника един ден на моите родители може да им скимне да осъществяват караниците си само чрез записи и мястото ми да изстине. Тайно в себе си обаче се надявам, че това скоро няма да стане. Обидни думи те пак ще си разменят и ще се отвори нов щат за мен: да изтривам от лентата грозните думи и да ги заменям с по-приемливи. Ще трябва само да се преквалифицирам в специалист по звукозаписа. Общо взето ми се струва, че няма да остана безработна. Та нали още Филип Македонски е казал, че най-трудната и продължителна война, която е водил, е била тая със съпругата му Олимпия.
0 Коментара