Ако има едно име в света на модата, което респектира всички, това е Даян Перне. Американка по произход и парижанка по душа, екстравагантната лейди Даян е вероятно най-авторитетният моден блогър и критик от дълго време насам.
Била е журналист, дизайнер и създател на първия моден филмов фестивал ASVOFF. За първи път в съществуването си поредното издание на ASVOFF ще се проведе извън Париж – в София, киностудиото Nu Boyana Film по време на Balkan Fashion Week през юни. Амбицията на организаторите на модната седмица е да съберат артисти от цял свят в България, непозната до момента модна дестинация. Темата, под която ще се обединят дизайнери, медии и байери от цял свят, е: „Модата среща киното!“.
Даян, вие следите модата по цял свят от години, наричат ви моден оракул. Харесват ли ви тенденциите, които виждате? Кои са най-горещите модни точки в света в момента? Кои са бъдещите диктатори на световната мода?
Първо трябва да кажа, че от години наистина не се интересувам от тенденциите. Това, което ме вълнува истински, е творчеството, изработката и красотата. За това и според мен през последните сезони има двама дизайнери, които определят тенденциите. Демна Гвасалия – грузински дизайнер, която ръководи Vetements и е творчески директор на Balenciaga, а другият е Алесандро Микеле, италиански моден дизайнер, който стои зад марката Gucci. Много харесвам и двамата. Демна олицетворява духа на Източна Европа. А тя, от своя страна, успява да предизвиква буквално земетресение в модата с големия броя дизайнери, върху които е оказала влияние. Алесандро пък носи неподправена радост в колекциите си, а те са и доста поетични, и носталгични, но в същото време и много оптимистични. Още с първата си колекция той успя да промени ДНК на марката, въпреки че ако сериозно анализираме, той следва напълно вярно атмосферата на Gucci, просто е препакетирал марката.
Източна Европа, скандинавските страни и, разбира се, Лондон. Това са огнищата за независими нови таланти. Разбира се, Париж остава столицата на модата, защото това е мястото, където дизайнери от всяка част на земното кълбо избират да покажат своята работа.
Като следващо място, което ще представя световната мода, виждам съвсем реално и София. Смятам, че дори и хора, които живеят тук, ще имат възможност да я преоткрият.
Как разпознавате таланта?
Това е инстинкт, просто усещам, когато нещо има автентичност, само този собствен стил има стойност за мен. Всичко друго е модна полюция.
Засега индустрията побеждава изкуството в модата. Какво може да промени това? Умори ли се съвременният западен човек от традиционните марки и големите корпорации?
В продължение на повече от десетилетие бизнесът е заел властта над модата. Мисля, че това ще се промени, защото хората искат творчество, а не просто още дрехи. Ето така например средният западен потребител е твърде уморен от обичайните марки и модни корпорации, някои от тях стават, а други – не. Търговските марки са експерти в областта на маркетинг трикове за създаване на нови начини за привличане на клиенти, посредством преувеличена реалност, игри, апликации, социални медии. Истината е, че засега всичко това работи.
Кой е най-важният елемент от личния стил?
Самоувереност и комфорт в собствената си кожа. Мисля, че човек трябва да се облича не заради другите, а заради самия себе си. Човекът трябва да носи дрехата, а не тя да носи него.
Как се възпитава добър вкус у човека?
Отново мисля, че това е инстинкт. Добрият вкус не се преподава. Може да дават примери за лош вкус, но ако вкусът е достатъчно лош, понякога той може да се окаже добър… Дори някои елементи в стила на Gucci или Vetements също могат да се разглеждат като лош вкус, но това работи. Основното е в баланса, който превръща точно тези елементи в такива от второстепенно значение.
Пряка ли е връзката между благосъстоянието и стила?
Не, никога не е имало. С пари, разбира се, може да купят луксозни марки, но това не е стил. Модата може да бъде купена, стилът не. Стилът на струва нищо, не е подвластен на времето и няма граници.
Вие срещате киното и модата в общо събитие. Какви са пресечните точки между двете?
Преди много години, когато се преместих в Париж, бях дизайнер на костюми в киното. Работех във филма Golem l’Esprit d’Exile на Амос Гита. Разбрах, че режисьорът на филма наистина се страхува от модата. Това, което направих за филма, не беше точно мода, а нещо друго. Успях да поставя актриса във френско бельо като в костюм, а това я правеше да изглежда като гола горска фея, и да облека главния герой в дънки и карирани ризи, независимо, че Гита изпитваше истински страх от мен. Плашеше го това, че съм моден дизайнер от Ню Йорк и то от 13 години. Тогава за пръв път ми дойде идеята да направя фестивал на модния филм, през 1991-а. Благодаря на Амос, че ми показа какво трябва да направя. Един добър моден дизайнер изгражда характера си, отличава работата си, когато подкрепя филма. Много важно е да се надживее егото и да не се привлича вниманието към себе си. Важна е екипната работа и общият завършен продукт да е в хармония с останалата част от филма. Модата има за цел да допринесе нужното за филма, както и филмът да направи същото за модата. Важен е именно този обмен. Това е и моят фокус в тази колаборация на изкуства. Оценявам сценария и всеки един компонент в модните филми със същите критерии, спрямо които оценявам всеки друг филм. Единствената разлика е, че дрехите са главните герои, около които се разказва историята на филма.
0 Коментара