Помните нарцисиста, нали? Онзи, който се появи в живота ви като гръм, слушаше ви внимателно и попиваше всяка дума от личната ви история, страховете и надеждите ви, за да ви внуши, че е точно това, от което винаги сте имали нужда. Онзи, който се отнасяше с вас като с най-ценния подарък в живота си и ви качи на пиедестал… само, за да ви свали от там с шут и да ви обезцени по всички начини, които успее да измисли, изобретателно да злоупотреби с доверието ви и да ви удави в непрекъснат стрес, докато не ви принуди да го напуснете или не си тръгне сам?
Същият, който след известно време се появи, за да ви засмуче отново в живота си с обещанието „сега съм нов аз и нова ти, започваме отначало, забрави миналото“? А после пак завъртя цикъла „идеализирай – обезценявай – напусни – придърпай обратно“?, само че този път още по-садистично и без първоначалните фойерверки? И така няколко пъти?
Тогава, при наличие на достатъчно плътен контакт с реалността, вече сте се досетили, че следващото кръгче на адската въртележка не само ще ви изпрати на познатото дъно, но и ще ви връчи лопата, за да продължите да копаете надолу. А ако налице е минимум от самосъхранение, ви е безпощадно ясно, че
за да си спасите живота, трябва да бягате.
Да бягаме, но как? За връзката с нарцисист мислим като за проблем с психоактивните вещества или иначе казано – като за наркомания, защото тя е точно това. Шоковете на които ни подлага нарцисистът – предателства, изневери, обезценяване, престъпна безотговорност, лъжи, понякога и физическо насилие, редувани с грандиозни жестове и емоции, карат организма ни да освобождава вещества като допамин и адреналин. А към тях буквално се пристрастяваме. Не само емоционално, а съвсем истински, физически, биохимията ни се променя.
Искаме си дозата
и рационализираме тази потребност с децата, покрива над главата ни, любовта, лоялността, постоянството, „всички връзки имат възходи и спадове“, правим сложни анализи на ситуацията и я обясняваме с тежкото детство на нарцисиста. При това забравяйки да погледнем в собствените си ранни години и собствения си принос към това да сме в тази ситуация. В един момент обаче, всякакви обяснителни схеми спират да работят и ако човек иска да живее,
трябва да си начертае пътя за бягство.
Който минава не през борба с нарцисиста, а със себе си.
Отваряме скоби, за да кажем, че нарцисистите не се закачат за хора на случаен принцип, а избират жени или мъже – защото нарцисизмът не дели по полов признак – които ласкаят и затвърждават самооценката им. Те очакват партньорът им да има някакви постижения, да е с определен социален статус, да изглежда добре. По правило, партньорът на нарцисиста е емпат, който трудно поставя граници, възпитан да пренебрегва своето в името на общото,
тип спасител.
Обикновено му се е налагало да полага много усилия, за да получи одобрението и вниманието на членовете в генеричното му семейство или да “отглежда” родителите си, за да им помогне те на свой ред да го обгрижат адекватно. Така че връзката с нарцисист е един вид мрачен комплимент, а не провал, освен ако не я оставим завинаги да изсмуче живота ни и да го хербаризира.
А как да не се случи това?
Като начало е разумно да си дадем сметка, че приказката или великата любовна история е била само в нашата глава. Човекът мери със собствения си аршин, затова емпатът по дефиниция приема, че хората влизат във връзка като него – конструктивно, с цел споделено обогатяване на живота, израстване чрез общуване с другия, приятни преживявания, взаимно пазене на гърба. Нарцисистът обаче никога не е искал това, макар и да не си е давал сметка, тъй като контактът със собствените му емоции е силно зашумен и нарушен.
Той не търси хармонична връзка,
основана на взаимно зачитане и среща по средата, а постоянна драма, която го кара да се чувства жив, валидиран, значим, в състояние да държи в ръцете си съдбите на хората. Затова щом адреналинът от първоначалната еуфория вече е спаднал, тя или той ще започнат да обезценяват другарчето – властта да нараниш някого, който те обича, също е доказателство за собствената значимост и адреналинов прилив. Нарцисистът никога няма да ни прости, задето не сме успели успешно
да напълним празнотата му.
Ще ни се гневи понеже знае, че обичаме образа, който ни е продал, а не истинската му същност. Затова и доста лесно ще премине към търсене и идеализация на следващия обект. Всъщност, самият обект не е от чак такова значение – нарцисистът практически не подозира за съществуването на партньора си, той е функция. От това откритие първо ще заболи много, а после ще олекне.
Втората стъпка е да осмислим,
че нарцисистът не е източникът на всичките ни проблеми и тъги, а просто симптом на недолекувани и неосъзнати травми и неблагополучия. Разумно е подробно и многократно да огледаме тези травми, да постоим с тях, да ги изговорим с доверени хора или професионалисти, да ги преработваме малко по малко. Нарцисистът се появява, за да ни запознае със собствените ни болки, пробойни и слаби места, избутани на дъното на съзнанието ни. При това запознанство имаме избор – или да конфронтираме тези пробойни, или да загубим живота си (метафорично, но нерядко и буквално).
Третата стъпка
е да спрем да мислим за нарцистичния партньор като за същото, което сме ние и да си представяме, че можем да разчитаме на съвест, привързаност и етично отношение. Жичките на тези хора са свързани по съвсем различен начин и нищо от мотивацията на здравия човек не се отнася до тях. Макар добре да знаят какво по принцип е дълбоко нередно и дори престъпно, те практикуват всякакъв вид от нечестни до криминални поведения с
усещането, че правилата не се отнасят до тях
и винаги имат обяснение защо не са направили нищо нередно. Дори ако целият свят и последствията от поведението им казват обратното. Затова не е разумно пак и пак да обясняваме, колко ни нараняват и колко е неконструктивно поведението им. Спираме да ги превъзпитаваме, спираме да реагираме на провокациите им, точка.
Четвъртата стъпка
е да се прекрати или модифицира контакта с нарцисиста.
Но преди да стигнем до там, нека огледаме, какво още ни задържа във връзка с него.
- Страх от оставане сам.
Съзависимият често няма нужната самодостатъчност и саморегулация, както впрочем и нарцисистът. Постоянното взиране в лудостите, които твори нарцисистът, за емпата също е вид бягство от себе си и абдикиране от отговорността за собствения си дневен ред.
- Ниска самооценка.
За това се е погрижил в немалка степен и нарцисистът, като я е свалил още повече със систематично подриване. Иронията е, че той е мачкал по-перфидно или по-открито самооценката ви отчасти от страх, че ще бъде изоставен, ако имате усещането за себе си като за привлекателен човек с много възможности. Но когато накрая ви е видял смачкан/а и загубил/а блясъка си, е спрял да ви цени.
- Привързаност към определен стил на живот,
страх от промяна, страх от реакциите на околните.
Вероятно прави впечатление, че децата не са посочени в този списък. Те са универсалният ни аргумент за опитите да опазим нездравия възел, който ни привързва към нарцисиста. Но са и най-наранените и застрашените в семейство, в което съзависимият смита под килима реално случващото се, защото не се усеща готов да разклати лодката и по този начин валидира поведението на нарцисиста като нормално. Какво се случва с децата във връзките на нарцисиста обаче е отделна тема, затова се връщаме към:
Стъпка 4 – прекратяване на контакт.
Звучи просто, но не е. Пристрастеността към бурните емоции и напрежението оставят съзависимия в тотален вакуум, след като нарцисистът не е наоколо, за да ги създава. На преживелия нарцистична злоупотреба ще му се наложи да положи много труд, за да възстанови себе си и живота си. Вероятно, както и с отказването на цигарите, ще има един, два или повече рецидиви и нарушение на режима „без контакт“. Важното е с времето периодите да стават все по-дълги, докато окончателно детоксикира нарцисиста от системата си.
По-сложно е, когато има общи деца.
При този вариант контактите с нарцисиста се свеждат до комуникация, свързана единствено с тях. И в двата случая големият капан е изкушението да се търсят отговори от нарцисиста, за да получи съзависимият усещане за завършеност и приключване. Извинение, обяснение и цялата истина обаче никога няма да има. Късането с човек с такава личностова структура винаги оставя усещането за нещо незавършено, което не дава мира, защото нарцисистът винаги ще се опитва да ви държи на кукичката, в резерв. Просто приемаме, че отговорите тук не са външни, а нещо, което трябва да я потърсим в себе си, за да излезем по-цялостни от изпитанието на връзката с нарцисист.
0 Коментара