До XII век нито мъжете, нито жените знаели какво е това джоб, чанта, мрежа. Всичко необходимо – ножове, четки за зъби, оловни гребени, с които рицарите от време на време решели брадите си, и много други неща – било окачвано с връвчица за пояса.
След кръстоносните походи между многото новости, донесени от Изтока, се появили и кесийките. Всяка дама смятала едва ли не за въпрос на чест да избродира, да украси кесията – подарък за своя рицар.
От XIV до XVI век градчето Кан в Нормандия дължало разцвета си именно на кесиите. търговците, специализирани в продажбата им, кръстосвали Европа от Лисабон до Константинопол. Шарл де Бургенвил – френски писател и антиквар – пише, че такива кесии не можели да се направят в никой друг град. Те са подходящи и за пищната аристокрация, и за строгия съдия, и за прекрасните дами…
По-късно кесиите започнали да губят значението си. На мъжките дрехи се появили джобове. И Робинзон Крузо, и Гъливер са носили камизоли и бричове с джобове. Жените обаче запазили предпочитанията си към кесийките. Започнали да ги носят в ръце.
След Френската буржоазна революция през 1789 г., в период на всеобщо увлечение по античността, хората си спомнили, че елинските законодателки на модата са държали козметичните си средства в амфори. Женските чантички започнали да напомнят по форма древногръцки вази. Те получили название „ридикюл“, което ще рече „смехотворен“.
Смехът си е смях, но ридикюлите скоро станали неделима част от женския тоалет. Нито една жена не се появявала в обществото без съотвествуващ на дрехата й ридикюл.
В края на XIX век на мода дошли чантите с инкрустация от костенурка и бисери. Появили се и ключалки. Чантичките били носени на ръце, или окачвани на верижка.
От XIX век чантите, от привилегия на знатните дами, станали всеобщо достояние. Сега в тях се побира всичко – портмоне и храна, книга и чадър, прах за пране и козметика и т.н….
0 Коментара