„Едно ранно утро, когато тримата бяха отишли да разглеждат гробницата на Теодорих Велики, завинаги се вряза в паметта на момчето. Нежнорозовата и зеленикава плесен по каменните ковчези, поставени върху обрасли с мъх плочи в древната базилика, тържествената тишина и далечният звън на камбана, а след излизането от гробницата свежият аромат на рози, който полъхът на утринния ветрец донасяше от градините – такива спомени остави у Джакомо разкошната някога Равена.”

Заради тези няколко реда, прочетени за пръв път в средата на 80-те години на миналия век, до днес една от фиксидеите, на които подчинявам минутите всекидневно мечтаене, е да отида в Равена.

Нищо не може да заличи възторга,

който остави образът на романтичен средновековен град от любимата ми в продължение на 17 препрочитания книга „Наследникът от Калкута”. Няма друго място, за което да съм чела от първата приказка до ден-днешен, което да ме привлича по този магичен начин.

Признавам – „Наследникът” не е най-любимата ми книга от детството – трудно бих избрала първенец сред всички приключенски романи „за юноши”, пуснати на книжния пазар от тогавашното издателство „Отечество”. Жадната ми за приключения и романтика душа (бях едновременно и Портос, и Бялата дама…) намери обаче в книгата на Роберт Щилмарк най-много от всичко. Пирати, италиански дожове, британски колонии – черни роби от Африка и индиански вождове в Северна Америка…

С ръка на сърцето ще кажа, че въпреки морските си корени, половината знания за морските дела натрупах именно от бележките под линия в „Наследникът от Калкута”. Ако не беше пиратската сага, трудно щях да науча що е то форщевен или бушприт.

Не че днес подобна информация ми е необходима – ни най-малко. Но в подрастващото ми съзнание дори фактът, че научавам толкова много от толкова интересен източник, бе достатъчен да се влюбя окончателно и без дилеми в книгата. В продължение на цяла лятна ваканция изчетох 879-те й страници, като някои глави минах по два до три пъти. След това препрочитах любимите си пасажи над дузина пъти. Резултатът днес е, че духът на романтизма е свил удобно гнездо в сърцето ми и явно няма никакво намерение да го напусне.

Сега използвам често „Наследника” като анти-РС хапче за нечетящи тийнейджъри, забили поглед в игричките на компютъра. Моите деца са още малки за подобно четиво, но вече имаме постигнат успех при шестокласник, спрял да общува с печатното слово в края на трети клас. И това ако не е напредък…

А в Равена все някога ще отида. Позната, която живее от години в Италия, и то именно в това градче, ме увери, че ще се разочаровам. „Като характер Равена е нещо като стария Несебър –нищо повече”, каза тя. Но мен все пак ме влече оня камбанен звън, нежнорозовата и зеленикава плесен и цялата – създадена от собственото ми въображение, прелест на разкошната някога Равена…

Facebook Twitter Google+

0 Коментара