Винаги съм се чудила на някои малки странности в Pornoland. Например защо Снежанките, Пепеляшките, Принцесите върху грахови зърна и Спящите красавици се объркваха непрекъснато и смятаха, че принцът всъщност е нещо средно между Крали Марко, Бай Ганьо и прочее местни типове? И какво всъщност означава да си принцеса в държавата на проститутките?
Аз, като една просто Алиса, взех да влизам в час едва когато установих, че Wonderland неусетно се е превърнала в Pornoland.
Че розовото вече не е символ точно на невинността.
И че една Пепеляшка може много добре да си оправи живота откъм лукс, просто защото крачето й се e оказало малко (отслабнала с Дюкан и си е сложила силиконче). А Снежанка си заживяла щастливо, след като показала безпомощност и изчакала младежът да я спасява от отрови и мащехи (наркотици и жилищни кредити). Нищо, че преди това милата се забърка в анимационно филмче със седем джуджета, които не бяха съвсем почтени в намеренията си.
Поне хонорарът й скочи
Горката Алиса обаче все нещо не уцелваше в тая схема. Все нещо не й беше ясно и все имаше надежда, че в Pornoland някога ще дойде друго време. Което да я върне назад към отдавна забравения Wonderland. Отдавна вече не помнеше дали и там, както тук, беше задължително да се усмихваш, когато не ти е смешно, и да правиш разни смешни движения, когато искаш да станеш телевизионна звезда.
Жителите на Pornoland са такива, които не можеш да запомниш, но вече познаваш всички. Състоят се основно от високоплатени проститутки с претенции за поетеси, певици и мениджърки, крадливи момченца с поршета, наркодилъри и ДДС-измамници. Всеки има своята странност – например да произнася думите наобратно, да боядисва розите в червено или да твърди, че контрабандните курабийки се правят от пипер. И цялата тая лудница е толкова нормална, че
ако не си луд, не си нормален
Освен порноиндустрията тук се развива успешно само сивият сектор и един нов бизнес, наречен убиване на човешкото. В Pornoland закон божи е и да имаш вуйчо владика, дърт тъпкач или просто да си безскрупулна кучка. Ама много безскрупулна.
Алиса се плашеше до смърт от съдбата на Малката русалка, която само поради анатомичните си особености не беше успяла да остане с принца. (Предлагаше ограничен набор от умения и възможности в областта на секса). Опитваше някак да балансира между безмилостните закони на Pornoland и отвеяните представи за щастие в Wonderland. Нещо като да бъде девствена курва.
Години наред се чудех откъде идва огромното разминаване в мнението на хората за мен. Интересно ми беше защо според едни съм „кучка”, а за други – „ангелче”. Безспорно най-трогателно ми беше да чуя, че „съм просто един ред бул”, и то от място, от което държах да чуя такава дефиниция. Давам криле, едно друго. Накрая си обясних цялата тая шизофрения с това, че просто
живеех паралелно в двата си свята – Wonder и Porno
И ако ме хванеха в единия – давах криле, бях ангелче и не правех нищо забранено. В другия не спирах да трупам псувни дори от близки и познати и гадостите, които вършех понякога, изненадваха самата мен. В първия обикновено бях наясно кой е моят принц и главното – защо. Във втория – принцовете нямат брой, нямат лица и единственото, което ги обединява, е, че са попрехвърлили възрастта, на която имаха горда осанка на коня.
Аз не зная защо си харесах Алиса. И до ден-днешен й се чудя на акъла. Кой сънува такива неща без вещества? Всъщност чудя се и на Алисиния акъл, и на моя. Защото тя няма принцове и ловци спасители и си е по своему щастлива. Виж Лигави костенурки, луди Шапкари, Гъсеници с наргилета и прочее неща не липсват. Години наред фантастичните картинки се преплитаха в не много умната ми детска глава и просто си съществуваха като анимационно филмче. Нелогични и неподредени.
Сега обаче тя е голяма и малко по-умна и вече знам: хич не е случайно, че харесвам точно Алиса. Винаги ми е било чудно как Луис Карол е успял да я измисли. Той неведнъж е споделял, че светът на малките момиченца му е любим.
И неведнъж ги е рисувал голи
И неведнъж го обвинявали, че е педофил. Някак ми просветна, че вероятно аз съм Алиса в моята страна на чудесата. И че тя е виновна за всичко. За всичките моменти, в които далеч по-възрастните от мен мъже, с които съм споделяла живота си, са били при някоя леличка. Законна тяхна съпруга. Или за онзи момент, в който аз самата не станах такава законна, защото разликата в годините беше повече, отколкото в един момент щеше да е безпроблемно. Въпреки напредъка на медицината в хапчетата за ерекция.
Сетих се, че за разлика от връстничките си, никога не съм ходила на войнишка клетва. Никога не съм имала гадже абитуриент. Когато трябваше да изживявам тези момински трепети, аз се учех да пия шампанско по приеми. Сега подозирам „учителите” си в педофилия, но тогава бях щастлива. Когато при новия прочит на Алиса стигнах до главата с Червения котак, разбрах, че именно него съм видяла в застаряващата ми любов. И че той вероятно никога няма да ме остави на мира – точно като гадната котка в приказката. Идваше и изчезваше. Постоянно се усмихваше. А до този момент не бях виждала котка да се усмихва така.
„А не може ли да не се явяваш и изчезваш тъй бърже? Зашеметяваш ме!, рече Алиса. И тоя път той изчезна доста бавно; започна с крайчеца на опашката си и свърши с усмивката, която остана да се вижда още малко, след като цялото му тяло беше изчезнало.”
Когато започнах да виждам усмивка без котка, вече знаех, че с връзката ми е свършено. Но съм убедена, че Котаракът винаги ще дебне, покатерен на някой клон. Горе-долу по това време Wonderland се превърна в Pornoland и аз се промених от чиста и анимационна героиня в една малко по-различна. Все пак сериалът ми изискваше определено поведение, а ролята ми беше гарантирана, само ако променя някои принципни свои разбирания. И така се стигна до момента, в който
първа гордост за мен беше да ме опишат с една дума – „кучка”
Алиса реши, че трябва някак си да извирее в земята на порното. „Учителката ни по бесуване беше една голяма змия, идеше един път в седмицата. Тя ни преподаваше въртеж на кръгове.” На мен бесуването никой не ми го показа как става. Реших обаче, че съм природен талант и че бесувам невероятно добре. И в кръговете, и във въртежа. А това определено се харесваше на чичковците в Pornoland, които бяха правени по калъп, 45-50-годишни. Или поне така казваха. Симпатични и поддържани. Поне моите. Самочувствието – 10 по десетобалната. Идеята – че с пари всичко се купува – времето ми, желанието ми, два пъти по-свежата ми от тяхната кръв.
Веднъж ми хрумна, че това си е някаква форма на вампиризъм, но оставих тия драматични разсъждения, като се сетих кой ще бъде в ролята на жертвата. Понякога се намираше нещо различно, което да разколебае виждането ми, че тези отношения са най-подходящите за мен. Но то обикновено бягаше бързо.
Така и никога не успях да се разбера с Мартенския заек. След като ме подмами с подскоци на плажа и ме поведе на дъното на кладенеца, през цялото време в страната на порното издирвах него. Гоних го с устрема на побъркана. Устройвах му капани. Бях мила. Бях зла. Бях истерична и се правех, че не ми пука. Накрая спря да ми пука. Честно. Само се трогнах, когато гадината призна, че през цялото време е знаел абсолютната истина. Аз съм ангелче. И само се правя на друга.
„Катерицата начаса заспа, а и другите не й обърнаха ни най- малко внимание, макар Алиса да се обърна един-два пъти с надежда, че ще я повикат назад.”
Разочаровах се от това, че не съм била безценна. В дъното на цялата работа отново видях чичо Луис Карол, който ехидно ми се хилеше и ме препращаше в поредния сюжет със застаряващ мъж.
Той си умираше някаква пикла да го мачка,
да му харчи парите и да обикаля магазини за мебели с нея. С огромно удоволствие избираше сатенени чаршафи, сексът върху които трябваше да бъде забранен със закон. И особено за възрастни. Внимание, контузии!
Чичото беше впечатляващо красив и ако се питате каква му е кожата – не, не мирише на пръст. Държеше се като човека на Пепеляшка, дето я гони с изгубената обувка. Във всичко беше добър. Една странност обаче никога не можах да забравя и тя бе повече от тази на Шапкаря, Заека, всички останали луди.
Първия път, когато правихме секс, чичко си носеше памучна пижама в пликче на задната седалка на новата си поръчкова каляска. Синя на кафяви ромбоидчета (пижамата, не лимузината). По някое време, след като вилня като младеж, си я облече и окончателно увеличи годините си с около 100. А после се оказа, че обича да си плаща за всичко, дори за това да си мислиш за него. За чичо всички бяхме планети, които се въртяха около него – Слънцето, защото орбитите им бяха предплатени.
Но Алиса, горката, отново прояви шизофренния си характер. Тъй като не беше достатъчно закоравяла в порядките на Pornoland, започна да търси начин да емигрира за пореден път в Wonderland. А чичо просто не можеше да се превъзпитава на всичките си сто и кусур години, и потърси друга Алиса, която да напомпа със силикон и чието време да запълни с парите си. И която най-вече няма двойно гражданство в двата Land-а, а си е дибидюс Porn.
Оригиналната Алиса пък се зачуди дали този път да не прескочи в Огледалния свят, където редовно щеше да си пие хапчетата и да се посвети на бродерия и каланетика. И където се надяваше да няма педофили. А самата тя да си педофилства.
0 Коментара