На десетина километра от Разлог се намира село с озадачаващото име Горно Драглище. Като помислиш – нито в планина, нито в низина, тоест – световнонеизвестно. Първото нещо, което ти хрумва в такъв случай, е: какво ще правя, ако ми се наложи да остана тук няколко часа?!

Точно на влизане се е изпъчила голяма триетажна Къща за гости – „Дешка“, която може и да подминеш. Не е на 150 години, няма просторен двор с ливадка и фонтанче, нито басейн или слънчеви батерии – обикновена селска къща. Вътре също няма какво толкова да те впечатли – една механа, втора по-малка, с камина, зимна градина на последния етаж, огромни жълто-оранжеви тикви по стълбите, стаи с чамови мебели… Е, има и малък етнографски кът – с истински стан, където можеш

да седнеш и да си изтъчеш торбичка и чорапи, дървена люлка,

ползвана от бабата на Дешка, автентични носии, закачени по стените, съдове от едно време… И все пак, кое е това, заради което семейният хотел получи специална награда и сертификат Зелена къща от Държавната агенция по туризъм и Българската асоциация за алтернативен туризъм?

14-те сертификата и 6-те награди бяха присъдени в края на миналата година от българска комисия според критерии, определени от Европейския център за екологичен и селски туризъм ECEAT. Сертификатите се дават за принос към устойчиво развитие на туризма в региона и опазването на околната среда.

Натоварена с всичките тези мисли, влизам в кухнята, където ме кани стопанката. Дешка се радва, защото утре пристига група от 7 велинградчани. Те ще останат една вечер, а после отиват в конната база в Бачево. Обади ли се някой, че ще дойде, и аз пощуревам, говори тя, докато слага третата тенджера на печката. В нея има чекане с ориз. Капамата е почти готова, на масата са подредени сладкиш с тиква – бурек, салата от варен фасул и поленик – пита, залята с прясна свинска мазнина и покрита с мръвки.

Семейството на Дешка и Владо винаги е било с предприемачески дух,

но от 3 години се занимава само с посрещане на туристи. Всичко започнало, когато Дешка участвала в обучение за устойчив туризъм като начин за алтернативен поминък. Тя има малък шивашки цех, Владо работи в строителна фирма в Разлог, по-малката им дъщеря Вили е администратор в хотел и никой нямал никаква идея как да прави семеен хотел… Докато една Коледа в дома им се появил архитект, тръгнал на ски в Семково. Освободили му детската стая и той останал не 2, а 8 нощи. Толкова бил доволен от храната и топлината, които получил, че няколко месеца по-късно дошъл с приятели. Когато хората се връщат, това е оценката, че сме се представили добре. И тогава решихме, че трябва да се занимаваме точно с това, разказва Дешка.

Междувременно в стаята влиза чернокосо момче на около 20 години и се представя като

Джо, доброволец от Корпуса на мира.

Дешка му сервира вечеря и обяснява, че Джо живее от 2 месеца у тях и преподава английски в селското училище. После идва Владо и констатира, че не е достатъчно горещо, щом не сме се съблекли по къси ръкави. Къщата се отоплява с локално парно – за него и готварската печка са осигурени 60 кубика цепеници.

Повечето от продуктите, които използва Дешка, са домашно производство. Сиренето е купено от мандрата, прясното мляко – от съседа, зеленчуците са от градината – камби, домати, пиперки, магданоз. Всеки, който иска, може да си направи сам салатата. Сладкото от боровинки, сините сливи и боровият мед са от бабите – нали целта еда печели неедин човек, а цялата общност.

И когато леглата в нейната къща се запълнят, тя настанява гостите при съседката Вела. Ами коя е Надежда Кротева – питам аз, имайки предвид дамата, която отговаря на имейлите ми. Това е официалното ми име, смее се Дешка. Тя обяснява още, че

селяните са добри еколози и нищо не изхвърлят.

Печката се пали с борика. Хартията се разменя в Разлог за тоалетни рула. Остатъците от храната се дават на кокошките и козите. Торта от животните отива в градината…

Добре – ползвате дърва, биоразграждащи течни сапуни, имате енергоспестяващи крушки. Можете ли да поставите слънчеви батерии?, питам, защото това са част от критериите на ЕСЕАТ за Зелена къща. Освен тях европейският център за екологичен и селски туризъм дава точки на тези, които: правят отстъпка в цената при ползване на обществен транспорт, предоставят колела под наем, демонстрират биодизелови превозни средства, използват фотоклетки и ограничители на водната струя, елуредите клас А, събират дъждовна вода, информират гостите си как да пестят вода и ток… Това последното вече ми се струва доста неприложимо у нас.

Ако имам пари, всичко ще ремонтирам, батерии ще сложа, ние имаме интерес от това. Но частна ВЕЦ засега не можем да направим. Няма да те лъжа – много трудности имаме, защото трябва да инвестираме. Когато спечелихме наградата, се обади една журналистка да пита като тебе колко от критериите покриваме, а аз й казах: Не всички, но гостоприемството и домашната храна – 20 процента!

По едно време на вратата се чука и влизат две жени:

Ние сме от проекта за дивата коза, представят се те. Каква дива коза тука?!

Ами да – направихме екопътека за дивата коза и утре приключваме обучението на водачите, отговаря Светлана Аладжем, изпълнителен директор на фондация Екологични консултации.

На другия ден тръгвам по екопътеката с още десетина души. Водач е Райчо Гънчев, който знае всичко за всички диви животни в България. От него разбирам, че в местността Гер- маница живеят петнайсетина екземпляри от подвида Балканска дива коза. Рано сутрин, при ясно време те могат да се видят на скалите под околните върхове – Куков връх, Герман, Езерник. Ако бракониерството намалее, има шанс до някол-ко години техният брой да се удвои. Дивата коза е вписана в Червената книга на България и у нас в момента има о коло 2000 животни.

Докато вървим, Райчо обяснява коя следа от какво животно е, разказва как глухарят си прави тунели под снега.

В съседство върви друга екопътека – на глухаря и рилската иглика, която е ендемит.

Мога да ти направя такава програма, че две седмици няма да скучаеш – уверява ме Дешка, и почва да изброява: мечките в Белица са на 10 км оттук. Имаме оброчище, римска пещ – сигурно си я видяла

покрай екопътеката, църква от 1614 г. под защитата на ЮНЕЕСКО.

Тя се намира в съседното село Добърско. В местността Копана църква пък са останките от параклиса Св. Троица. Минералните бани в Баня са на 5 км, ходим и на минерален плаж през лятото – в Елешница и в Добринище. Имаме си една красива местност по-нагоре. Равне мочуре се казва. Семково е близо – за скиорите. Банско е на 15 км, Добринище – на 22 км. За конната база в Бачево, което е на 4 км от Разлог, ти казах. През лятото организирахме и зелено училище – учим деца на занаяти и фолклор, кулинарна дегустация, готвим заедно – много беше хубаво, поне знаеш, че правиш нещо добро.

Къщата за гости е единственият селски хотел в Южна Рила със сертификат от PAN PARKS, в чиято мрежа са включени най-ценните територии в Европа с дива природа, и местата, където може да се отседне. Тя е и единствената зелена къща със специална награда за гостоприемство. Което според мен няма цена. Или можеш да посрещаш хора, или не можеш. Става само ако го правиш с кеф.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара