„Готвя по телевизията“ – така казва една приятелка и ако се замисля, това е много точно определение. Тя гледа кулинарните канали, записва си рецепти и предлага на семейството си вкусни тайландски рибни изкушения, оригинален щолен и класически френски ястия. И наистина й се получава. Тя е като героиня от български вариант на „Джули и Джулия“ и кулинарната терапия й понася отлично.
Аз не съм домашен шеф-готвач. Провалих се, въпреки упорството си, с опитите си да готвя като Джейми или като Найджела, Рейчъл или Джейда. Харесвам Антъни Бурдейн, който похапва и попийва с удоволствие вкусни и вредни неща и е слаб като олимпиец. Харесва ми неговата страст към храната и това, че знае какво наистина е важно: не само как да приготвиш вкусна храна, но най-вече да я изядеш с удоволствие. Дори и това да е филийка със сирене. Ала това е само една от причините да преяждам с Антъни.
Също като мен, той е гладен на очи.
Аз съм наследила това от майка ми. И тя в първите години на прехода се чувстваше като дете в сладкарница, щом влезеше в супермаркет или ресторант, особено в чужбина. Тогава се отвориха първите възможности за обикновени хора като нас да пътуваме по света. И ние се възползвахме. Майка ми стана още по-добър кулинар и се запали и по т.нар. кулинарен туризъм. Така засища с удоволствие не само очите си, а и ни готви още по-вкусно.
Аз се оказах с по-малки възможности да изям всичко, което очите ми искат, и се задоволявам повече да попивам цветове, форми, ухания. Това ме успокоява повече, отколкото самото готвене. Когато готвя, никога не изглеждам толкова изискана и щастлива, както Джулия Чайлд, или спокойна и точна с движенията, както Джейми. Факт – готвенето не ми е страст, а то рядко се случва, без около мен да се навърта 4-годишен съшеф, без да си ударя главата в някой забравен шкаф, или да забравя, че яйцата са свършили в най-неподходящия момент.
Когато ми се наложи да готвя активно (все пак очите на любовта не са яйца на очи), опитах всичко, което би включвало „първи клас“ за начинаещи домакини в началото на XXI век. Купих си книга с класически български рецепти, изчетох с удоволствие кулинарните магии на „Афродита“ на Исабел Алианде и още си поплаквам на „Като гореща вода за шоколад“.
Естествено, запознах се с Джейми
и неговите 15- и 30-минутни маратони за вкусна и бърза вечеря. И тогава семейството ми започна редовно да разиграва следния скеч:
– Кога ще вечеряме?
– След 30 минути – отговарям аз.
– Значи след час, – казва той.
Рецептите на Джейми и Рейчъл Рей – признати майстори на готвенето по часовник, интерпретират традиционни рецепти, които понякога отнемат часове, като ги свеждат до изпълнението на прост алгоритъм от действия. Изглежда лесно, ако разполагаш с готов списък от продукти с точни мерки и повече посуда, отколкото моята малка кухня може да побере. Затова, както и при други, при мен 15 минути са равни поне на половин час. Бърз поглед към екрана на телефона/лаптопа/книгата…„ и сега какво слагам…“, следван от „ох, забравих солта“. Междувременно „не сега, миличък, ще ти дам морковче после“ и „не мога да говоря, питай баща си“. Резултатът обикновено е нещо, което или децата, или някой друг не яде, а усещането е, все едно съм пробягала спринт отсечка, без да съм спечелила първо място. Бъркотията в кухнята оставам без коментар.
Разбира се, бързото готвене има и предимства – дава идеи за здравословно и вкусно домашно хранене въпреки забързания ритъм на живот. Продуктите, които готвачите ползват, обикновено са достъпни в големите супермаркети и на малките пазари, но изискват нотка авантюризъм, ако определяте някои от тях като екзотични. Този тип кухня понякога и пести. Както Джейми Оливър, така и Рейчъл Рей, използват качествени полуфабрикати като купешко бутертесто, сосове, а също и домашно приготвени консерви и зимнина, подправки от балкона. Колко се смях, когато Джейми благодари от екрана на добрите хора, които са изпекли и обелили червените чушки за скоростното му ястие. Разбира се, Джейми е умен бизнесмен и не обезкуражава аматьори като мен: „Ако първоначално ви отнема малко повече време и кухнята ви е в бъркотия, не се безпокойте – това е част от процеса и ще станете по-добри, ако продължите да готвите“.
И така, аз продължавам. Готвя, но не за време. Нося стара
тениска, върху която личат петна от зехтин
и нещо неизвестно по произход, и хващам дори скоро фризираната си коса на смешно кокче на тила. Нямам нищо общо с Найджела, Рейчъл и не жонглирам с тигани като Джейми. Аз готвя, за да се храним, надявам се, здравословно и вкусно. Затова крада идеи от кулинарния канал, от интернет, обаждам се на мама, после добавям нещо от себе си и така просто…готвя. Когато си почивам, с удоволствие попивам кулинарна и житейска мъдрост от телевизионния екран за чревоугодници. Но както казва мъжът ми: „Ако беше сготвила и една трета от това, което виждаш, щяхме да сме много дебели“. Е, не съм. Аз съм като Антъни – кулинарен епикуреец, който знае, че храната е за ядене.
Правилата на бързото готвене
- Планирайте менюто за седмицата и пазарувайте според него. Заредете и поддържайте кухнята си с основни продукти и подправки.
- Включете семейството си в подготовката на ястията – нека децата измият зеленчуците, подредят тенджерите и подправките. Мъжът ви може да подготви месото. Гответе заедно, за да оценят труда зад печката.
- Не гответе за време, особено ако сте неопитни или експериментирате. Колкото повече готвите, толкова по-добри и бързи ще ставате.
- Ако наистина бързате, заложете на познати ястия, които няма да ви изневерят.
0 Коментара