Даниела Ламбова е създател на блога Dani’s Cooking който е сред номинираните за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май. Годишните призове се връчват за четвърта поредна година.

На уебсайта на Годишните награди за кулинарни блогове https://kulinarninagradi.com можете да се запознаете с номинираните и да гласувате за своите любими кулинарни автори ТУК.

Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Казвам се Даниела. Живея в София. По образование съм филолог и работя като ръководител на екип в международна компания.

Второто ми хоби, което напоследък взе да става все по-сериозно, възникна покрай блога и то е фотографията.

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

Когато се събрахме да живеем с мъжа ми, изведнъж в мен се появи голямо желание да творя в кухнята. Аз и преди това обичах да готвя, но дотогава животът ми беше фокусиран основно извън дома: кариера и социални контакти.

В търсене на рецепти из интернет изведнъж установих, че съществува феноменът “Кулинарен блог” и се замислих, че ако и аз си направя такъв, бих могла да споделям експериментите си в кухнята и с други хора. Понеже съм човек на действието, не му мислих много и без да се усетя и аз си направих блог. Даже не знам как изобщо ми хрумна това име!

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

Като малка най-много обичах да наблюдавам мама и баба докато правеха сладкиши. Баба ме научи да правя кекс с лимонада. Тя беше много добра готвачка, каквато е и майка ми, но и двете никога не са били особено запалени в сладкарството.

Имам спомен, че на около 14 години направих сама палачинки, а скоро след това се специализирах в приготвянето на кексове и сладкиши.

Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

Много хора са ме учили да готвя: майка ми и баба ми на първо място, но също и мъжът ми, колкото и странно да звучи. Той донякъде е по-добър готвач от мен, когато става въпрос за вечеря и обяд. Просто покрай сладкишите някак губя интерес да готвя манджи. Сладкарството е голямата ми страст от дете и на него съм се учила съвсем сама от блогове, видеа и готварски книги.

Много бих се радвала, ако чрез блога ми и аз съм научила някой да приготвя сладкиши. Сред хората около мен почти няма никой, който да иска да се научи да правят торти – все им се струват сложни. Но истината е, че има и много лесни рецепти за сладкиши и точно такива се стремя да публикувам в моя блог.

Какво ти дава воденето на кулинарен блог? 

Чрез него давам израз на моята креативност, а и ми помага да я развивам. Той е и моето убежище от ежедневния стрес. Освен това чрез блога придобих нови умения и  знания: фотография, уеб дизайн, поддръжка на сайт, и не на последно място упражнявам се да превеждам, тъй като блогът ми е двуезичен.

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

Водя се от настроенията си и моментните си хрумвания. Винаги експериментирам, дори когато адаптирам чужди рецепти.

Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?

Номинациите на Блоговодител несъмнено са едни от тях. За мен е истинска гордост, че блогът ми е оценен толкова високо!

Други прекрасни моменти са, когато читател се похвали с успех с моя рецепта! Радвам се като малко дете всеки път, когато някой ми сподели, че е направил даден сладкиш от блога и гостите му са били очаровани.

Сладко или солено?

Със сигурност сладко.

На кокал или с корен?

Не съм вегетарианка, но предпочитам с корен.

Какво, освен вкуса, те привлича в някое ястие – случката, естетиката, географията, нещо друго?

Естетиката на храната е много важна за мен. Това е една от причините да се прехласвам по сладкишите – те освен вкусни, обикновено са и красиви. Но е особено разочароващо да си поръчаш десерт в ресторант, да ти поднесат нещо с прекрасен вид, а се окаже безвкусно. Така че все пак храната трябва на първо място да е вкусна.

В какво се състои радостта от храната за теб?

Успешната комбинация от вкусове е ключът към хубавата храна. Естетиката е вторият важен елемент. А най-вкусна е храната, когато е споделена с любими хора.

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

На моята покойна баба, с чиито готварски книги и списания съм отраснала.

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

Има много неща, с които се гордея: със семейството ми, с блога ми, с професионални постижения. Гордея се дори с приятелите си и това, че винаги можем да разчитаме едни на други, дори да не се чуваме с месеци.

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

Не много, но запомнящи се. Най- големият, според мен, беше когато напълних перфектно изпечени френски макарони с горещ крем нишесте. Изобщо не помислих, че това ще им се отрази пагубно. Наредих ги кротко в една кутия, и ги сложих в хладилника. На другата сутрин ги намерих почти напълно разтворени. Кремът се беше стегнал и междувременно ги беше овлажнил до степен на разтопяване. Бях толкова потресена, че ги изхвърлих директно в кофата. Мина ми през ума да ги изгреба с лъжица, но това ми се стори кощунство. Мисля, че дори пророних 1-2 сълзи и изрекох неща от типа на “Никога вече френски макарони!”. Сега обаче се сещам за тази случка със смях.

Първият ми гаф беше, когато бях на 15 години. Исках да направя за рождения ден на майка ми знаменития тогава сладкиш “Фъч”. Само че сложих много малко сода за хляб и той стана като подметка. Много страдах, а мама ми обясни спокойно защо се е случило това и каза, че не трябва да се обезкуражавам, защото всяка домакиня има гафове и със сигурност и в бъдеще ще имам други, както тя е имала и не само тя. Много съм й благодарна за това, защото благодарение на подкрепата й никога не ме е било страх да експериментирам.

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата?

Гордея се с повечето рецепти, които лично аз съм измислила. Една такава рецепта е Лешниковата торта с крем страчатела и сушени боровинки. Мисля, че си заслужава да я опитате и ви гарантирам, че не е толкова трудна, колкото си мислите :)

Лешникова торта с крем страчатела и сушени боровинки

Идеята за тази Лешникова торта с крем страчатела и сушени боровинки ме връхлетя съвсем случайно един ден, между офисните ми тревоги и домашните задължения. Започна с откритието, че нашият син е буквално пристрастен към сушените боровинки: в момента, в който започне да ги яде, няма спиране. Замислих се, че те са прекрасни и за сладкиши, защото преди години в един ресторант бях яла торта с шоколад и червени боровинки, която май имаше също и лешници… Колкото и да се мъчех да си спомня повече подробности, не успявах. Но в крайна сметка това, че не си спомнях може би беше добре, защото можех да попълня празнините с мои си кулинарни измислици. Някъде на този етап в главата ми незнайно как изникна думата “страчатела”.

И така запретнах ръкави. Реших да приготвя лешникови блатове. Вдъхновение почерпих от домашната орехова торта, която преди много години ми правеше баба ми (някой ден определено ще трябва да представя и нея, но все още имам известни колебания относно точната рецепта). Направих крема страчатела единствено, следвайки вътрешното си усещане. Той пък се оказа доста сполучлив, според експертното мнение на моята половинка (най-строгият страчатела критик, който познавам, предвид, че много рядко се изказва положително за сладоледите страчатела на пазара).

Продукти:
За лешниковите блатове:
150 г сурови лешници
180 г кафява захар
80 г разтопено масло
2 яйца
160 г пълномаслено кисело мляко
120 г брашно за кекс
10 г бакпулвер (2 ч.л.)
1/3 ч.л. сол
1 ч.л. есенция ванилия

За крема страчатела:
500 г маскарпоне
200 г течна сметана
1 ч.л. есенция ванилия
100 г черен шоколад
160 г пудра захар
70 г сушени червени боровинки

Приготвяне:
Лешникови блатове:
Загрейте фурната до 180 градуса С. Покрийте дъното на тортена форма с диаметър 17-18 см с кръг от хартия за печене. Намазнете добре формата отвътре върху хартията.
В купа смесете брашното, солта и бакпулвера.

Смелете лешниците в кухненски робот за около 1 минутa, докато станат на трохи. Няма проблем ако останат няколко по-едри парчета.

В голяма купа разбийте заедно разтопеното масло и кафявата захар до гладкост. Постепенно добавете яйцата, ванилията и киселото мляко, като разбивате до хомогенност на по-ниска скорост. Малко по малко прибавете и брашното, като разбърквате с гумена шпатула, докато се поеме от сместа. Накрая добавете и смлените лешници, като отново разбърквате леко с шпатулата, само колкото да се поемат.
Изсипете тестото в подготвената форма и печете около 40 минути, или докато дървен шиш, забоден в центъра на блата, излезе сух.

Отстранете тавата от фурната и я оставете да се охлади за 10 минути. Извадете изпечения блат и го прехвърлете да изстива върху решетка, докато достигне стайна температура.

Крем страчатела:
Покрийте голяма тава с лист хартия за печене.
Разтопете шоколада на водна баня (сложете го в огнеупорна купа върху тенджерка с леко кипяща вода, като дъното на купата не трябва да докосва водата). С помощта на кухненска четка или метална шпатула разнесете равномерно разтопения шоколад върху хартията, така че да се получи тънък пласт.

Сложете тавата в хладилника за 20-30 минути.
В голяма купа разбийте заедно маскарпонето, ванилията и пудрата захар до пухкавост.

В друга купа разбийте течната сметана докато стане много гъста.

Внимателно прибавете разбитата сметана към маскарпонето, като разбърквате съвсем леко с шпатула или дървена лъжица.

Извадете тавата с шоколада от хладилника. С ръце смачкайте хартията, така че шоколадът да се счупи на малки парченца. Внимавайте да не докосвате шоколада, за да не се разтопи.

Изсипете парченцата шоколад в крема с маскарпоне. Внимателно разбъркайте с шпатулата, докато парченцата се разпределят равномерно в крема.

Нареждане на тортата:
С назъбен нож срежете изстиналия блат хоризонтално на 3 равни части. Поставете една част върху чиния за сервиране и отгоре разпределете 1/3 от сушените боровинки. Покрийте с крем. Поставете втори блат и продължете процеса по същия начин. След като сте поставили третия блат и сте го поръсили с последните боровинки, намажете отгоре и отстрани цялата торта с останалия страчатела крем.
Украсете тортата с цели и/ или смлени лешници, сушени боровинки и шоколадови пръчици.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара