Една след друга си тръгват от живота. След Жана Моро завесата на смъртта се спусна и пред Мирей Дарк. „Отива си едно цяло, блестящо поколение, което беляза XX век, отстъпвайки място на обикновената посредственост“, каза секс символът на Европа Бриджит Бардо, изпращайки в последния й път Мирей – своята малка кино сестра.
Боже мой, какво поколение бяха!

Началото постави именно Бриджит Бардо, която френският евреин от руски произход Роже Вадим измъкна от затънтената провинция, за да я превърне в най-жадуваната жена на континента. След култовия филм на 60-те години на миналия век „И Бог създаде жената“, светът буквално коленичи пред новата звезда. Разказът за освободената тийнейджърка от „малкия град“ пожъна изумителен успех. Момичето танцуваше горещо и страстно върху масата на ресторант,

а цепката на дългата й пола се разтваряше до горе

Сцената предизвика шумен скандал, а филмът беше забранен в редица американски щати. Митът обаче се роди и Б.Б. от пепеляшка се превърна в най-красивата жена на света. Във Франция тя беше избрана за секс богинята на десетилетието. Продажбите на стоки с нейния бранд допринесоха повече за положителния баланс на икономиката от цялата автомобилна индустрия. По френски жизнена, непринудена и очарователна, полудете, полужена, тя беше първата, която въведе модата на обемно вдигнатата нагоре коса, на новия тип бански-бикини и на монокините.

„Ходи с боси крака, обръща гръб на елегантните тоалети, на бижутата и парфюмите. Прави само това, което харесва, и това ни смущава“, пише писателката и приятелка на Жан-Пол Сартър, Симон дьо Бовоар.

Със Серж Гинзбург, чаровен грозник и също руски евреин, с когото има роман през 70-те, Б.Б. създаде най-еротичната мелодия на всички времена и втората по-популярност френска песен след „Марсилезата“ – „Жотем“ („Обичам те“). Евъргрийнът получи световна популярност в дуета на Гинзбург с Джейн Бъркин. Под неговите звуци няколко поколения танцуваха безкрайни блусове по купоните, натискаха се и се целуваха, и той има

повече еротичен заряд от цялата пошла порно стихия,

осквернила света през XXI век.

Съпругът на Жана Моро, Луй Мал, един от създателите на „новата вълна“ на френското кино-авторски работи с малък бюджет (Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар, Клод Шаброл, Ален Рене), събра двете големи дами на „седмото изкуство“ в комедията „Вива Мария“. „Тя беше това, което аз не бях, аз бях това, което тя не беше. Ние бяхме две котки, които взаимно се допълваха“, казва Бриджит Бардо.

Гледах Жана Моро в култовия ню уейв филм „Жул и Жим“ на Трюфо. Арт-хулиганката с неподражаем дрезгав глас, облечена от главата до петите в „Шанел“, която работи с велики режисьори като Микеланджело Антониони, Орсън Уелс, Вим Вендерс и Люк Бесон. „Великата жена на френското кино“ беше приятелка на Маргарит Дюрас, Жан Кокто и Жан Жьоне и любовница на Пиер Карден.

 

Един от стоте любовници на Бриджит Бардо,

Жан Луй Трентинян, помогна на друга модна икона – Анук Еме (в ролята, писана иначе специално за Роми Шнайдер), да разтърси света на киното с „Един мъж и една жена“- два Оскара, Златен глобус, Златна палма и още 42 награди. Гледах го в кино „Дружба“ (сега „Одеон“) и цели дни не можах да дойда на себе си.

Един от архитиповете на сантименталното кино, в стил фотороман, почти без диалог, върху изумителен музикален фон (композиторът му е писал музиката и за „Любовна история“). Поетът Жак Превер нарича актрисата Еме (обичана) . Тя работи и с Фредерико Фелини – в „Сладък живот“ и “ Осем и половина“. Фелини смята, че тя има повече чувственост от Грета Гарбо, Марлене Дитрих и Джоан Крауфорд.

Роже Вадим като режисьор, любовник и баща на детето й, поставя началото и на кариерата, която продължава и до днес, на последната от петте големите жени на френското кино Катрин Деньов, „Дневната красавица“ на Луис Бунюел и Жан-Клод Кариер, след 50 години на екрана и 100 филма, продължава да тревожи мокрите сънища на мъжете със загадъчна еротика, дискретен чар и убийствен аристократизъм.

И до днес тя е смятана за перфектната Мариана-символ на Франция,

олицетворение на вечната женственост

Според самата Катрин, съвършената жена трябва да притежава ум, обаяние, доброта и чувство за хумор, неща, които тя притежава дори в излишък. И съвсем неслучайно е била муза на Ив Сен Лоран и любовница на Франсоа Трюфо, Марчело Мастрояни, Джони Холидей и Клийнт Истууд. Постигнала световна слава с „Шербургските чадъри“ и „Индокитай“, тя „остарява красиво“, като вече е баба на пет внуци. Дай боже всекиму такава баба.

Една статия, колкото и дълга да е тя, не може да отдаде дължимия поклон на всички звезди на 60-те и 70-те. Извън нея останаха Симона Синьоре, Ана Карина, Миу Миу и всички блестящи партньори – Жан Габен, Жан-Пол Белмоно, Ален Делон, Мишел Пиколи, Филип Ноаре и много други.
Жалко, но през 80-те и 90-те години на миналия век парите мощно нахлуха в киносалоните. Калната вълна на комерсиализма, култът към силата, хедонизма, жестокостта и арогантната простащина на масовата култура, яхната от Холивуд, потопи европейското кино.

Казват, че човешката култура, низ от триумфи и падения, неизменно върви напред. И никак няма да се изненадам, ако в някоя тиха есенна вечер, когато седна отново в кварталното кино, от екрана загадъчно и обещаващо ми намигне някоя нова повелителка на „седмото изкуство“. Начало на формуляра

Facebook Twitter Google+

0 Коментара