Историята понякога е несправедлива. Изследователите с охота разказват за младежките увлечения на Найден Геров към първата българска поетеса Елена Мутева, но премълчават за четиридесет и две годишния му съвместен живот с Мария Пулиева. Семейните дни на големия възрожденец са спокойни, премерени и някак равни. Сърдечните увлечения на студента от одеския Ришельовски лицей дават много по-голяма възможност за загадъчна недоказаност и свободни предположения.
„Той посветил поемата си „Стоян и Рада“ на Елена Мутева“ — казват. Но такова посвещение никъде не е отбелязано. Когато проф. Иван Шишманов разговарял през януари 1894 г. в Пловдив с вече побелелия заслужил българин, записал: „…поискахме да узнаем кому е посветил поемата, Геров не рачи да се изкаже.“ Ето още едно „доказателство“ за изследователските твърдения.
Десетките непубликувани писма на семейство Герови, изпълнени с толкова нежност, дават възможност да видим блестящия дипломат, горещия патриот и задълбочения учен от една нова страна, непозната за поколенията.
Любен Каравелов обезсмърти своите копривщенски герои дяда Либена и хаджи Геро Мушек с повестта „Българи от старо време“, връх на която е знаменитото „Сватовство“. Жалко, че големият писател не се върна по-късно към сватосването на Хаджигеровия син Найден — щеше да намери много по- колоритна атмосфера и нашенски герои.
На 1 септември 1857 г. в Пловдив беше открито руското вицеконсулство. Назначаването на Найден Геров за дипломатически представител е триумф на неговата народополезна дейност. Завършил Новорусийския университет по специалността „Администрация, финанси и стопанство“, той станал
първият учител с висше образование в България
Автор на книга със стихове, на учебника „Извод от физика“, публицист и учен, Академията на науките в Петербург отпечатала първите части на неговото забележително дело „Речник на българския език“ — буквите А, Б и В до думата „викам“. Същия речник, за който Иван Вазов ще каже: „Когато работя, когато съм свободен и почивам, той все ми е в ръцете, винаги се съветвам с него. Каква чудесна сбирка от дивни, благозвучни сладки думи, от силни характерни изрази, от величествени, самостойни извития на речта, които народът ни е вложил в езика си! Гордост е за нас, че имаме такъв богат език. Аз облажавам покойния Геров за тоя му колосален труд!“
Пловдив заема особено място в живота на Найден Геров. Учил в този град, през 1850 г. той е вече главен учител на класното училище „Кирил и Методий“. Принуден да напусне Пловдив, той ще пише от Русия: „Хубав е Петербург, аз го хваля, но очите ми все към Филибе гледат…“
Найден Геров участвува активно в църковната борба на пловдивското население, изпитва огорченията на гръцките клевети. В едно писмо отбелязва: „Посланикът иска за удовлетворение на оскърбленията что ми направиха да мя прати във Филибе за консул. Затова аз казах на посланика, че приимам тази служба за малко време, колкото да стъпя на врата на враговете…“
„Трябва да се върна в Пловдив петел“
— прибавя.
В началото на юли 1857 г. Найден Геров тръгва от Цариград за Пловдив. В чантата му са преписите на акредитивните писма, руското знаме — синьо, бяло и червено, с черен двуглав орел и корона, е грижливо сгънато в тежкия копривщенски сандък. Под знамето е положена новата, необличана още дипломатическа униформа — тъмнозелен мундир с позлатени копчета и сини панталони, черна фуражка с жълти кантове.
Първата спирка е Одрин — руски генерален консул тук е Николай Дмитриевич Ступин, негов отколешен приятел. Ступин го посреща извън града, съпругата му Александра Антоновна го прегръща просълзена, децата им Митя и Миша с вик се хвърлят на раменете му. Геров е развълнуван — винаги при среща с щастливи семейства си спомня за родната къща и смеха на своите десет братя и сестри.
Той е на тридесет и пет години — неведнъж са го задявали за „невеста-стопаница“. Александра Антоновна и Николай Дмитриевич не го оставят и сега. За първи път Найден Геров отговаря примирено: „Ако да съм женен, та да има кой да ми върти къщата, за да не се грижа за ничто!“
Нека признаем — от известно време Найден Геров мисли да се задоми. Вече е споделил това с приятелите си Евлоги и Христо Георгиеви, известни търговци и банкери във Влашко. На 16 юни 1856 г. той пише на Христо Георгиев: „Видите ли, бае Христо, светът се жени, а ние какво мислим? Аз на Вас се надявам.“ А на 29 януари 1857 г. уж между другото подхвърля: „Трябва да похваля братовчедка ви Марийка: чюдна девойка е. При такива селенки няма с что да ся големят филибенки.“
Мария Пулиева е дъщеря на карловеца Христо Т. Пулиев от първата му жена. Евлоги и Христо Георгиеви започват своята търговска дейност с подкрепата на вуйчовците си Христо и Никола Пулиеви и основават най-голямата българска фирма през Възраждането — „Пулиеви— Георгиеви“. Сестрата на Христо и Никола — Ана, е майка на Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев.
Осемнайсетгодишна, Мария Пулиева е красива девойка с бяло лице, черни очи и дълга до кръста коса. Добре образована, тя говори два езика и свири на клавесин.
…Още същата вечер семейство Ступини настоява Найден Геров да напише тисмо до Христо Георгиев.
„Едрене, 10 юли 1857
Господине Христо!
Откак стана известно, какво ся отредих за Консул във Филибе, от няколко места почеха да ми предлагат да ся оженя; но ако и да са добри тия места, никое не ми ляга на сърце, и то си има причина… После, кога зимас минах през Карлово и
видях братовчядка Ви Марийка,
тутакси ся възбуди в мене желание и със сродство да скрепим нашата дружба. Но тогава не бе время да Ви явя това. И сега времято още трае, но като си приказахме един другиму положението с г-на Ступина, който е един от най-големите ми приятели и доброжелателе, негова милост като знае моите с Вас отношения не ми даде никак да отлагам намерението си до время, а мя накара тутакси да Ви пиша макар и на бързо за да пратя писмото по Руската поща, та да не минува през други ръце. Понеже е това за моя полза аз ся ободрих от съветите на негова милост и ида да Ви явя желанието си да станем роднина.“
Братята Евлоги и Христо Георгиеви посрещат с радост писмото. Сватосването е работа сериозна и те не я оставят в ръцете на чужди хора. В началото на ноември Евлоги е вече в Пловдив и гостува на Найден Геров. За мисията си на сватовник той мълчи дискретно, а и Геров не смее да отвори дума. Следващите два месеца са време на оживена кореспонденция между Пловдив и Карлово. Двамата приятели си разменят подаръци френско масло, хайвер и риба, осведомяват се за хода на църковната борба и по търговски въпроси, ала за годяването — нито ред. Едва на 29 декември Евлоги Георгиев пише на нетърпеливия Геров:
„Господ. Найдене Геров!
Пишите ми, чи от саде ви казват и пишат, чи сте годени, и питате дали е наистина. Аз от моя страна ще кажа, чи и да не е било наистина до сега, скоро требова да стане и наистина, защото сяко нещо като земе да ся хортува много от хората, збъднюва се. И тука по нас от много души съм чул, чи вии сте годени. Кажете ми като ще ся годявате, имате ли пръстен готов, и на мнение ли сте да стане годяванието ви тайно. Сички ваш Ев. Георгиев.“
Найден Геров отговаря веднага:
„Пловдив, 31 декември 1857 Господине Евлогие!
За моята годявка пръстенът е готов. Ако и да казва светът, че съм вече годен, аз бих желал да стане годяванието ми тайно, исто така и венчаванието… за да стане нечто явно, трябва много готвене, та работата ще иде много длъго, а аз бих желал, ако е да стане, да ся свърши сега през месници. Ако искате пръстеня, пишете ми да Ви го пратя.
ваш Н. Геров.“
По драгоманина (преводача) на руското консулство Найден Геров изпраща годежен пръстен. Но той е и смутен — възможно ли е уговорката да е станала между роднините дотолкова тайно, че и Марийка да не знае?
„Пловдив, 9 януари 1858 Господине Евлогие!
Ето споряд писмото Ви от 5 януария, пращам Ви пръстена си да го връчите на братовчядка си Марийка, която, като своя вече годеница задочно целувам. Искам сама Марийка да ми пише, че го е прияла. Аз щях да пиша сега и на Марийка, ала Вие ми заповядате да не пиша никому другиму освен Вам за да бъде работата скрита… Ала се надея, че не криете толкова, дето и Марийка да не знае, и за да се уверя, че е така, искам сама тя да ми пише, че е пояла пръстена. Ваш Найден Геров.“
Евлоги Георгиев разбира вълненията на годеника и след като му обяснява как ще стане сватбата, на 11 януари пише:
„Господине Найдене,
годеницата ви Марийка целува ръката ви,
тя прие пръстена ви с благодарение, но сама не ви пише, защото се срамува, и знайте, чи тука нема такъв навик да писува годеницата сама на годеникът си, и за това не требова и вий да бъдете толкова нетърпелив. Сички ваш Ев. Георгиев.“
Разрешителното за встъпване в брак на Найден Геров, издадено от руското Министерство на външните работи
Да се съобрази с наставленията на Евлоги може всеки, но не и Найден Геров, защото „на годеният и денят му ся види година, а месяц край няма“. На 15 януари той написва писмо на Марийка. Евлоги Георгиев не разрешава на братовчедка си да отговори веднага. Родът Пулиеви трябва да пази авторитета си, а и годеникът не бива да си въобразява, че младото момиче примира за него.
„Карлово, 20 февруари 1858
Любезни ми Господине Найдене,
За отговор съм на любезното ми Ваше писмо от 15 януари. Благодаря на настоятиля си и особно на бачя Евлогия, защото благоизволиха да мя годят за Вас. Аз приях това с благодарение, и бъдете уверени, чи щя Ви почитам.
Пратените Ви армагани котия с халва и друга с шикер приях и Ви благодаря.
Бачо Евлогий ми каза, чи на 23 сего месица ще празнувате деня на рождението си и за това чиститявам Ви празникът от все сърце на много години.
Целувам ръката на свекърва си Ваша и моя майка сега.
От майка ми имате любезно поздравление.
Ваша Марийка Хр. Пулиева.“
Семейство Пулиеви се подготвя за сватбените дни спокойно и без да бърза, сякаш не знае за вълненията на Геров. Евлоги методично изпраща заръките си до Пловдив: ,,За да ся направи сърцето на тъща Ви искам да ся изготвят за венчаванието ви свящи бели с тантели свързани, венци хубави, тел хубав, и конфети.“
На 7 май Геров пише на годеницата си:
„Сърдита ли си ми, мила Марийко, или си залисана в много работа, че не ти дохожда на ум за мене, та толкова време не ми ся обаждаш? Аз се каня в другий ден в пятък да тръгна от тука, за да дойда в Карлово. Тая разходка ще ми бъде най-приятната, защото ще ся срещна с тебе. Твой Найден.“
Отиването в Карлово е под претекст, че се освещава новопостроената църква „Св. Богородица“. Въпреки проливния дъжд Найден Геров се появява на тържеството с целия блясък на руски вицеконсул, придружен от гавази (телохранители), облечени в червени дрехи и накичени с оръжие. Дописката за тези дни, поместена в „Цариградски вестник“, брой 381 от 31 май 1858 г., е замислена от Евлоги Георгиев, написана от учителя Ботьо Петков, редактирана от Найден Геров и изпратена от д-р Стоян Чомаков.
Датата на сватбата е най- после определена — 15 юни. Пулиеви се съгласяват всичко да стане „без гюрултия“, в тесен семеен кръг. Последните наставления на Евлоги Герргиев са от 2 юни: „Фустите, халките и другите вещи за Марийка, пишат ми от Свищов, че ги натоварили за тука, тая неделя ако не дойдат, до неделя несомнейо щем ги имаме тука. Брат ми от Букурещ ми каза, че
праща и 1 пелерина връхна дреха за венчаванието…“
Найден Геров тръгва на кон за Карлово. В мишинените дисаги са подаръците, на сърцето му е весело.
Писмото до Христо Георгиев от 12 юли е твърде лаконично:
„Господине Христо!
От писмата на г-на Евлогия сте ся научили какво на 15 юния ся венчяхме с братовчедка Ви Марийка. Венчянието ни стана в Карлово. Аз имах от владиката повеление до наший Протосингел, който сега е негов епитроп, да ни венчае с алай (малко хора), нещяхме таватур (голям шум), а на 2 сахата турски вечерта стигнах в Карлово и на 4 ся венчяхме у дома без да има някой от вън. Така вече станахме роднина и Ви ся моля да мя обичате не само като приятел, а и като свой.
След венчаянието ни стояхме в Карлово осем дни, а на 24 юния тръгнахме за тука с тъща ми и г-на Евлогия. Тука две недели наряд приимахме безпрестанно визити. Вчера изпратихме бачо Евлогия за Карлово. Ваш искрен приятел Н. Геров.“
Сърдечното приятелство между Найден Геров и братята Георгиеви продължава до края на живота им. Тяхната кореспонденция, водена акуратно близо половин век, е своеобразен летопис на Българското национално възраждане. Две от децата на семейство Герови носят имената Евлоги и Христо. В прочутото си завещание за построяването на Софийския университет Евлоги Георгиев не забравя и своя кръщелник — определя сума за образованието на Евлоги Н. Геров.
В своя живот, отдаден на отечеството, Найден Геров имал неотлъчно до себе си Мария Пулиева. Разказват, че в последния си час Найден Геров хванал ръката на съпругата си и казал с благодарност: „Винаги съм помнил оня ден, когато те видях за първи път в Карлово!“
Това станало в 8 часа на 9 октомври 1900 година. Осем години по-късно умира и Мария Пулиева.
Авторът издава по-късно книгата „Сватбите на големите мъже“ – документални разкази за Иван Вазов, Христо Ботев, Найден Геров, Захари Зограф и други.
0 Коментара