Има една японска мъдрост, която гласи – „Мъжът и жената трябва да са като ръката и сълзата: когато ръката боли, очите плачат, а когато очите плачат – ръката трие сълзите.“
Винаги си припомням тези редове, когато съм тъжна заради човек, към когото изпитвам любов, защото аз мога да бъда тъжна и сама. Не ми е нужен някой друг, който да ме прави такава. Но това, което трябва да прави любовта с мен е да ми връчва безапелационно липса на лимит, а когато един човек загуби представа за границите си, то той е със сигурност луд. Единственият красив вариант на лудостта е любовта.
Съвсем не казвам, че винаги трябва да се забавляваме и да сме щастливи, но ако обичаш човек, който те кара да плачеш по-често, отколкото да се усмихваш, то със сигурност в тези отношения поне единият от двамата
съвсем не знае как да обича,
а понякога и двамата.
Защото любовта е онази движеща сила, която разширява въображението ти да превръщаш живота в приказка, да правиш изненади, които не си предполагал, че можеш да измислиш сам. Когато погледнем назад, огромна част от произведенията на изкуството в галериите, на екрана или по листата на велики романи и поетични шедьоври са продукт на любовта. Истинската, непреодолима, непреживяна и вечно горяща любов в едно човешко сърце към друго.
Любовта не познава граници на човек, време и пространство. Тя остава дълго след нас в спомените, които създаваме, писмата, които пишем, жестовете, които създаваме и са неповторими, защото
няма една любов, която да си прилича с нечия друга.
Изобщо не е вярно, че любовните истории са едни и същи, а само имената на хората се менят, защото всяко човешко сърце е различна вселена, подвластна на различна лудост и обсесия.
Любов е, когато дори огромният мъж е способен на най-крехката нежност, а най-ранимата жена успява да е смела и непоклатима в желанията и стремежите си.
Малко е страшно и тъжно, че често най-висшата тактика на влюбените днес да привличат вниманието един към друг е като се игнорират.
Мечтая за свят, в който,
когато си влюбен и кръвта ти кипи
при мисълта за някой, да имаш онзи блясък на лудост, при който се качваш на колата от друг град и отиваш при любимия си само, за да му занесеш сладолед.
Онази лудост, която те кара да се върнеш от друга държава, за да се разходите заедно, да минеш половината земно кълбо, за да получиш единствената прегръдка за която мечтаеш. И всеки път, когато срещнеш нечий поглед, мислиш, че единственото, което поддържа движението на планетата е сърцето ти, блъскащо като полудяла птица, която иска да излезе от клетката си.
Любовта, която ти подкосява краката,
която спира времето и мърда стрелките на часовника с невидимата си нежна ръка. Онази лудост, с която подреждаш живота си и в него не присъства само „Аз“, а онова неразрушимо „Ние“.
Лудостта да си напълно уверен, че е малко да сте просто мъж и жена, че половете нямат особено значение, че любовта не познава граници, че преди всичко и дори преди телата си, които обожавате, сте приятели, любовници и любими, които не търсят нищо излишно извън себе си.
Любовта е лудостта на самодостатъчността.
Понякога е лудостта на егоизма и пълното убеждение, че никой друг не може да обича някой така, както ти го обичаш. Обичта, която се изменя в мисълта, че този когото обичаш заслужава обичта на всички към себе си, за да бъде щастлив без страхове, без обяснения, без ревност и болка.
Може да го разбере този, който е обичал веднъж или няколко пъти по различен начин, защото всяка любов е различна, но е като парфюм, в чиято есенция върлува една непреодолима лудост, заради която сме готови на всичко. Готови сме да умрем заради нея, но истината е, че е по-трудно да живеем здравословно с нея и да се пазим, за да не се
преобрази в някаква безмилостна крайност.
Защото всяка лудост е красива, но и безкрайно опасна, налудничава и страшна.
А кое е последното нещо, което направих аз самата, подвластна на любовната лудост?
Това, че обикалях целия град един вледеняващ януари, за да намеря кокичета, които да подаря на любимия си, за да му припомня неговия любим аромат от детството?
Това, че бях способна да тренирам ден и нощ, за да изглеждам перфектно в ръцете на някой, в когото съм влюбена?
Това, че съм събувала и него, и мен, за да тичаме по мократа зелена трева в един ирландски парк под пролетното слънце?
Вероятно забравяме, вероятно дори не знаем и не вярваме, но единственото, което може да изкриви правотата на всички научни закони е именно… любовта.
Ако това не е лудост, то аз не знам кое би могло да бъде.
0 Коментара