„Дръж се“ или защо е ОК всички да падаме понякога

„Дръж се“ на Кристина Кузмич, в превод на български на издателство LifeTime Publishing, не е роман, не е биография, а живата история на една жена, майка, блогър, която не спестява нито горчивото, нито сладкото от своя живот. Кристина Кузмич е блогър, майка на 3 деца, стендъп актриса, родена в Хърватия. Живее в САЩ със семейството си и има милиони последователи в социалните мрежи, които щом я видят, си отдъхват, че не само те имат петна от нещо неизвестно на тениската, крият се в банята за блокче шоколад и не се страхуват да объркват живота си с апломб, а после да го събират.

Снимки: LifeTime Publishing

„Дръж се“ е книга, която първия път ще прочетеш наведнъж, вероятно след като всички вкъщи заспят. После ще я оставиш наблизо, защото в нея „хапките реалност“ ще ти дават утеха, увереност, ще ти подсказват, че още „ставаш“ за майка, жена, човек. Или ще си поплачеш.

„Проблемът донякъде се състои в това, че напъхваме всичките си неуспехи в една и съща категория: Много съм зле и просто довечера не знам как ще спиш… Бях се специализирала да цикля и за най-малкото нещо с дни наред, сякаш винаги всичко трябва да зависи само от мен, докато всъщност повечето ми всекидневни несполуки се числяха към категорията „Да махнеш с ръка“, пише тя.

Кристина споделя, че е наследила черногледството си от хърватските си корени, наред с любовта към въглехидратите, за което конкретно не съжалява. Животът я учи, че, за да се справи с бедността, когато излиза от първия си брак почти без пари и с две малки деца, е нужно да надмогне негативизма, за да открие път напред. „Учех важен урок, който щеше да ми е полезен до края на живота ми: Не се съгласявай с отговор Не. Приеми го като предизвикателство или като въпрос“. Но реалността ни показва, че най-добрите неща се случват, когато

спрем да се приемаме като „напълно безполезна загубенячка“

например. А примери в книгата много: от това как вместо да изгони от живота си тогава бъдещия си съпруг, викайки го в дома си, насред среднощно повръщане и рев на деца, до неочаквания успех в конкурса, организиран от Опра Уинфри за нови тв звезди, до изненадващата подкрепа от свекървата ѝ, която поставя щастието на сина си над факта, че се той се свързва с депресирана разведена майка.

„Дръж се!“ не е книга със съвети как да излезете от калта на живота си, или лек чиклит за измислен човек. Това е книга откровение за това колко е нормално да падаме и ставаме, да ни боли като хора, жени, родители, да сме щастливи и истински, като плащаме за това цената на даровете и грешките си.

„Ние, полуздравите хора, обичаме децата си повече от всичко на света

и една от най-важните ни цели е да ги възпитаме, така че да станат щастливи възрастни хора. Вярвам, че мога да дам на децата си забавен и пълноценен живот и все пак раздавам правосъдие, когато се налага. Колкото и да е труден животът и родителството, искам да съм на разположение“. Кристина може да не ви направи по-добри родители, но със сигурност ще ви покаже, ще можете повече и, че заслужавате да се погрижите за себе си. А това е добро начало да бъдете по-спокойни, че се справяте… понякога.

Кристина Кузмич: Насърчавам жените  да поставят себе си на първо място

Кристина Кузмич е блогър, майка на 3 деца, стендъп актриса. В книгата си „Дръж се“, в превод на български на издателство LifeTime Publishing, тя разказва за своя „съвсем несъвършен живот“. Кузмич е родена в Хърватия, но в началото на 90-те година на XX в. семейството ѝ се мести в САЩ. Преживява развод, остава на прага на бедността с две малки деца, печели конкурс на Опра Уинфри за тв звезди, но достига до успех след като залага на честност, откровеност и много шоколад в своя собствен блог за родителство. Изключително популярна в САЩ, Кристина обикаля страната със свое стендъп шоу.

Кристина, вие сте хърватка, но живеете в САЩ. Усещате ли балканско влияние в своя подход като родител?

Най-доброто, на което се научих, израствайки в Хърватия, е, че семейството е най-важно. Това ми помогна да остана фокусирана върху важните неща. Също така се научих, че не е нужно да имаш много, за да даваш много.

Вашата книга е за това да бъдеш жена, родител, предприемач в добри и в лоши времена. Съжалявате ли за нещо?

Тъй като съм си взела урока от всички грешки, не съжалявам за нищо. Ние не сме създадени да сме перфектни. Ние сме създадени като хора, които не винаги правят добър избор. Загуба на време е да се ровим в това и да се чувстваме виновни. Учиш се и продължаваш напред.

Разведена жена с две малки деца може да бъде начало на история с всякакъв край. Какво може да я превърне в хубава история? Много жени може да си кажат, че вие просто сте била късметлийка.

Това, което прави най-голямата разлика, е, че се научих да се фокусирам върху това, което имам, и върху това, което мога да направя, вместо да се вторачвам в дълъг списък от неща, които не притежавам или не умея. Списъкът с недостатъци ни кара да се чувстваме в застой, от който не можеш да се откопчиш. Също така, това, което ми помогна, е да се отнасям към себе си, така както бих се отнесла с най-добрия си приятел – с благодат, прошка, доброта.

В България домашното насилие засяга много деца и жени, които правят трудни избори. Как да помогнем на приятелка в такава ситуация? Как да си помогнем, ако самите ние сме в разбито семейство?

Никой не заслужава да живее в страх, да бъде малтретиран по какъвто и да е начин – физически или емоционално. Винаги насърчавам жените да поставят себе си на първо място. Толкова много хора позволяват на несигурността си да ги води, да взима решения вместо тях, и така остават в нездравословна среда. Нашата несигурност не е „квалифицирана“ да ни управлява.

Всяко човешко същество заслужава безопасна, здравословна среда. Ако се чувствате застрашени или ви тормозят, напуснете! Не намирайте оправдания за насилника! Не поглеждайте назад, защото обещанията не се спазват и нещата не се променят. Вашата безопасност е на първо място. Но ако знаете за някого, който е тормозен, бит, направете всичко по силите си да му помогнете да избяга.

Вашият тв дебют с конкурса в тв канала на Опра Уинфри е добър урок за всеки, който вярва, че трябва да спазва определени правила, за да успее в модерния медиен свят. Много инфлуенсъри – майки с деца – попадат в този капан. За какво да внимават?

Не вярвам, че хората могат да бъдат напълно щастливи, ако не са наистина истински. Ако се преструвате на някого, който не сте, винаги ще знаете, че лъжете. Това е ужасен, нещастен начин на живот. И това, че сте перфектни, няма да ви направи по-обичани. Така че – спрете да се опитвате да бъдете това, което мислите, че светът иска да бъдете, и бъдете себе си! Не сте перфектни, животът ви не е идеален, бракът ви не е най-добрият, децата ви не са отличници – знаете ли какво означава това? Това означава, че сте хора. Прекрасни и истински. Това, от което се нуждаем повече в социалните медии са хора, които са истински.

Какъв е вашият кратък отговор на въпроса: Децата всичко ли са на този свят? Защо е нужно да се погрижим и за себе си?

Нужно е да се погрижим добре за себе си, за да се научат и децата ни да се грижат за себе си. Те се учат от това, което виждат, от това как ние живеем, а не от това, което им говорим. Не се чувствайте виновни да се погрижите за най-важния човек в света на детето си – самите вие!

Пандемията как ви промени като родител? Нужни ли ви бяха повече шоколад и вино, за да се справите?

Ха-ха. Да, беше стресиращо, но и хубаво, защото имах повече време за семейството ми. Понякога беше хаотично и се налагаше да се крия в дрешника за малко време за себе си(с кутия сладолед, разбира се), но това изпитание ни сближи.

Смятате ли, че родителството се е променило от времето на нашите майки и бащи? Или нещата са същите, а времената са различни?

Променило се е дотолкова, че вече сме по-наясно със значението на психичното здраве и колко важно е да се погрижим за нашата собствена психика, да помогнем на децата си да се справят със своите предизвикателства. Мисля, че жените най-накрая разбраха, че могат да дадат приоритет на себе си, вместо постоянно да се държат като нечий слуга. Майките от други поколения просто ще се погрижат всички останали да имат всичко, от което се нуждаят. Сега майките могат да спрат и да се запитат: „Но чакайте, имам ли всичко, от което аз се нуждая??“

Ако не го направим, ще загубим разсъдъка си. Всеки човек се бори за психичното си здраве в даден момент. Всички преминаваме през трудности в живота и трябва да се научим как да ги обработваме и да си даваме приоритет. Миналите поколения често просто потъпкват тези чувства, задържат ги, а това е толкова нездравословно. Радвам се, че ставаме все по-добри в комуникирането на тези неща на глас и знаем, че заслужаваме да се грижим добре за себе си.

Как пазите личния си живот? Имате ли вътрешни правила в семейството какво да споделяте с последователите си?

Имам правило, че не споделям нищо за децата си без тяхното съгласие. Дори и снимка в социалните медии. Така че всичко, което четете и виждате, е одобрено от тях. Поради това те никога не са се почувствали засегнати. Знаят, че уважавам техния личен живот и, че винаги са на първо място.

Имате много последователи в България, които преживяват същите или подобни на вашите успехи и тревоги. Вашият съвет – как да останаем с разсъдъка си, как да сме силни в тези времена?

Бъдете изключително мили към себе си, защото има много неща, които са извън нашия контрол, но това, което можем да контролираме, е начина, по който се грижим за себе си. Помолете за помощ, ако имате нужда. Това не е знак за слабост, а за сила.

Какво си пожелавате за 2022 г.? Какво ви предстои?

Здраве и доброта си пожелавам. Работя по втората си книга и планирам няколко седмици в Хърватия.