verji

Мога да започна този текст с описанието на това как ние – яка банда, си играехме всеки ден в един романтичен двор в квартал «Лозенец», как пердашехме миджурци – тия от долната улица, а после се съюзявахме с тях срещу другите от ул. «Брест». Мога надълго да ви разказвам за жмичката, при която така добре се скривах на тавана при дядо ми или при белогвардейката, откъдето задължително си тръгвах с малки шишенца с московские духи, че вече отдавна никой не ме търсеше, а и аз бях забравила на какво играехме. Мога също да опиша театралното представление на приказката «Снежанка» в същия този двор, за увертюрните танци и песни преди началото му, за пърхането на майки, баби, лелки и чичковци от двата входа в тъмнината под брезите, както и за уханието на вкусните, предназначени за тях сандвичи с телешки салам и руска салата, които бяхме мазали цял следобед. Мога също да навляза и в епичните строежи на глинени, тухлени, дървени и прочие къщурки, които започвахме пак в този двор.

Но няма да го направя, защото знам, че всеки има своето детство, своя двор и не му е до други детства, както и до чужди сънища. Като да идеш на гости и да ти дадат семейния албум!!!

Ще кажа само, че 40 години по-късно живея на същото място. Преди да си вляза във входа, всеки ден спирам и поемам вкусна глътка въздух от моето детство. Наистина въздухът в този двор е като над широка река. Реката на времето. Само че сега той е пуст. В него понякога излиза едно малко момченце. Вики. И неговото голямо куче.

Днес на нашата улица няма играещи деца. А може би няма деца… или просто вече не излизат.

Статистиките показват, че съвременните деца прекарват по-голямата част от свободното си време вкъщи пред телевизора, видеото и компютъра. Това поставя редица проблеми пред деца и родители.

play

Пред телевизора децата: Гледат. Научават. Преживяват. Развиват ума си.

На двора: Вършат, опитват, движат се, развиват тялото си, чувствителността, въображението, емоциите въз основа на собствения си опит и сблъсък с действителността и с ДРУГИТЕ. Усъвършенстват уменията си да общуват, да се заявят. Тази съвкупност от преживявания ги създава като по-независими хора, които могат да поемат отговорност и да вземат решения сами. Чрез движението навън те добиват усет за собствената си енергия и се свързват с центъра си, което им дава възможност да се разбират по-добре и да се чувстват като част от света. Мога още много предимства да изброявам. Всички, които са тичали и играли по дворове и улици до насита, без умора, знаят какво им е донесло това.

Да си посипем главата с пепел и да се тръшкаме, че днешните деца по-рядко излизат да си играят, е също толкова безсмислено, колкото и да им спираме телевизора и да ги караме насила да четат книжки.

 

Защото днешните деца също четат много по-малко отпреди. И защо да четат «Алиса в Страната на чудесата», когато могат да гледат филма? Е, вярно, там някой друг се е погрижил да си развинти въображението, докато, като четеш сам, трябва да си го развинтиш.

Няма ли да излезеш навън, виж колко е хубаво времето… – Ох, мързи ме – се чува гласче откъм детската стая и шумолене на клавиши като ангелски крила. Има толкова много неща в това «мързи ме». То може да означава: успиване на енергията, обездвижване, не ми се опитва, страх ме е да опитвам, да се задвижа, да правя, отегчен съм, не ми се мърда от лесната позиция, в която благата на света идват към мен само с натискането на едно копче. Вероятно се досещате до какви проблеми може да доведе подобна позиция. Децата ни страдат от затлъстяване, от зависимости – свръхконсумация на какво ли не, в това число и зависимост от компютрите (има такова заболяване вече). Защо се стига дотук? Защото е разклатен балансът между разум и емоционалност.

Br_sis

Вярно е, че медиите днес информират и образоват децата. Но това е инвестиция повече в техния ум, в рациото. Те плачат, когато добрите във филмите страдат, или се крият под дивана, като стане страшно, но това е съ-преживяване. Всички тези екшън приказки не им се случват директно на тях. А безпорно по-силен е ефектът на директното преживяване на опита върху човека. Освен това у децата се получава и едно свръхочакване от живота, който да им поднася приключения със същия градус, но това рядко се случва. И нищо чудно, че те посягат към различни стимулиращи вещества или се влачат с тъжн