-
Предменструален синдром Нагазила съм яко в предменструалния синдром. Ям сама пилешки крака. Гледам “Холмарк“. Рева и преглъщам…
-
За бръчките на виното Любо Канов от години живее в Америка. Но се връща и в България. Напоследък по-често….
-
Картофени приключения В детството ми къщата ни В Несебър ухаеше най-често на картофи, задушени с масло по…
-
Сватба Вчера опаковах роклята ти на цветя, за да те забравя. О, Венеция! Катя и Флавио…
-
140 000 души в България вече не гледат телевизия. Кои са те? Г-ца А. е отличен адвокат. Защитава интересите на корпорации и много богати клиенти. Животът й…
-
Витамини за детската душа
-
Еротични рецепти
-
В самотата "бъди светлина за себе си" Не е страшно да останем сами и цяла година
-
Дневникът – лаборатория за промиване на скъпоценности Пиша дневници откакто се помня. В годините формата им плува. По страниците им се мъдрят…
-
Наръчник на пътешественичката в Индия Случайността винаги ни обръща като ръкавица с хастара навън. Пътуващият човек усеща движението по-добре. После…
-
Сиамки с брокати В Лисабон съм. Пристигам един ден преди другите. Още да съм в България, ако не…
-
За какво използваме храната освен за хранене? 7 истории „Как ми се иска да имам топла, дебела, бавна майка, която да ми прави сладкишчета по цял ден“, казва 9-годишният ми син. Леко се сдухвам, но бързо се окопитвам и, каквато съм устата, (горкото дете!) се навирам хитро в русите му букли и му казвам: „Ооо, не се тревожи миличък, ти ще си вземеш точно такава жена.“ Следват викове и замеряне с пантофи из къщата.
