Ориана Фалачи написа “Писмо до едно неродено дете”, а аз искам да напиша писмо до моето неродено внуче.

И така: “Скъпо внуче, много банално, но на моята възраст ще чуеш много клишета. За мен нищо ново, но за теб ще бъдат истини, които с годините ще се превърнат в клишета. Дали ще ги спазваш или не, си е твоя работа, въпросът е да не съжаляваш, че си изпуснал пилето. Ще мe питаш какво пиле, абе това, дето ти каца веднъж на рамото и ти носи шанса да намериш смисъл в живота си. А какво значи “смисъл в живота”? Много философски въпрос, нека почнем отначало, пък към края на нашия разговор може и да разберем какво е това “смисъл в живота”.

hand

В детството си ще се учиш, а в младостта ще правиш обратното на това, което са те учили, за да се опариш и превърнеш туй, дето са те учили, в свой опит и тогава ще влезеш в зрялата си възраст. Колкото по-умен си, толкова по-бързо ще съкратиш този период и ще започнеш

 да дялкаш оная резка в дървото на живота,

която ще е твоята следа в паметта на другите.

Не се помайвай, времето е определено, после се влиза в една възраст, в която много е важно да се чувстваш необходим, за да продължиш нататък. Е, за тази възраст ще ти разказвам, защото тя е пълна с болести и разочарования, с безпътица и губене на “смисъл в живота”. Знаеш всички отговори, но никой не ти задава въпроси. Кога започва ли?

При всекиго различно, но първите й проявления са от момента, в който спираш да се оглеждаш във витрините, покрай които минаваш, за да не виждаш себе си с деформирано тяло и бавна походка.

Започваш да се задъхваш, докато играеш шах, а зъбите ти спят отделно от теб. Ето, виждаш ли, в няколко изречения и отлетя красотата на живота.

Нищо не ти казах за любовта, за приятелството, за амбициите и човешката глупост, защото неизбежно ще имаш сблъсък, и разпрата с тях е много индивидуална. Така и не разбрах разликата между амбициозния и този, който умее да носи отговорности.

Не знам дали човек се ражда подъл или интригант, но научих,

че прекалената амбиция в повечето случаи е нечистоплътна.

Ще ти остане вярата, но в какво? Религиите от векове обсебват това последно пристанище на наранената човешка душа и могат да регулират целия ти живот. Всички те прокламират “прави добро”, но за всекиго смисълът на това “добро”е различен.

Ще ти разкажа една случка, пък ти си прави изводите.

Една съседка се женеше, но за зла участ, вечерта преди сватбата долетя чак от Сахара фин пясък и хубавичко напудри колите ни. Нейното черно BMW заприлича на петниста хиена, но време да се измие нямаше. Тогава реших да взема кофата и парцала и тайно да я изненадам с чиста кола. Не предполагах, че толкова ще ги зарадвам. Ето направих едно добро. Е, Господи, защо два часа след това наръгах крака си на ръждив пирон и две седмици се влачех като пребито куче? Нали направих “добро”, не можа ли да преместиш крака ми с 5 милиметра настрани, та да не си  причинявам такава болка?

Ще кажеш, че съм се възгордяла от хвалебствията и ме наказваш? А какво правиш с тези, които убиват и крадат? Ограбваш ги душевно?

Абе, бегай оттука!

Та такива са ми отношенията с Господ, но ти можеш да си изградиш други. Вярата има много лица: вяра в себе си, вяра в успеха…

Най-сладко е да намериш човек, в който да вярваш, че ще е до теб, но и най-много боли, ако сбъркаш. Тук се доближаваме до Любовта. О, и тя е разнолика, но това е солта на живота. И да се разберем, пърхащите пеперуди в корема се появяват, само ако си влюбен, обикновено бързо отлитат, но могат да се появят други, достатъчно е да не се отчайваш. „Здравей, госпожо Надежда!”

Непременно се запознай с нея, не може да я пропуснеш, та тя ще те

следва до края на дните ти.

Виж, за тоя край хич не ми се говори. Разбрах, че много боли, когато си отидат обичните ти хора, дори това може да те срине. Не ме е страх от смъртта. Ясно е, в началото броиш на колко години си станал, а в края колко години ти остават.

Вече знаеш, че светът не се върти около теб и за това носиш обидата на неразбрания. Е, сега е много важно да запазиш чувството си за хумор, да дадеш полет на капризите на душата си и да правиш това, което преди си се възпирал да свършиш. Просто, да помислиш за себе си, наричат го старчески егоизъм, но да се разберем, има и такива, които цял живот правят само това – мислят за себе си. Не знам дали това е добре, нямам опит, ти сам ще прецениш.

През целия ти живот ще те манипулират, от това какво и как да ядеш, до това за кого да гласуваш и кого да обичаш. Важно е от две грахови зърна да можеш да направиш своя избор и да имаш правото на избор.

Колкото повече остаряваш, толкова по-бързо минават дните. Колкото и да стискаш в шепата си, пясъкът, наречен живот, ще се разпилее.

Затова не забравяй, че и ти трябва да имаш внуче, което ще е твоят “смисъл на живот”.

Усмихвай се!

* На сестра ми Кристабел и нейната внучка Ая.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара