Години наред сексът ми беше еталон за скука. Не че го нямаше, напротив. Криво-ляво все се намираше по някой да ми обере паяжината или пък все бях в някакви връзки, в които сексът се случваше предимно медицински. Започваше винаги по един и същи начин, протичаше по един и същи начин и свършваше по един и същи начин.
Само дето аз не свършвах
Ще кажете, от лакомия ще да е било, ама не е баш така. Просто еднообразието омръзва. Па ако ще и да си мисли човек през цялото време я за Шон Пен, я за Джеръми Айрънс, я за някоя и друга недостижима, ама много куул машина за мечти.
Скучен секс сме имали всички. Колкото да отбием номера и да отметнем в тефтера. Без да мислим добър ли е или лош. Просто някакъв. Някакъв никакъв. Без кик. Без емоция. Без много пот. Без много зор. Камо ли фантазия. Без нищо просто. Докато не се случи нещо, което да ни събуди от зимния сън и да ни предизвика да излезем навън от хралупата си.
По време на една отпуска се запознах с него. Как си, що си, наздраве за мене, наздраве за тебе, столът – по-близо, ръката – неволни докосвания, блясък в очите, надежда в панталоните, знаете как стават тия работи. Отпуската нали затова е отпуска, за да се отпусне човек. Играта стана интересна и ето че се
оказах завързана за един стол, за да си поиграем на разпит.
Случи се неочакваното. С всяко затягане на връзките, през тялото ми минаваше ток и ме прерязваше. Усещах как кръвта ми кипва. Той ми задаваше въпроси и гъделичкаше безпомощността ми. Тялото ми се извиваше в изнемога, а мислите ми се гърчеха от болезнена наслада, която се чудех къде ли се е спотайвала до момента.
Отпуската свърши, повече никога не срещнах „разпитващия“, даже така и не мога да си спомня как се казваше, но вече бях заразена с желанието да търся определен вид тръпка, за да ме издигне нависоко. Темата за болката вече ме занимаваше, но ми беше малко неловко да говоря открито по нея. Бях твърде млада и откровено непорочна, вярвах в светлата мисия на мисионерската поза, сексът трябваше да бъде само и единствено в моногамна връзка, еднократните прищявки ме изчервяваха от срам, пък от обвързаните мъже бягах като попарена, защото не исках да си имам болезнено вземане даване с боговете на морала или с благоверните съпруги.
С годините търсех и намирах тръпка и удовлетворение само и единствено там, където имаше някакво количество болка. От другия секс се отегчавах. Изнервях се, ако ми се наложеше да съм активна и да засенчвам шампионките по акробатика.
Колкото по-мръсен бил сексът, толкова по-хубав бил, казват.
Да, но това, ако не му идва на човек отвътре, не знам какво би му било хубавото. За мен беше важно да срещам съмишленици, които да се наслаждават именно на моята пасивност. Те да водят играта. Да ме провокират. Да прошушват в ухото ми идеи за мене и да ги прокарват, да ги реализират. И да разширяват зениците ми, дерейки до болка по тънкия лед на чувствеността ми, а мисълта им да крещи по всеки милиметър в главата ми и да оставят следи до най-дълбоките ми дълбини. Да правя това, което искат от мене, това беше моето разтваряне, моят принос в играта и моето засищане. Да мога да се отпусна и да не съм аз тази, която взима решенията. Идеите да не са от мене. Изцяло да зарежа контрола. Да се оставя облечена само по доверие. Просто да затворя очи и да ме няма.
Вече ми беше ясно какво искам и какво не искам. Знаех на какво да разчитам и от какво да бягам като опърлена. Тогава се намерихме с Него. И двамата бяхме обвързани. Това обаче не пречеше на връзката ни. Никога не знаех ще има ли утре. Ще се видим ли отново. Не държах да знам кога ще се срещнем пак. Следващият път идваше винаги изненадващо и в това беше чарът му. Не предполагах колко ще ме боли и докъде ще стигнем. Понякога се отдавахме на храната, преди да се отдадем на игрите, друг път се наостряхме само с думи. В момента, когато се срещахме, светът съществуваше само за нас. Аз не го разпитвах за гаджето му, той не ме разпитваше за гаджето ми. Бяхме си достатъчни. Стигаха ни потните ни пръсти, връзките около дланите и глезените ми, скърцането на любимия ми стол,
миризмата на кожа и следите от капещата върху зърната ми свещ.
Друго нищо не съществуваше. Земята спираше да се върти, ние не ходехме по нея, а просто летяхме. Колкото по-голяма ставаше болката, толкова повече навсякъде настръхвах от нея, а устните ми молеха за още. Границите кое е нормалното и кое не е, вече ми бяха без значение. Единственото важно за мен в този момент беше усещането, че получавам оргазма си. Живеех за него. Животинствах.
Това, че се оставях в ръцете му и позволявах да прави с мен, каквото си поиска, го побъркваше. Изследваше границите ми и ги преминаваше, за да пощурее от доверието ми. Възбуждаше се още повече от цялата гледка и от мисълта за моята мисъл. Мене също ме отлепваше от земята и не знаех на кой свят съм. Тогава се сливахме до изнемога.
Безпаметността е моят сигурен знак, че сексът е бил добър.
А нашият винаги ме унасяше и се съвземах с треперене. Аз имах него, той имаше мене. Ние имахме това, от което и двамата имахме нужда. Никога не загубихме уважение един към друг и винаги се гледахме хем хищно, хем страстно, хем искрите в погледите ни ни разкъсваха вътрешностите. Някакъв специален респект имахме, само наш си. Оставях го да бъде важен, да бъде специален, да бъде водещ. Харесваше ми да съм слабата и безпомощната. А той да бъде неуморим. Заставах пред него като хипнотизирана и сигурно наистина бях такава, защото можеше да прави с мене каквото си поиска. Полека-лека развихме собствени ритуали и знаехме в кой момент какво се случва. Понякога обаче той ме изненадваше и това ме издигаше още по-нависоко. Нови и нови игри разнообразяваха срещите ни, но за тях май засега не бих говорила с никого. Винаги си оставях по един полъх болка и за следващия път.
Докато не решихме да зарежем половинките си и да заживеем заедно. Фатална грешка! Съжителстването с човека, с когото ти се случва най-вълнуващият секс и обременяването на връзката с битовизми е най-пагубното нещо, което може да си организирате. Насладата от удоволствието в най-чистия му вид беше трудно да съчетаем с останалите подробности от връзката – битовизми, сметки, ревност, демонстрации в обществото, роднински сбирки и сгляди. Скуката на винаги достижимото осакати усещането от извънземния допреди съжителството ни секс.
Подразбирането във всеки момент да мога да превключа на вълна „игра на болка“ беше твърде много като изискване към мене. Непрекъснатото командорене и контролът му ми идваха пряко сили, а умората от деня засенчи полека-лека желанието ми за болка във вечерните часове.
Тръпката от очакването, влажното падане на мислите ми в слабините и режещата там тежест се изпариха съвсем, след като се приютихме под общия покрив. С две думи, проблемите на обвързаните един с друг не ни подминаха. Парализиращият вкус на насладата от физическата болка отстъпи място на скуката от ежедневните комуникационни ядове. Прекрасният секс коленичи пред садизма на ежедневието. И се разделихме.
0 Коментара