Някак не е нормално вече, ако поне веднъж на ден не те свие под лъжичката онова силно познато чувство на тревога. Лошо – тревогата сякаш се превръща в безусловен рефлекс. Нямаме нужда от нея, защото тя изпива енергията ни, смачква увереността и убива радостта от живота. Но в края на краищата, не може да е по-силна от нас. Съществуват доказали се психологически техники, които помагат да се справим с това състояние. Особено като се има предвид, че поводите да го изживяваме са съвсем банални, т.е. наистина се е вмъкнало в ежедневието ни.
Страхувам се, но не знам от какво…
Психолозите наричат това състояние „свободно плаваща тревога”- непрекъснато изпитваш вътрешно напрежение, страх, но не можеш да обясниш какво те безпокои.
Спасителни мерки
Погледни врага в лицето! Преди всичко е нужно да се изясни коя е причината за силното вътрешно безпокойство. За целта може да се използва техниката на автоматичното писмо. Настанете се в спокойна обстановка зад бюро или маса, поставете пред себе си лист хартия и химикал и мислено си задайте въпроса: „Какво ме тревожи?” И чакайте отговор. Щом в главата ви се появи мисъл, дума, веднага отворете очи и я запишете. Продължете по същия алгоритъм, докато не получите 5–10 отговора. Разберете ли причината за вашата тревога, ще ви е по-лесно да откриете начин да я отстраните.
Утре заминавам…
Много често ескалиращо напрежение възниква преди отпътуване – в отпуск, в командировка. Особено ако дълго не сте отсъствали от дома си и животът ви тече равномерно. Страхът от смяната на стереотипа поразява най-силно хората, които са свикнали всичко да обмислят предварително и да си представят какво предстои. Дълбоко в душата си те разбират, че не можеш всичко да предвидиш и това ги тревожи още повече.
Спасителни мерки
Главният проблем, който е в основата на тази тревога, е недоверието към света. Ако се паникьосвате преди пътуване, просто трябва да преформулирате настройките си към бъдещето. Вместо „Ами ако децата се разболеят?” нека бъде: „Искам всичко да е наред, да си починем добре и да се забавляваме. Пък ако нещо се случи, ще го решаваме на място.”
Мразя самолетите…
Това, че са най-безопасният транспорт, не е рекламен трик. Но именно този вид транспорт предизвиква най-много тревога. Според статистиката 80 процента от пасажерите изпитват страх преди полет. Повечето хора успяват да се справят сами с напрежението, което ги обзема на летището. Но има и такива, които изпадат в състояние, близко до припадък. Негативните емоции са породени от три неща: евентуална катастрофа, загуба на контрол над ситуацията и излитане – приземяване. За всяка от тези три ситуации си има техники за психическо оцеляване.
Спасителни мерки
Най-напред благодарете на тревогата си, че се е загрижила за вас, че ви предупреждава за евентуална опасност. След това се постарайте да осмислите какво точно ви плаши.
Ако се страхувате от катастрофа, призовете на помощ логиката. Жертвите по пътищата са сто пъти повече, отколкото жертвите на самолетни катастрофи. Следователно: вие се излагате на много по-голяма опасност още щом излезете от дома си.
Ако ви тревожи липсата на контрол над ситуацията (по дяволите, друг държи кормилото, нищо не виждам пред себе си и от мен нищо не зависи), можете да се справите с тази тревога по следния начин: когато поредната вълна от страх тръгне към гърлото ви, кажете си: „Да, свикнал съм да контролирам всичко в живота си. Но сега напълно се доверявам на съдбата, Бога, класната техника. И се чувствам в пълна безопасност.”
Съвети за из път
Тактиката „всичко в последния момент” съвсем не е за пренебрегване за склонните към излишни притеснения и страхове. Стягайте багажа бързо, за да нямате време за размисли. На летището гледайте да сте в началото на регистрацията, а не два часа преди нея – за да не се самонапомпвате с напрежение преди полет. Осигурете си и някакво занимание, което ще ви отвлече вниманието – кръстословици, интересен роман, плеър с любимата ви музика.
Къде е детето…
Тревогата за децата е свойствена най-вече на жените. В крайната си форма тя изглежда като „полудяла майчица”, която във всяка една минута трябва да знае къде се намира детето й, какво прави, не го ли застрашава някаква опасност. Тази тревога не е от полза нито за майката, нито за детето.
Спасителни мерки
Ако се тревожите за тийнейджъра, който в уречения час не се е прибрал вкъщи, помислете какво можете да направите: позвънете на мобилния му телефон, свържете се с родителите на негови приятели. Ако това е невъзможно, най-важното е да си забраните фантазиите на страшни теми. Съществува теория, че когато си представяме нещастия, ние ги „каним” в живота си. Затова всеки път, когато в главата ви се завъртят страшни мисли, изпратете на своето дете или близък, за когото се притеснявате, позитивни послания.
Унищожи я тук и сега!
С тревогата трябва да се справяте в момента на зараждането й. Но ако вече ви е завладяла, съществуват две напълно противоположни техники за ликвидирането й.
ЗАБРАНА – забранете си да демонстрирате тревога, да ходите нервно напред назад, да пушите цигара след цигара, да кършите ръце, да говорите непрекъснато какво ви тревожи, да плачете.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО – назначете си време за тревожене. И се постарайте да дадете всичко от себе си – представяйте си най-ужасното, фантазирайте на страшни теми. Странно е наистина, но когато се заставим да чувстваме дадена емоция, тя бързо си отива след това.
0 Коментара