Когато душата ми е Кон

Април се е родил в една пролетна утрин, когато нощта притискала сърдито светлината в дъното на обора. Знаете ги тези априлски дни, в които пролетта изглежда още блян. Особено в подножието на Рила, където снегът лежи проснат по склоновете, сив и разкъсан. Вятърът бие на тласъци и премята мъгли над горите. Когато кончето се изхлузило от утробата на майка си – мила селска кобилка на име Бримка, зимата омекнала, ветровете притихнали и в този ден пролетта настъпила. Стопаните някак инстинктивно го разбрали и нарекли малкото черно конче с бяла ивица на носа Април. И за да му придадат уникалност, го записали – Април Първи.

От този ден, до моята среща с него, знам малко за живота на Април. Това, което съм чула от Лили и Васко, предишните му собственици, е, че са го видели 2 години по-късно да пасе край една ограда в същото село. Харесали в него бъдещата сила на дунавския кон (макар майката да не е с потекло, бащата на Април е Егон – популярен дунавец с красива осанка и обещание за мощен впряг). След краткия си живот на селско конче и начални опити да бъде впряган в каруца, дребният, но набит Април започнал кариера на туристически кон в ранчото на Лили и Васко Буч на Боровец. След третата си година вече бил направил широко гръбче и тръгнал да оформя бъдещата си снажна фигура, което дало увереност на Лили и Васко да го тренират за туристически разходки. Април бил кротко добиче, не създавал проблеми нито в табуна, нито на стопаните си. Бил непретенциозен и благодарен. Някъде преди четвъртата си година започнал да вози деца, дори участвал в няколкодневен преход из Странджа.

Моята среща с Април се случи в един февруарски следобед

в конюшня край Вакарел. Цял ден бяхме обикаляли да разглеждаме коне. Истината беше, че тогава нямах никаква представа какъв кон искам и не се стига това, ами и не знаех защо го искам. Това е едно от онези натрапчиви желания, които засядат в нас и не ни надават спокойствие. Единственото, което знаех, че ако видя МОЯ кон, ще го позная. И така се случи.

Първото, което видях от Април Първи, беше неговата задница. Помня, че нетърпеливо подскачах зад конската каравана, с която го докараха. Бяха ми казали, че ще доведат на оглед едно младо конче, красиво и с благ нрав. Това за съвсем начинаещ ездач като мен беше обещаваща новина.

Джамбазинът отвори вратата и по рампата се спуснаха бавно бутовете и широкият черен гръб на четиригодишен кон. Докато се появи главата му, имах чувството, че мина много време, а когато се изправих пред него, времето внезапно спря.

Имам снимка от този ден.

Сега, 4 години по-късно, виждам на нея едно дребно конче, с неоформена още фигура. Заради живота си по студените планински пасбища, Април прилича на тасманийски дявол – черен, рошав, с козина. Някой беше оплел плитки от гривата му, които му придаваха още по-номадски вид. Сигурно само разбирач би прозрял възможности в този кон – в яката му структура, в правите и невисоки крака, подходящи за неравен терен. Аз видях само едни големи, топли тъмнокафяви очи и това беше достатъчно. Едва свален от караваната, Април вече дремеше на коневръза, което беше необичайно. При промяна на познатата среда конете стават тревожни, ослушват се за опасности, готови са за бягство. Април бавно примигваше срещу мен и ме гледаше така, сякаш ме е виждал всеки божи ден досега. Помня, че само прошепнах задавено „Взимам го“ и  с това сделката приключи. Дори не го пояздих, да разбера що за алюр има, може ли изобщо да се движи добре, куца ли…

Аз не съм импулсивна личност, обмислям бавно и внимателно решенията, това ме кара впоследствие да се чувствам уверена в действията си, защото съм предвидила развитието. С Април нямаше нищо, за което да бях помислила. Дори и това, че нито той, нито аз бяхме достатъчно тренирани за езда. През първите няколко месеца и

двамата бяхме плахи и неуверени във всичко.

Сега, години по-късно, си мисля, че съм имала късмет – съвсем неопитен ездач да язди млад кон. Април обаче беше внимателен и търпелив с грешките ми, с неправилната ми стойка и най-вече с това, че го оставих първите няколко месеца в конюшня с лоши условия на живот.

През есента в конюшнята му настана тежка епидемия от анаплазмоза и заедно с още няколко приятели преместихме конете си в друга конна база. Не обичам да се връщам към тези дни, но след мизерията, в която живееха животните, си спомням, че новите условия ми приличаха на спа център. Април имаше собствен бокс, който се чистеше всеки ден, получаваше си дажбата храна сутрин и вечер, а през деня тичаше в огромните пастири с останалите коне.

Там за първи път го видях щастлив.

Помня добре момента, когато го установих. Беше ранна пролет, бяха минали месеци след спасителната акция по преместването;  Април беше наддал на килограми, направил мускулатура и развил умения от индивидуалните тренировки. Истински мустанг. След една фантастична хармонична езда, го разседлах и се отправихме към падока. Април спокойно се движеше зад рамото ми, изчака да го освободя от въжето, да го погаля по врата за довиждане и после бавно и наперено навлезе сред табуна.

Сред конете, както и при хората, има едно ключово качество, което движи събитията. Увереността. В природата на конете им е отредена участта да са плячка. Те са тревопасни, преследвани животни. Затова и живеят в табун, това им дава чувство на сигурност – много повече уши и очи могат да забележат опасността. Конете са плашливи. Внушителни със своя ръст и сила, но по душа – крехки. Ролята на ездача е да добави увереността и сигурността, от която всеки кон има нужда. За Април аз съм неговият табун. Аз съм тази, която знае всичко останало. Но как разбира един кон колко знаеш и можеш? Истината е, че не знам. Може би –  от начина, по който го оседлаваш, сядаш в седлото, подкарваш, балансираш, дишаш. Конят, който се дразни от кацане на муха, може да усети дори трепване на мускул, придихание… Той регистрира моментално и най-малкото колебание.

За мен Април е Учителят ми по Инстинктивност.

С него започнах да слушам вътрешния си глас, да не планирам дълго, а да решавам бързо, следвайки инстинктите си.  В ездата има едно особено състояние – на фокус и същевременно на релакс. Съзнанието е навсякъде – в жуженето на пчелите; в яребиците, които излитат пред краката на животното; в звука от копита по земята.

Аз виждам кадъра между ушите на Април, но също така знам какво става зад гърба ми, чувам някъде на километри далеч идващ влак, въздухът трепти и в галоп ароматите се сменят – мащерка в един дъх, а в следващия – лавандула. И в тези моменти знам, че душата ми е Кон.

Паулина Георгиева е Ловец на глави – това прави отдавна в своята HR компания TAURUS Consultants. Да си хедхънтър е фино занимание. Изисква да познаваш професионалисти от различни бизнеси, както и невидимите нишки на трудовия пазар. Да си психолог, посредник и дипломат. За да си хедхънтър, не е нужно да имаш кон, но Поли има Април Първи. Има и опит като журналист в „Капитал”. Завършила е Класическата гимназия (НГДЕК) и история в СУ, което придава на бизнес профила й точната доза академичност. Отскоро Поли срещна професията и конете в международната трейнинг програма за лидерство и изграждане на екипи HorseDream®, която провежда заедно с конна база „Спарата”.